Майстор на спорта, полковник от запаса. Роден на 4 октомври 1929 г. в с. Щръклево, окръг Русенски. Абсолютен републикански шампион и 4-то място на турнир в Будапеща, приз 160 см. Той е последният командир на кавалерийски взвод в БНА. Завършил полувисше военно училище „Г. Бенковски“ – Силистра, а сетне и висше във ВИФ – специалност „конен спорт“. В периода 1985-86 г. е треньор на националния отбор по ПП. Многогодишен съдия по конен спорт – международна и републиканска категория. В момента е и хонорован преподавател по теория и практика към Тракийския университет в Стара Загора.
Лазар Даков Петков е един от малкото в българската конна история, който освен юздите, се е научил здраво да държи и перото. Съвместно с Рашко Фратев и Генко. Рашков написват учебник по езда за студентите по конен спорт. Заедно със Ст. Гетов написват книгата „90 години конен спорт в България (1914 – 2004 г.)“ и съавтор със Стоян Гетов на книгата „Коне, конница, конен спорт“.
Още от малък Даков живее с конете, които родителите му ползват за стопанска работа в поминъка си. На 8-годишна възраст се пуска в първата си кушия. Именно тогава макар и дете разбира, кога е щастлив – когато е с конете. След завършване на Русенската мъжка гимназия постъпва с голямо желание във военно училище. След завършване на училището е назначен за командир на кавалерийски взвод в 7 кавалерийски полк – Силистра. Командир на полка е майор П. Клявков, а началник щаб е капитан Р. Фратев – известни спортисти, от който старателно изучава спортната езда.
През 1952 г. започва да участва в Общоармейските конни състезания в отборите на полка по всестранна езда, прескачане на препятствия (ПП), саблена сеч и волтижировка, и печели призови места. Спомня си как след ликвидирането на кавалерията като род войска в края на 1954 г. той продължава да служи в София, а година по-късно вече е в националния отбор по всестранна езда. Така от 1955 г. заедно със звездните имена Р. Фратев, Г. Рашков, Цв. Калъчев, К. Венков, Б. Цанков и др. той се готви с кон Наплив и кобила Вярка за Олимпийските игри в Стокхолм 1956 г. За съжаление по ред служебни причини напуска.
От есента на 1956 г. до октомври 1959 г. той командва последния кавалерийски взвод към Военна академия „Г. С. Раковски“, София. И до ден днешен помни датата 1 октомври 1959 г., когато постъпва в ЦСКА. Минава през различни длъжности и така цели 24 години. Пенсионират го със звание полковник.
С гордост и умиление Лазар Даков разказва за първите си международни изяви, които стартират с участие в Лайпциг, където се класира с кон Творител на 6 място по ПП в паркур с височина 140 см. Със същия кон печели първо място в Букурещ на 130 см. През 1958 г. е индивидуален републикански шампион, като участва с 3 коня в различни дисциплини. Печели обездките със скачане – лека и средна категория – 110 и 120 см с кон Талк. А с кобила Вярка е първи във всестранната езда. Същата година на турнир по прескачане на препятствия в Будапеща спечелва първо място в паркура с два коня Творител и Талк на 130 и 140 см.
Една от най-емоционалните му награди е с кон Талк в индивидуалния приз на нациите с височина 160 см. Това е първо участие на българин и постижение в индивидуалния приз на нациите след Втората световна война. В Москва през 1960 г. на големия международен турнир по ПП участват 11 отбора. Отборът на България печели второ място. В индивидуалния приз Лазар Даков с кон Талк също се класира на второ място (160 см) – това е „Приз Будьони“. Покрива критериите за участие в олимпийските игри в Рим, а така и всички допълнителни контроли, поставени от БФКС.
Но уви, не взема участие в игрите, защото е направен пропуск в заявките за участия в Олимпийските игри. Като спомен от игрите му остават снимките за международния паспорт и спортната екипировка, ушита за олимпийските игри в Рим.
Пъпната му връв е хвърлена в конния спорт. Житейският му път го води по различни пътища и така години наред работи като организатор на олимпийската подготовка към БФКС. Става асистент – преподавател по теория и практика на конния спорт към ВИФ „Г. Димитров“, о.з. полк. Даков споделя през погледа на своите години, че е щастлив от работата си като спортен деятел и въобще от постигнатото в живота си. „Радвам се, когато срещна днес колеги от спорта на конните бази и състезания, мои възпитаници от НСА, инструкторския курс и военнослужещите от Армейската спортна школа и Армейския конен клуб – Разград. Бих желал да доживея да бъда свидетел на още по-големи спортни резултати по конен спорт на олимпийски, световни и европейски първенства от български имена. Искам да вдъхна сили и кураж на младите отдадени на конния спорт,като им пожелая много търпение, труд и слава“.
