Всеки присъствал на раждане на конче е забелязал, че веднага след ожребването ( ½–1 час) новороденото се изправя на крака и се опитва да засуче. Много е важно да му се помогне да намери цицките на кобилата. Много е важно то да поеме достатъчно количество коластра, 
която съдържа антитела от организма на майката и така да придобие имунитет срещу различни болести. Коластрата активира и перисталтиката на червата и от тях започва да се отделя мекониумът – първородните фекални маси. Ако в първите часове след раждането не настъпи изхвърляне на мекониума, трябва да се потърси помощта на ветеринарен специалист.
В бокса постелята винаги трябва да е чиста и да няма течение, тъй като малките са много чувствителни и лесно могат да се простудят.
Режим на кончетата
През първия месец единствената храна на малките кончета е майчиното мляко. Ако времето е хубаво, на 5–6-ия ден кобилата и малкото излизат на разходка за 30–40 минути. Млечният период продължава около 6–7 месеца. В края на първия месец кончетата започват да получават по малко счукан качествен овес (300–500 г.) и доброкачествено сено. Дават се и минерални добавки. Може да се захранят и със смес от счукан овес и трици в равни количества, като се започва със 100–200 г. на ден. Постепенно количествата се увеличават, като на 4,5 месеца получават по 2 кг зърно, а на 6 месеца – по 3,5–4 кг на ден.
През пролетта и лятото кончетата се извеждат на паша. Освен витаминозната зелена храна, те трябва да получават и трици (количеството им също постепенно се увеличава).
Трябва да имат постоянно на разположение сол и креда за близане, а също – прясна и чиста вода. Дневната дажба е по-витаминозна, ако се включват моркови, сенно брашно и прораснали зърна (особено преди пасищния период).
Отбиването трябва да стане изведнъж. През първите 2–3 дни отбитите кончета се държат в конюшнята. Те постепенно отвикват от майките. След това се пускат на паша.
В този период дневната нужда на подрастващите от концентриран фураж е 3–4 кг, а със сено и зелена трева се хранят на воля.
След отбиването се хранят по 4–5 пъти през денонощието и постепенно преминават към трикратно хранене.
До навършване на 1 година се претеглят всеки месец, а след това – на всеки 3 месеца. Кончетата се отглеждат вързани (най-често от полукръвните породи), а от чистокръвните – свободно в боксове, при което имат по-голяма свобода на движение.
Копитата се почистват редовно, особено стрелките. Копитният рог се изрязва всеки месец, за да не се деформират копитата.
Най-подходящи храни за кончетата
Концентрирани храни: овес, царевица, ечемик, пшенични трици. Добре е част от зърната – около 300 г, да са прораснали. Може да се дават и комбинирани смески за кончета, от които се получават по-добри резултати.
Сочни храни: моркови, кръмно цвекло, доброкачествен силаж.
Груб фураж: добре изсушено ливадно сено и сено от бобови треви – люцерна, еспарзета, детелина, фий.
Неподходящи растения
Блатна растителност – острица, тръстика, хвощ, чемерика.
Режим на майката
За да сте подготвени, пригответе топла вода за поене на родилката 1–2 часа след ожребването. През първите дни кобилите получават по-малко храна, за да се избегне възпаление на вимето от голямото количество мляко. Например концентрираният фураж е добре да бъде 2 пъти по-малко и да получават хладка вода с добавени в нея пшенични трици и сено.
По-късно грижите за майката се увеличават. Ежедневно трябва да се храни с около 10 кг доброкачествено сено, 2 кг слама, 5 кг концентрат, готварска сол (45–60 г дневно), сочен фураж, витамини.
През пасищния период вместо груб фураж кобилата изяжда 35–40 кг зелена трева. За предотвратяване на колики в началото на сезона преди паша тя трябва да получава 2–3 кг сено.
При ниска млечност или липса на кърма на кобилите се дава от 400 до 800 г ленено семе на ден, а дажбите се увеличават.
Кърмещите кобили се хранят 4–5 пъти дневно и се поят преди всяко хранене.
Те се използват за лека работа. През първите 3 месеца на всеки час работа се дава почивка 10–15 минути, а на 2 часа работа – по 2 часа почивка за хранене и поене и за кърмене на малките. Концентрираните храни при работещите кобили се увеличават с 2–3 кг на ден.
Трениране на кончетата
Непосредствено след отбиването кончетата от всички породи се включват по около 1 час дневно в групов тренинг. Към фермите се изграждат манежи, където те изминават определени разстояния. От тежковозните и рисистите породи подрастващите животни се тренират да преминават от ходом в тръс, а от ездовите – в тръс и галоп.
Когато настъпва боксовото отглеждане (към 1,5 години), младите тежковози и рисаци постепенно се приучват към юздечката, хамута, впрягането. На същата възраст на кончетата от ездовите породи отначало се поставят юздечката, транзелата, поводите, а след 5–6 дни – и седлото. От тази възраст младите кончета започват да се приучват към работа, но се използват след завършване на физическото развитие
При скорозрелите породи (тежковози, чистокръвен английски) телесното развитие завършва към 3-ата година, а при по-къснозрелите (дунавски кон) – към 4–5-ата година.
