Преди около век в гр. Мидъл Бейсин, Тенеси, била създадена уникална порoда – Тенеси Уолкър. Първите заселници на този регион, дошли от Вирджиния, Каролина и други околни щати, довели със себе си отлични чистопородни коне, Mоргани и Kанадски рисаци. С комбинирането на характерните черти на тези знаменити конни породи било положено началото на породата Тенеси Уолкър. Тя била създадена от фермерите в централната част на Тенеси (САЩ), които искали да се сдобият с коне, пригодни за всякаква работа във фермите, но и които да имат меки алюри. Щата Тенеси се слави с богатите си тревни площи, където по скалите тече вода, а земята е богата на полезни минерали. Тези благоприятни условия за живот предразполагали и към отлично развъждането на тенесийските коне, правейки потомството им здраво и устойчиво към различни болести. Тези качества се предавали по наследство на всички представители на породата, където и да се намирали те.
Тази порода е комбинация от Канадски кон, Морган, Американски рисак и Чистокръвна порода. Тази кръв се смесвала, докато не бил сътворен един от най-добрите коне за разходки. Първата порода, която получила своето име от име на щат.
Тенесийският кон не е новак в конния свят, страниците на историята отразяват силното влияние на това животно върху развитието на САЩ и всекидневния живот на предците на днешните американци. Използван основно за езда, този кон завоювал голяма популярност благодарение на лекия си алюр и способността си пъргаво да се придвижва по хълмовете и долините на скалистата Централна Северна Америка. Тенеси Уолкър бил използван и като работно животно за всякакъв вид фермерска работа. Както за пътувания с цялото семейство, така и за национални игри и развлечения. Един обикновен плантаторски Тенеси Уолкър без проблем можел да участва и да печели призове в състезания и изложби заедно с различни известни конни породи като Арабската и Английската чистокръвна. И всичко това без специални тренировки, само благодарение на необикновения алюр на тази порода, който се унаследявал от поколение в поколение.
Тенесийската порода била селектирана за езда и за лека работа във ферма. Тези коне станали много популярни сред земевладелците на южните плантации, които ги нарекли „плантаторски ездови коне“. Собствениците на земи се нуждаели от коне с комфортни алюри, които биха могли да издържат дълги преходи през владенията на своите стопани. Тъй като все пак дългите часове в седлото били изморителни, каубоите предпочитали издръжливи коне и едновременно с това с мек ход („меки под седлото“). Алюрите на тенесийските коне много се харесали и на селските доктори, които прекарвали в седлото не по-малко време от каубоите. Тези бързи и спокойни кончета станали любимо средство на придвижване на странстващите проповедници, които пътували от църква към църква, за да проповядват.
Първият кон, който успял да се движи с т. нар. бягаща крачка, бил Болд Стокингс, роден в Кентъки през 1873 г. За да се запази тази особеност в породата, били нужни усилия в продължение на цяло столетие. В началото на ХХ в. популацията на тези коне се развила. Те се отличавали със спокоен и уравновесен темперамент и мек, „хлъзгав“ алюр. Като резултат на кръстосване на жребец Алндорф – рисак от линията на Хамблетониан, и Меги Маршал, кобила от породата Морган, през 1886 г. на бял свят се появило черно жребче с бяла „звезда“ на челото и бели „чорапки“ на задните крака, което било наречено Блек Алан. Кончето имало необичайно приятен темперамент и мек алюр. След време то било избрано от Асоциацията на коневъдите на тенесийската порода и обозначено като Алан Ф-1. Докато кръвта на коне от линиите на Грей Джонс, Коперботомс, Слешерс, Брукс и Бълет формирали тип, известен като тенесийски иноходец, предшестващ появата на Алан Ф-1. В Средно Тенеси, кръстосванията между Алан и тези иноходомци сформирали съвременната порода Тенеси Уолкър. Алан бил признат за един от най-влиятелните жребци.
Тенесийската порода впечатлила американската нацията с добър нрав и послушен темперамент в допълнение с леките и меки алюри напълно задоволявала потребностите на стопаните. Тези коне служили както под английски, така и под уестърн седла, изпълнявали добре своите задължения както под млади, така и под стари ездачи; както под опитни, така и под аматьори. Нямали равни както по равнини, така и по каменисти горски пътеки.
Днес породата Тенеси Уолкър се отглежда във всички райони на САЩ. Регистрирани тенесийски коне могат да се срещнат не само в щата Тенеси, но и в останалите 49 щата на Америка, както и в други страни. Откакто през 1935 г. с помощта на усилията на почитателите на породата и нейните развъдчици била основана Асоциацията на Тенеси Уолкър, в нея били записани около 300 000 екземпляра. От тях Асоциацията отделила 115 коня, които станали основатели на породата.
Типичният Тенеси Уолкър са добродушни и много съобразителни. Породата се отличава с разнообразни окраски като черна, рижа, паломино, сива, кафява и кестенява. Разнообразието им позволява да се угоди дори на най-взискателния купувач. На челото, по краката и по тялото може да има бели петна.
Тенеси Уолкър има три основни алюра: плоска крачка, бегова крачка, галоп. Именно с тях се прославило името на тенесийския кон. Беговата крачка, уменията за която се предават от поколение на поколение, е природна даденост на породата, наистина уникална в конния свят. Повечето от тези коне са способни да се движат с такива алюри, като рек, фокстрот, иноход и други разновидности на беговата крачка, обаче споменатите по-горе алюри са нежелателни на шоуринга.
По време на ходенето, когато конят стъпва на цялото си копито (плоска стъпка), той може да провърви от 4 до 8 мили в час. Това е четиритактов алюр, при който всеки крак на коня удря земята отделно с равни интервали. Конят може плавно да се „хлъзва“ над следата на левия преден крак със заден крак. Следите на задните крака малко надминават следите на предните. При движение, главата на коня се поклаща в такт на движението на краката. Такова клатене на главата е уникална особеност на породата Тенеси Уолкър.
Най-отличителната характеристика на тенесийските коне е тяхната плавна и мека „трусца“. Този алюр се предава по наследство и за кон от друга порода да се научи на него е просто невъзможно. Това е четиритактов алюр с „хлъзгави“ движения, поклащане на глава и уши, които съпровождат всяка крачка на коня. Някои Уолкъри дори прищракват със зъби, докато се движат по този начин. Когато конят върви с този алюр, следите на задните крака се „покачват“ доста над следите на предните крака. Движейки се със скорост от 10 до 19 км (6 – 12 мили) в час, Уолкърите могат да поддържат този тип алюр на много дълги дистанции, като освен това имат и ездач върху себе си. При увеличаване на скоростта, следите на задните крака започват да надминават следите на предните с 6 – 18 инча. По време на такъв алюр ездачът може да направи аналогия на движението на коня с движението с мощна, но плавно вървяща кола. Алюрът е много удобен както за коня, така и за ездача.
Тенеси Уолкър са известни и с другите си два алюра. Това е „плоската“ крачка, с бавните, отчетливи и гладки движения на краката и с галопа си – по-изящен от този на повечето коне, с бавно поклащане.
При галоп Уолкърите се движат по същия начин, както и представителите на другите породи коне – в диагонален маниер от левия или десния крак. Галопът на Тенеси Уолкърите е пъргав, ритмичен, грациозен и често напомня движенията на кресло тип люлка.
Всяка година в събота, в навечерието на деня на труда в Шелбивил, Тенеси, най-добрите Уолкъри се награждават с титлата „Гранд шампион сред „вървящите“ коне на света“. Това десетдневно шоу датира от 1939 г. и е станало най-голямата изложба на тази порода коне. В родината си – САЩ, „уолкърите“ са популярни ездови, туристически и изложбени коне. Добрите им маниери и необикновено комфортни алюри ги правят идеални за начинаещи ездачи и възрастни хора, нежелаещи да се разделят с удоволствието от ездата. Красивият, уравновесен и величествен тенесийски кон наистина е много приятен за разпускаща езда.
Двата най-известни телевизионни каубои Рой Роджърс и Джин Оутри са яздили коне именно от тази порода.
- Ръст: средно 156 см
- Глава: красива, изящна, с прав профил
- Очи: големи, „добри“
- Ноздри: малки, изящни, красиви
- Уши: малки, прави
- Шия: дълга, изящна, мускулеста и доста широка към гръдния кош
- Гръден кош: широк, дълбок, мускулест
- Гръб: къс, удобен за езда
- Крака: дълги, тънки, с широки стави, със здрави кости и копита
- Крупа: немного висока, къса
- Грива и опашка: дълги, гъсти, с блестящ косъм
