С фотография се занимава вече 42 години. На въпроса „какво е Вашето послание към хората на изкуството в България“, 58-годишният фотограф Мехмед Азиз отговаря: „Нека творбите ни – било то фотоси, картини, музика и т.н., да бъдат послания за мир и разбирателство между хората и да показваме хубавите страни на живота.“
Роден е през 1959 година в село Йонково, Разградска област. Завършва фотография през 1983 година в София. Фотожурналист – първата му журналистическа снимка е публикувана през 1979 година във вестник „Транспортен глас“. Работил е като уредник и фотограф във вестник „Исперихска трибуна“ през 80-те години. Има публикации във всички централни и местни медии.
Повече от две десетилетия е фотограф в Исторически музей в Исперих, снима археология, негова е първата снимка на вътрешността на Царската тракийска гробница край село Свещари, Разградска област, която е и световен паметник на културата.
От 18 години работи и като фоторепортер на БТА – Пресфото в Разградска област – отразява всички значими събития в Лудогорието.
Автор е на 20 самостоятелни фотоизложби, има участия в национални и международни конкурси и фотоизложби, втора награда в България за репортажна фотография през 1984 г. от фотоконкурс на вестник „Поглед“, втора награда за журналистическа фотография на Бгпресфото – 1983 г., и редица други награди и отличия.
Автор е на фотоси в областта на рекламната фотография, фотоси в Голямата енциклопедия на България, фотоси в луксозното издание за Свещарската гробница, фотоси в много дипляни, картички, книги.
Фотоси в престижното издание „National Geographic“, чуждестранния печат, чуждестранни списания по археология. Носител е на отличието „Почетен знак на Исперих“ за особени заслуги за популяризирането на града и региона.
Мехмед Азиз е един от изявените фотожурналисти в страната.
Защо коне?
Харесва ми да снимам животни. Конете винаги са ме привличали като обекти за снимане с тяхната жизненост и мощ. Фотографирам ги от десетилетия. Изпитвам особено удовлетворение при подобни заснемания. Вероятно влечението ми към тях се крие в зодията ми – Стрелец. Видя ли кон, нещо трепва в мен.
Лесно ли се снимат коне, има ли нещо особено?
Не може да се отговори еднозначно. Лесно е когато се снима кон за спомен, примерно, с телефон или с любителски фотоапарат. Трудно е, когато се снима професионално – на състезание или за реклама. Особеността на заснемането зависи от много фактори: осветление, техника, замисъл. Дали се справям, може да каже публиката, но редица мои публикации в централни медии ме карат да приема това като добра оценка за работата ми.
Какво ви носят конете като усещане? Успявате ли да го запечатате в кадър?
Усещане за свобода, движение, динамика. Мисля че успявам да „уловя“ това в кадрите ми. Не по-маловажен е жокеят, който е със своите емоции. Старая се да покажа и сливането между жокея и коня, които са тандем в надпреварата.
Какво друго снимате?
Работата ми на фоторепортер налага да снимам всякакви събития – главно репортажи, портрети, природа, с една дума, живота в цялото му разнообразие. Не обичам режисираните неща, изкуствено създадени творби, самоцелната и прекалена обработка на изображенията с фотошоп.
- Интервю: Екаторина Дончева
- Снимки: Мехмед Азис
