В повечето истории и предания от миналото конят е играл положителна роля, но не във всички. За четиримата ездачи на Апокалипсиса разказва любимият ученик на Христос – Св. апостол и евангелист Йоан Богослов в последната книга от Новия завет.
Тълкувателите обикновено представят конниците като божии пратеници с имената Мор, Война, Глад и Смърт.
В буквален превод от гръцки език думата Апокалипсис означава откровение, вдигане на завеса, разкриване на невидими за масата от човечеството тайни пред определени облагодетелствани личности (пророците). Книгата е написана в края на I в. на остров Патмос, където авторът бил заточен при започналите гонения срещу християните. Съдържанието й разкрива под формата на видение съдбата на Църквата. Поради образния си характер тази книга е най-трудна за тълкуване и с нея често се спекулира. Целта й е да въздейства непосредствено върху душата на християнина. И до днес Откровението е загадка за много теолози и учени, изкушени от думите: „Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне…“
Появата на тези страховити създания се предизвиква с отварянето на четири от общо седем клейма, които Исус взема от Господ и с помощта на които светът се пречиства от всичкото зло.
Като цяло, апокалипсисът технически се отнася за разкриването на Господ, а не унищожението на света. Днес този термин често се използва със смисъл „завършек на света”.
Начинът, по който се появяват в глава шеста на Откровението на Св. Йоан Богослов, ни дава представа за задачата на всеки един от тях:
[Откр. 6; 1:2]
[9:1] И видях, когато Агнецът сне един от седемте печата, и чух едно от четирите животни да говори като с глас на гръмотевица: дойди и гледай!
[9:2] И видях, и ето бял кон, и на него ездач с лък; и даден му бе венец, и той излезе като победител, за да победи.
Тези думи се отнасят за първият ездач, който е символ на човешкия стремеж за завладяване. Желанието у хората да завземат нови територии, изразено чрез белия конник, се подчертава от короната, която той носи – тя е типична за победител в състезание и съвсем различна от диадемата на Христос.
[Откр. 6; 3:4]
[9:3] А когато сне втория печат, чух второто животно да говори: дойди и гледай!
[9:4] И излезе друг кон, риж; и на ездача му бе дадено да отнеме мира от земята, та човеците един други да се убиват; и даден му бе голям меч.
Ездачът на втория кон представя войната. Червеният цвят на неговия кон е символ на пролятата по бойните полета кръв. Големият меч, който той носи, е символ на битки и борби. Според астрологически вярвания червеният кон е символ и на планетата Марс. Тя има доста неблагоприятен ефект върху Земята, особено при определени позиции на небесната карта. Друга асоциация свързва този кон с древния предхристиянски бог на войната Марс.
[Откр. 6; 5:6]
[9:5] А когато сне третия печат, чух третото животно да говори: дойди и гледай! И видях, ето вран кон, и върху него ездач с къпони в ръка.
[9:6] И чух глас среди четирите животни, който говореше: хиникс* жито за динарий, и три хиникса ечемик за динарий; ала дървеното масло и виното да не повредиш.
* Гръцка мярка – около 1 кг (324 драма).
Третият конник е известен като гладът. Цветът на коня му символизира неговото име. Везните също са знак за недостиг на храна, високи цени и глад като резултат от войната, която носи втория ездач. Въпреки че храната ще бъде в оскъдни количества, луксове като виното и маслото няма да липсват.
[Откр. 6; 7:8]
[9:7] А когато сне четвъртия печат, чух гласа на четвъртото животно да говори: дойди и гледай!
[9:8] И видях, и ето сив кон, и върху него ездач, чието име беше смърт; и адът следваше подире му; и им се даде власт над четвъртата част на земята – да умъртвяват с меч и глад, с мор и със земни зверове.
Четвъртият ездач носи името Смърт. За разлика от традиционните изобразявания, в които Смъртта носи със себе си коса, тук такава липсва. Цветът изобраззява чума, мор, епидемия.
Думата използвана тук за цвета на коня се превежда тук като „блед” от гръцки език. Същата е използвана в Стария завет със значението „бледо-зелен”. Този цвят може да означава страх, болест, смърт.
Според Свещената книга четирите конника на Апокалипсиса тръгват в четирите посоки на света и така определят своята повсеместност на земята за бъдещето на Христовата Църква.
Апокалипсисът на Йоан е „Откровение на Исуса Христа що Му даде Бог, за да покаже на рабите си онова, което трябва да стане скоро. И той го яви, като ги изпрати чрез Ангела Си на Своя раб Йоана” [Откр. 1:1; 22:6]
