От всички зърнени култури две имат зърна, покрити с ципа – това са овесът и ечемикът. Това означава, че тяхното съдържание на фибри е по-голямо, отколкото в зърната без ципа, макар че този показател е значително по-висок при овеса, отколкото при ечемика. Фибрите стимулират работата на червата, подобряват перисталтиката, способстват за образуването на храносмилателни ензими.
Още в миналото хората обърнали внимание на положителното действие на фибрите и за подобряване на смилаемостта на храната даже добавяли към плявата фуражно зърно. Освен това в дебелото черво и в частност в сляпото черво целулозата става субстрат за развитието на полезни микроорганизми.
Учените отдавна водят спор дали тези микроорганизми са източник на калорични хранителни вещества за конете. Без съмнение витамините (особено тези от В-групата) и другите биологично активни вещества образуват микроорганизми, които попадат в кръвта на конете. Съдържанието на фибри в зърнения фураж спомага за по-лесното дъвчене и овлажняване със слюнка, което пък вследствие повишава смилаемостта. Освен това, благодарение на амилазата в слюнката разграждането на захарите и в частност на нишестето започва още в устата. Затова колкото по-голямо е количеството на фибрите в зърното, толкова по-добре е за неговата смилаемост, а именно в овесените зърна съдържанието на влакна е най-голямо в сравнение с останалите зърнени култури. Нещо повече – овесените зърна се дъвчат по-лесно, отколкото другите зърнени култури, което означава, че зъбите не се износват; самите зърна са по-меки, затова по-рядко травмират небцето и се получава т.нар. „изпомпване”.
Раздробяване и сплескване на овеса
Според данни от различни автори, тези процеси повишават смилаемостта на овеса между 4-20 %. Намаляват времето за дъвчене и овлажняването на храната със слюнка, което от друга страна намалява нейната смилаемост. При раздробяването, в резултат на нагряването на зърната, се намаляват диетичните свойства и съдържанието на витамини. Ако към тези недостатъци прибавим процесите на смачкване и раздробяване, които са трудни и енергоемки, то тогава ще се окаже, че тази обработка има повече недостатъци, отколкото предимства.
Важно е да се отбележи, че при варене и запарване, хранителните качества на овеса не се увеличават, а само се разрушават витамините и другите биологично активни вещества. Измиването със студена вода пък очиства овеса от праха. Даже най-„чистият” овес съдържа голямо количество прах.
Две часа след хранене овесът напуска стомаха, а това означава, че конят може да работи. За сравнение на ечемика са му необходими 6 часа, а на другите зърнени култури и повече време. Навярно всеки знае какво означава да се работи с пълен стомах.
Зърната на овеса съдържат авенин. Именно на това вещество се дължи „игривостта” на конете. Отдавна е открито „ободряващото” действие на овеса. Това негово свойство е необходимо за хиподрумните, спортните и много други видове коне. Без овес конете стават вяли и бързо натрупват излишни килограми.
Наличието на биологично активни вещества като холин, глицин и тригонелин означава, че овесът е незаменим за младите и старите коне.
Малкото съдържание на нишесте в овесените зърна не води до образуването на газове (значи и колики). В същото време, благодарение на другите диетични свойства на овеса, нишестето добре се смила и абсорбира, осигурявайки на коня необходимата енергия за работа.
Високото съдържание на мазнини и есенциални мастни киселини в овеса помага за доброто състояние на козината на конете. От всички зърнени култури само царевицата и маслодайните растения съдържат повече мазнини от овеса. Но те имат и своите недостатъци. Освен това мазнините са необходими за усвояването на мастноразтворимите витамини.
Овесът е източник на пълноценни, съдържащи всички необходими аминокиселини, белтъци. Тук съдържанието е по-малко в сравнение с бобовите култури, но голямото количество протеин е необходимо само за растящи млади коне и за конете, които са много натоварени (бегови коне). В повечето случаи конете страдат не от липсата на белтъчини, а обратно от белтъчни отравяния. Отичането на краката, което не минава, е типичен симптом на това заболяване. Отдавна се е смятало, че съотношението между овеса и грубата храна (сеното) трябва да е в съотношение 1:1, т.е., ако вие искате да дадете на коня 3 кг овес (хранителността средно е 1 кръмна единица), то сено (хранителност средно 0,4 кръмни единици) трябва да се дава така: 3*1=0,4*Х; Х=7,5 кг сено.
При такова съотношение и при качествена храна конете нямат проблеми със стомашно-чревния тракт. Това съотношение може да бъде променено само при значителна физическа натовареност на коня, за да му се осигури необходимото количество енергия. Дажбата на коня трябва да бъде правена, разчитайки отначало на потребността на коня от груба храна, а след това да се определя и количеството на концентратите. Така че неголямото съдържание на висококачествени протеини в овеса по-скоро е негово предимство. Ако все пак съдържанието на протеини не е достатъчно (например за младите бързо растящи породи коне), то балансираният режим на хранене е най-добре да включва сено и бобови растения.
Единственият недостатък на овеса, както между другото и на всички останали зърнени храни, е в ниското съотношение на калция към фосфора, затова в дажбата на конете за поддържане на минералния баланс на грубите храни трябва да се включат калцинирани добавки. Това е особено важно за коне, които са претоварени и много се изпотяват, тъй като калцият се изразходва по-бързо отколкото фосфора.
Качественият овес има характерен, слабо изразен мирис. Овесеното зърно има леко горчив вкус. А сега няколко 
бележки, отнасящи се както до овеса, така и до другите зърнени фуражи. Мирисът на риба на зърната може да се получи от замърсяване на спорите с главня; силният мирис на мед подсказва, че зърната са поразени от червеи; мирисът на пелин (и горчивият вкус) или на чесън – са резултат от смесването на зърната с тези растения. Сладникав вкус получават зърната, покълнали или повредени по време на прибиране на реколтата или на измръзване; гранясал вкус се получава от окисляването на мазнините. Тъмните петна, матовото покритие, мухълът, мирисът на плесен показват разваляне.
