По повод участието на Теодор Шейтанов, генерален секретар на Българската федерация по конен спорт, на Генералната асамблея на ФЕИ, където се обсъждаха наболелите въпроси за олимпийските спортове и свързаните с тях промени, представител на списание „Езда“ се срещна с българския ръководител за мнение и разяснение на решенията на форума и за очакванията му как ще се развива нашият конен спорт през 2016 г.
Г-н Шейтанов, какви жалони постави Генералната асамблея за спазването на правилата на конния спорт и участието в олимпийското движение? За мен най-важни бяха разискванията по темата Олимпийска програма 2020. Конният спорт, заедно с всички останали олимпийски състезания, има нови критерии, по които ще се оценява. Това са нови правила и трябва да ги спазваме, за да запазим нашите дисциплини и в бъдеще като олимпийски. Вече се налагат драстични промени във форматите и квалификациите на олимпийските дисциплини. Говори се за нови, дори революционни промени в отборните състезания в обездката като па-дьо-дьо или па-дьо-троа, които правят спорта ни по-атрактивен в дните на олимпиадите.
Това, което ще се търси в бъдеще в олимпийските спортове е по-голямо медийно отразяване, включително и в социалните мрежи.
Стремежът е да се даде по-голяма подкрепа на младите състезатели, които да са на върха на спортната си форма по време на олимпийските игри, провеждащи се веднъж на четири години. Спортът ни трябва да бъде обърнат изцяло към децата и юношите, нещо което е слабата страна на конния спорт – той е късно зрял спорт. За щастие през последните години се появиха състезатели, които са на около 20 години и са на топ ниво. Това са Бертръм Алън, братята Филипаерс, Скот Браш и др, които много бързо изкачиха върха и смениха статуквото. Наложителна е промяна на структурата на конния спорт като цяло и това е валидно за всички държави. Дългосрочното планиране за период през четири години е важно както за животните, така и за състезателите. На парче не може да се работи, когато говорим за олимпийски цикъл. Тези проблеми съвсем адекватно дефинират хората от ФЕИ. Те като ръководство дават насоките, които трябва да бъдат пречупени от всяка национална федерация и сведени дори до най-малкия спортен клуб.
Например, едно от нещата, което се иска е като цяло в олимпийското движение да има равнопоставеност на половете и те да се състезават едновременно. Няма друг олимпийски спорт в момента, в който да се състезават мъже и жени заедно в една и съща дисциплина.
Другото, което се налага като промяна е под мотото: „един старт – един медал“, т.е. да няма натрупване на резултати в рамките на 4-5 дни и накрая да излъчиш един победил в последния ден. Хората искат да седнат да гледат финала и реално да аплодират на мига победителя.
Имаше изключително интересни предложения, но все още нямаме крайни решения. Специално за дисциплините обездка и скачане има прогресивни възгледи за промени, които за мен са революционни и много смели. Беше изключително интересно човек да се включи в дебатите. За пореден път на преден план беше изведено хуманното отношение към животните. Не беше подминат и проблемът с допинга.
От 3 години сте на поста ген. секретар на БФКС, познавате особеностите на българския конен спорт. Как ще обобщите отминалата 2015 година? Нека започнем от финансирането. Първо, трябва да отбележа, че като цяло има тенденция бюджетите всяка година да растат. Опитваме се да привличаме средства по програми. Най-висок бе бюджетът през 2014 г. поради финансовата помощ по бразилска линия. През 2015 това беше компенсирано с привличането на 75 000 шв. франка от Международната федерация. Имаме увеличение на средствата в бюджета от спонсори на Федерацията. За съжаление клубовете изнемогват финансово, въпреки че получиха повече пари от миналата година. От две години държавата изплаща парите директно на клубовете, те не минават през Федерацията. Основният проблем е, че нямаме добри резултати на европейски и световни първенства. През май организирахме обучение в България, финансирано изцяло от ФЕИ и с лектори на ФЕИ, което беше насочено към националния отбор по всестранна езда. През юни имахме държавно първенство клас Т, което постигна изключителен успех като организация и провеждане. Трябва да споменем и Световната купа в Божурище – също страхотно състезание, както и FEI Challenge Finals в Житница, където участваха състезатели от 17 държави от цял свят. Имахме присъствие на коне и ездачи и невероятен финал. След два манша на индивидуалния финал трима достигнаха на бараж за определяне на шампиона. На Асамблеята ме поздравяваха за това състезание, успехът е голям. Седмица след това се проведе лагер за деца и юноши с подкрепата на ФЕИ Солидарност. Имаме личната подкрепа за всякакви начинания и въпроси от президента на Международната федерация, който след визитата си в България остана очарован от работата ни.
Имаме разписан проект за развитие на всестранната езда за 3 години, финансиран от ФЕИ. Проектът за лагерите за деца е подписан за 2 години и има страхотен отзвук не само у нас.
Държавното първенство за млади коне за първи път е подсигурено с увеличен награден фонд от спонсори. През септември организирахме първи работен семинар – планиране на тренировъчната дейност и психологическа подготовка на коне и ездачи, също с финансова помощ от Международната федерация. След това организирахме за първи път в Европа курс за обучение на треньори ниво 3 по прескачане на препятствия. Дойдоха представители от 12 държави.
Кога може да очакваме конкретни резултати в България след всички тези активни дейности? Най-малко след 5 години трябва да очакваме по-сериозно развитие. За мен нещата се подобряват, имаме повишаване броя на конете, които участват в първенството. Искам в началото на годината да се обявят наградните фондове на държавните първенства в клас Т и млади коне по прескачане, за да могат хората да си правят сметка до края на годината за какво участват. В края на ноември членовете на комисиите предложиха квалификациите да имат задължителен минимален награден фонд, т.е. организаторът да не се грижи само за препятствията, но и за намирането на спонсори. Медийното отразяване също е част от едно състезание и не е за подценяване. Имаме какво да работим в тази насока. Това, в което не успяхме е, че не можахме да намерим средства, за да продължи да идва и помага на обездката специалистът Рийм Ван Дер Шафт. Надявам тази година да успеем. БФКС ще подпомогне и дисциплината издръжливост. Ездачите имат желание да работят с френски специалист, в момента водим преговори с него и през месец април ще бъде неговата първа визита. Той е бил шеф на френския отбор по издръжливост 15 години, бил е и техен ветеринарен лекар.
Какви са перспективите за трениращите деца в конния спорт? След дълги години усилия най-после тази година успяхме да въведем пони класове. Сваляме и възрастта на участие при децата – от 12 на 9 години. Понитата са бизнес и това, от което печелят на Запад е масовостта при тях, защото не са толкова скъпи като другите коне. По-евтини са груповите уроци. На предстоящия Тодоров ден ще организираме генерална асамблея на Европейския пони клуб в България. Това е пътят – да има повече деца. Важно е и клубовете да имат механизъм за печелене на пари.
Как БФКС се отнася към аматьорите в конния спорт? За нас и аматьорът е много важен като присъствие. Вече беше прието аматьорът да нямат право на двойни класирания, те сам да избира класовете, в които да се състезава. Сам решава дали да участва в състезанието като аматьор или, ако възрастта на коня отговаря на съответното състезание, да участва наравно с професионалистите. Така е по цял свят.
Има ли статистика, която да показва дали мъжете или жените са повече в конния ни спорт? За момента са мъжете. Но като цяло статистиката за чужбина говори обратното. Факт е, че на топ ниво мъжете са повече.
Има ли промени при издаването на треньорските „разрешителни“? На КСБ „Хан Аспарух“ куцо, кьораво и сакато се изявява като треньор. На последния управителен съвет решихме да се премине към лицензиране на треньорите. Има нормативна база, срещу която не можеш да вървиш, има лицензирани треньори, завършили НСА. За момента нормативната база е така направена, че да защитава висшето образование. Аз лично имам лиценз от ФЕИ да провеждам курсове за национални и международни съдии ниво 1 и правя обучения. Тук нещата са ясни, категорични. Съдия може да стане човек, преминал обучение и получил лиценз. Неслучайно организирахме курса за треньори ниво 3, бяха поканени всички. Аз смятам, че всеки трябва да си плати да учи, макар и символична цена. 6-дневен курс струва 120 лв. За мен федерациите трябва да са тези, които дават лиценз за треньори. Може да учиш където си поискаш, но федерацията трябва да е органът, който дава лиценза. Добрият състезател не става автоматично добър треньор. Безспорно е, че има знания и опит, но като наставник има повече отговорности, а сред тях, на първо място, трябва да е отличен педагог.
Балансът в конния спорт трябва да го има – еднакво внимание трябва да се обръща и на децата, и на мъжете, и на жените. Има една програма на „Ролекс“, в която вземат за обучение талантливи млади ездачи, които скачат 145-150 см и там учат предмети като мениджмънт, ПР, финанси и др. Нашата цел е да се отвори място и за деца от Източна Европа, при по-ниски изискуеми спортни критерии. Работим за това да включим и български състезател в тази програма. В момента сме в преговори, дано успеем.
Избройте някои от по-големите български успехи от изминалата година? Огромен е успехът на Райко Гануков със спечелената балканската титла по обездка, на Венци Изов по прескачане, на Катя Цветанова при юношите – също по обездка. Отдалечеността на България от Западна Европа прави така, че заради повишените пътни разходи все по-малко наши представители вземат участие в престижни турнири. Така няма как да си сверим часовника. Важно е страните от Балканския полуостров да се подкрепяме и да правим добри турнири по между си. През първия месец от новата година очаквам визита у нас лично на президента на Международната федерация за среща с ръководителите на балканските федерации. Дано по този начин и новата година ни тръгне добре, с нови сили, надежди и хъс за победи.
