Всичко започнало в немския град Шлос Холте-Стукенброк, в тамошния сафари-парк. Тук заедно с родителите и сестра си живеела и най-обикновената зебра на име Еклипс.
И ето че през 2002 г., сътрудници от парка решили да изпратят Еклипс в ранчо в Северна Италия. Най-смешното е, че пътешествието било организирано, за да се избегне близкородствено чифтосване с другите зебри.
В италианското ранчо нямало други зебри, с изключение на сестрата на Еклипс. Затова пък имало много коне, с които можело да се прекарва маса време на открит въздух. Там живеел и пламенният жребец Улис. Пламналата между Еклипс и Улис страст останала незабелязана от никого, така че за характера на взаимоотношенията между двете животни станало известно едва през 2006 г., вече в Германия, когато се родило конче с ивичеста глава.
Жребчето било наречено Еклис – конете по правило получават „хибридно“ име, състоящо се от части от имената на техните родители. Удивеният шеф на сафари-парка в Шлос Холте-Стукенброк Фриц Вурмс започнал да събира информация за конете-зебри, за да се погрижи подобаващо за новороденото. Той изяснил, че макар и аналогичното междувидово кръстосване да не е чак толкова голяма рядкост, случаят с Еклис посвоему е изключителен. Защото почти винаги майката е кон, а таткото – зебра.
Тук всичко е обратно, при това окраската на кобилката е съвсем необикновена: най-често ивиците се разпределят равномерно, а при немското животно „зебровите участъци“ впечатляващо контрастират с белия цвят. Впрочем това, че в дадения случай бащата е кон, можело да повлияе на продължителността на бременността. За нейната продължителност може само да се гадае, тъй като никой не знае кога е станало чифтосването. Обикновено зебрите износват своето потомство в течение на 365-375 дни, а конете – примерно около 330 денонощия.
Сега Еклис разполага с личен бокс в конюшнята, площадка за разходки и си търси приятел, защото, както зеброидите, така и конете са стадни животни и имат нужда от компания.
Директорът на немския сафари-парк смята, че идеален кандидат би бил млад жребец с височина в холката от 1,4-1,5 метра, желателно с кафеникава окраска, който, не е изключено, може да стане за зеброида нещо повече от приятел. Наистина те никога няма да имат потомство – подобни хибриди са безплодни. Но затова пък майката на Еклис може следващия път да се влюби в друг жребец.
Всъщност какво представляват т. нар. зеброиди? Генетически те са коне и принадлежат към род Equus. Само че имат 63 хромозома, докато при конете те са 64, а при зебрите – от 44 до 62, в зависимост от дадената разновидност.
Далеч не винаги зебрите се чифтосват с коне в дивата природа или зоопарковете по собствена инициатива. От 1800 г. те са били активно кръстосвани от любопитните генетици, стремящи се да създадат „ново животно“ или например да опровергаят теорията за наследствеността. А днес с тази дейност се занимават предимно в Африка. Защо? Така може да се получат устойчиви на заболявания работни коне.
Освен това, заедно с ивиците частично се предава дивият темперамент и силен характер, от които може да се възползва човекът.
