Преди около три десетилетия в България бяха широко разпространени мини ските – къси, метални пластини с извити нагоре върхове, които се закопчават с каишки директно за обувките. Още при първия сняг хлапаците декорираха краката си с тези приспособления и дебнеха по заснежените улици за поредния пълзящ със скоростта на охлюв автомобил, за да се хванат за него и той да ги дърпа до следващата пряка или докато шофьорът, не спре вбесен и започне да ругае по тях без да си подбира думите. Тогава децата му отвръщаха със смях и снежни топки, и заставаха в очакване на следващата си жертва.
Макар и в доста примитивен вид, това бе форма на един много популярен в северните страни с равнинен релеф зимен спорт – скиджоринг.
Смята се, че скиджорингът се е зародил в Скандинавия и при народите от далечния север. Това е нещо като ски-влек на равно място, но разликата се заключава в това, че скиорът се тегли не от специално съоражение, а от кон или куче. Съвременните технологии и малко по-раздвиженият начин на мислене предлагат и заместители в тегленето, като: мотоциклет, джип или моторна шейна. Развлечение от подобен тип са и водните ски.
Учените разполагат със сведения, че състезанията със ски, шейни и кучешки впряг са се провеждали от векове и на Чукотка и Камчатка. Тази традиция съществува и до днес. Изконно тя е свързана с лова и начина на предвижванне в снеговете. По време на Златната треска през двадесетте години на ХХ век на Аляска забавата със скиори, теглени от кучета или коне постепенно се превърнала и в зрелищен спорт със залагания и хиляди фенове. От тогава скиджорингът има и строго определени правила.
Освен перфектен контакт с животното, човек трябва да има афинитет към екстремните преживявания, да си пада малко авантюрист. Усещането е невероятно, когато се носиш с главозамайваща скорост през снежна гора, а конят или кучето пред теб лети в галоп, дъхът ти спира на всеки по-рязък завой, а дърветата ти пречат да видиш, какво те очаква в следващия миг…
За състезанията по скиджоринг се избира равнинна местност, времето трябва да е умерено студено, така, че снегът да е най-подходящ за ски. Състезателите имат право само на едно животно, което ги дърпа – кон или куче, в зависимост от регламента. Няма ограничения в размера на ските. Използването на щеки е забранено. Всеки може да помага на теглещото го животно с кънковидни движения.
Надпреварата се осъществява по двойки. Съдията дава знак и състезателите застават на линията на старта. По даден сигнал ентусиастите от своя страна дават команда на 
животното за старт. Дистанцията на първия етап е 1 км, който пристигне пръв на финала е победител. Понякога има хитреци, които се откланят от трасето, с цел да съкратят дистанцията – те се наказват с 10 наказателни секунди.
Вторият етап е скоростен и отсечката е дълга 60 м. Състезателните двойки се определят със жребий. Онези четирима състезатели, които имат най-добро време от етапа се класират за финалното бягане. Нецензурните изрази и грубото отношение с животните се санкционират с дисквалифициране.
