Днес Обединеното кралство е почти единствената страна, която използва каляски, теглени от коне на всички официални тържества, което подсилва величието на тези пищни събития. Английската монархия, като другите кралски семейства в Европа, е поддържала голям брой впрегатни коне от ХVІ в. нататък. През вековете тя е разчитала на внасянето на впрегатни породи, особено от Германия.
В Англия кралското семейство използва каляски и други теглени от коне превозни средства от времето на Тюдорите през ХVІ век. Луполд фон Ведел, померански (Померания, област в Германия) благородник, който посетил страната през 1584 година, описал как кралица Елизабет І пътува в позлатена каляска, теглена от четири кафяви коня, които били богато украсени. По-късно той споменава богато тапицирана карета, теглена от два кремави коня с жълти гриви и опашки. Това сведение за кремави коне е изненадващо, тъй като е общоприето, че крал Джордж І (1660-1727) първи е въвел кремави коне в кралските конюшни. Все пак кремавите коне на Елизабет може би са били част от малка група сиви унгарски коне, които са били внесени от Холандия през 1581 година и гривите и опашките ми са били боядисани в оранжево.
Чарлс І окуражавал вноса на впрегатни коне от Европа и заявил, че те не трябва да бъдат по-ниски от 143 см. Оливър Кромуел, при чието управление Чарлс І е бил екзекутиран, е бил замесен в злополука в Хайд Парк, докато управлявал доста неумело впряг от сиви коне порода Олденбург, които му били подарени от граф Антон Гюнтер фон Олденбург. В по-късен период и Олденбург, и Холщайн са били закупувани за кралските конюшни.
Джордж І въвел коне от огромния си развъдник в Хановер. Той внасял най-вече известните хановерски кремави коне, използвани ексклузивно от германското кралско семейство. Кремавите коне били използвани, за да теглят каляската на британския владетел до царуването на Джордж V и теглели Златната карета на коронацията му през 1910 г. Те били развъждани в кралския развъдник в Хамптън Корт, но до 1920 година кръстосването помежду им станало проблем поради трудности в получаването на нови животни и те били заменени със сиви коне от Уиндзор.
„Уиндзорските сиви” са били отглеждани в Уиндзор отпреди царуването на кралица Виктория (1837-1901). Те били кръстени и на техния дом, и на кралското семейство, чието име е било променено от Сакс-Кобург и Гота от Джордж V. Те все още се използват само за каретите на монарха. Въпреки че са почти еднакви, те не са от определена порода.
До началото на 20-те години на миналия век много от кралските впрегатни коне били черни хановерски жребци, описани като по-тромави от кремавите, но с по-добър работен вид. Те били заменени с алести коне, предимно Кливландски алести и Холандски, Ирландски и Олденбургски коне. Използвани били и кръстоски между Кливландски алест и Чистокръвен кон.
Амуниция и украса. Има осем комплекта тържествена амуниция, като най-пищният е червената мароканска амуниция, носена от Уиндзорските сиви коне, докато теглят церемониалната карета. Комплектите, всеки от които тежи 50 кг са богато украсени с позлата ормолу, били направени през 1834 година, за да заменят тези, изработени през 1762. По традиция гривите на церемониалните коне винаги били сплитани: сивите били сплитани с кралски пурпурни панделки, а алестите – с червени.
Днес Кралският впрегатен кон се отглежда само и единствено за кралски церемонии. Не се продават, дори и след като се „пенсионират”. Доизживяват дните си в кралската конюшня на свобода и красят кралските зелени имоти.
- Височина при холката: около 1.70 м
- Начелникът и розетката са част от юздите на конете, които теглят кралската каляска
- Наносникът е украсен с корона и с кралския герб
- Транзелата тип „Бъкстон” е украсена с кралския герб
- Оглавникът е с богато украсени месингови елементи
- Фалшивата юздечка е прикрепена към основата на оглавника
- Поводът е прикрепен за транзелата и подпомага правилната стойка на главата
- Подопашникът минава под основата на опашката и подопашната лента го закрепва за гръбната подложка
- Гръбната препаска е свързана с подопашника
- Държачът на ремъка е гайката, през която се прекарва ремъкът, който свързва превозното средство с оглавника
- Краката и копитата трябва да са идеални и да издържат на работа върху твърда повърхност
