Първите коне докарани в Австралия били от южноафриканския нос и пристигнали през 1788 г. След това били внасяни все повече коне, най-вече чистокръвни и Арабски. Тези две породи дали началото на Уейлър, който еволюирал главно в Нов Южен Уелс. Потомците на тези първи коне са Австралийският разплоден кон, който произлиза от Уейлър, и Бръмби – дивият кон от пустошта.
УЕЙЛЪР
Оригиналният Уейлър е бил развъждан като работен кон в огромните овцеферми и е бил използван както за впряг, така и за езда. Също така бил считан за отличен кавалерийски кон. За него Р. С. Самърхейс писал в своята „Книга на наблюдателя на коне и понита“ през 1968, че между битката при Ватерло (1815) и Кримската война (1854), Австралия вероятно е имала най-добрия ездитен кон в света.
До 30-те години на миналия век Индийската кавалерия взела много коне Уейлър и по време на Първата световна война Австралия осигурила около 120 000 коня за съюзническите войски. Тези използвани в Пустинния конен корпус на генерал Алънби, „не се завърнали у дома“. Мемориалът в Сидни, на който са написани тези думи, на практика отбелязал края на Уейлър, въпреки че името и някои коне продължили да съществуват и след Втората световна война. Дотогава Уейлър е оригинално получен от Арабски чистокръвни и Англо-арабски коне, в повечето случаи с „преобладаваща кръв от чистокръвен кон” („Най-добрите коне и понита в света” от Ричард Глин, 1971 г.).
Уейлър е бил по-скоро тип, отколкото порода. Въпреки че не е бил изключително бърз, той е бил ловък и имал забележителна издръжливост. На ръст е бил 1,52-1,68 м, имал едри кости и е можел да носи 102 кг. Бил е жилав, издръжлив на горещина и със здрава конструкция. Този кон също така можел да скача добре – през 1940 г. един Уейлър поставил рекорд като скочил 2,54 м височина.
Австралийският разплоден кон е наследникa на Уейлър. Този кон все още не е достигнал определен тип. Той обикновено наподобява на ловен кон с добра класа, но ръстът може да варира. Всъщност той все още е Англо-арабски кон, клонящ много към чистокръвния кон по своята външност, но кръстоски с други породи довели до широки вариации във външността му. Има малко влияние на пони, малко Першерон, и може би най-важно – малко влияние от много популярния Куотър Хорс. Тази порода е била въведена в Австралия през 1954 г. и сега има своя Куотър Хорс асоциация. Разплодният кон се представлява от Дружеството на Австралийския разплоден кон, което има за цел да стандартизира породата. То е имало значителен успех в задачата си.
Разплодният кон все още се използва в големите депа като универсален кон. Подобно на Уейлър, той е издръжлив кон с уравновесен темперамент и е забележителен с много добрите си крака и копита, големи кости и естествен баланс. Това все още е най-голямата група коне в Австралия и отразява предпочитанието на австралийците към универсален кон с характеристиките на чистокръвен такъв.
БРЪМБИ
След великата Австралийска златна треска от 1851 г., много коне избягали от миньорските селища и побегнали из храсталаци и гори. Тези коне станали известни като Бръмби. Въпреки че някои били хванати и опитомени, те обикновено са твърде диви, за да имат някакво практическо приложени
е. Качеството на Бръмбитата се влошило, но те развили инстинкт за оцеляване, който им помогнал да устоят на суровия климат и да избегнат работниците от фермите, които ги преследвали.
През 60-те години на миналия век броят на тези коне бил станал толкова голям проблем, че се провела огромна операция за контролиране на числеността им. Бръмбитата вече били преследвани, за да се осигури месо за храна за домашни любимци. Било е абсолютна касапница.
Например, едно стадо от 8000 коня на 1 130 км западно от Брисбейн било преследвано и застреляно от леки самолети и джипове. Около 17 000 коня били убити. Подобни постъпки провокирали глобално възмущение и десетилетие по-късно този въпрос все още се дискутира. Проблема остава и е трудно да се намери решение, освен законово настояване за хуманни методи при контролиране числеността им. За разлика от американските Мустанги, Бръмбита не се ползват за езда в съвременна Австралия и за тях няма практическо приложение.
