Празникът посветен на българската порода Дунавски кон се проведе в събота (20 октомври) на стадиона в село Лесново, общ. Елин Пелин. Събитието бе организирано от ентусиасти – собственици на породата у нас с идеята да се видят съществуващите екземпляри и да се очертае пътя за бъдещето на породата. Отдавна е известен факта, че дунавските коне са в „червената книга“, поради намаляващата популация и че малкото останали екземпляри са около 70 броя пръснати из цяла България.
Черните перли на Дунава
Независими от държавно финансиране и далеч от административните неуредици, родолюбиви стопани от цялата страна се обединиха в името на оцеляването на породата и нейното по-добро бъдеще, като си спретнаха „Празник на Дунавския кон“. Денят бе благословен със щедро слънце, молебен за здраве от отец Иван и златен есенен дъждец, за да й тръгне по вода на идеята. Така 30 екземпляра от прочутата порода създадена край Дунава се представиха в 3 категории на зелената морава на стадиона в село Лесново.
Организацията от замисълът до реализацията бе осъществена изцяло на доброволни
начала, в която труд, любов и познания споделиха съдии, стюарди, ветеринарни доктори, коневъди, научни работници и най-вече собственици на коне от Дунавска порода. „Събитието няма претенции на селекционна изложба, а по – скоро търсене на отговори: На къде върви породата, може ли да бъде спасена, какво е нейното предназначение ? „ отбеляза председателят на съдийската комисия г-жа Анелия Райчинова. Под нейните предварителни напътствия бяха подготвени и самите коне за участието в празника. Заедно със съпруга си Найден Райчинов, от 20 години отглеждат и работят с коне в Англия, а през 80’ години самата тя се състезава в конкур ипик у нас именно с Дунавски коне и е носител на редица републикански титли.
Виж галерия със снимки от откриване тук
Организация по ноти
Както подобава на събитие с конкурсен характер, денят започна с техническа конференция за участниците и инструкции за реда на преминаване на конете по категории и пояснения по схемата за оценяване. Съдийската комисия в състав зооинж. Надежда Луканова, Анелия Райчинова и дългогодишният треньор и състезател по
конен спорт Детелин Гетов оценяваше конете по 10-то бална система с показатели: тип, екстериор, качество на движенията в ходом и тръс, естетическо оформяне и поведение.
Под съпровода на класическа музика, достойна за порода от национална значимост, коне и водачи се напътстваха от стюарди първо към специално изградения помощен плащ, а след това и към ринга за оценяване в близост до журито.
Чисти мисли, чисти намерения и чиста околна среда
Под това мото премина деня на родолюбците милеещи за дунавските коне, които посрещнаха зрителите с послание за използване на биоразградима посуда при закупуването на храни и напитки.
Опазването на породата, популяризирането на най-добрите екземпляри от съществуващите жребци, кобили-майки и подрастващи с цел подобряване и увеличаване на новите поколения, бяха в основата на събитието, което показа в налично с какво разполага родното ни коневъдство към днешна дата. Целта на инициаторите не се ограничи само в оценяване и излъчване на шампиони. Събитието е опит за налагане на нова и модерна визия в подобен род изложения.
Дунавско хоро, върховен шампион и кон на публиката
Най-популярното хоро на българския композитор Дико Илиев оповестяваше церемонията по награждаване след всяка категория и създаваше празнично настроение, въпреки строгия правилник на събитието. Стопани и водачи на коне спазваха добри маниери, бяха с отличен външен вид и изразиха задоволство от
предложения нов подход при представянето на конете. За изненада на всички и противно на очакванията за „Върховен шампион“ не бе избран известен в средите кон, а жребчето Калофер от конюшните на Веселин Манолов от село Лесново. 14-месечното конче взе купата и в клас Г – „Едногодишни кончета“.
Виж галерия със снимки от награждаване тук
Публиката от своя страна с явен вот съзря своя дунавец-любимец в прекрасната стойка и излъчване на кобила Нахална, собственост на Добромир Домусчиев от столицата. Кобилата на Домусчиев спечели и първото място в клас „Подрастващи 2 и 3-годишни мъжки и женски кончета“.
Шампионската титла при жребците заслужи кон Такис на известния коневъд Цветан Вълешков от плевенското село Садовец, а при кобилите –майки бе наградена Молба I от конефермата на Орлин Капланов от Равно поле.
Подробно класиране:
Клас А – Жребци
- 1-во място – Такис – 118 т. – от Талер и Конха – собственик Цветан Вълешков
- 2-ро място – Хитон – 104 т. – от Хилтън и Талиа – собственик Веселин Манолов
- 3-то място – Колт –103 т. – от Кохлан и Тоска – собственик Веселин Манолов
Клас Б – Кобили майки и кобили над 4 годишна възраст:
- 1-во място – Молба I – 107 т. – от Местер и Лозица – собственик Орлин Капланов
- 2-ро място – Нахална – 104 т. – от Надир и Хонза – собственик Добромир Домусчиев
- 3-то място – Клара – 100 т. – от Кох и Лахина – собственик Светослав Паунов
Клас В – Подрастващи 2 и 3-годишни мъжки и женски кончета
- 1-во място – Колхида -114 т. – от Крез и Нахална, собственик Добромир Домусчиев
- 2-ро място – Мимоза (Амазония) – 106 т. – от Местер и Захира I, собственик Николай Николов
- 3-то място – Тихана – 102 т. – от Талер и Нахална, собственик Добромир Домусчиев
Клас Г – Едногодишни кончета
- 1-во място – Калофер – 114 т. – от Колт и Лукреция, собственик Веселин Манолов
- 2-ро място – Кохорта I – 105 т. – от Колт и Химка, собственик Веселин Манолов
*Историята на породата сочи, че преди повече от век в България започва усилена работа по създаването на коне, които е трябвало да бъдат масивни, здрави, с енергични движения, силни, издръжливи на работа и добре приспособени към местните климатични условия.
Чрез насочена селекция и под ръководството на специалисти в бившия конезавод „Клементина“ край Плевен се създава Дунавската порода. Използвани са жребци и кобили с различна породна принадлежност – местни, полукръвни, англо-арабски, полутежковозни и др.
Работи се усилено по развъдно-подобрителната дейност и се прилага т.нар. чистопородно развъждане с коне от породата Нониус – поглъщателно и възпроизводително кръстосване. Така се постига създаването на своеобразен тип български Нониус, който с постановление 631 на МС от 1951 год. е признат за порода с името Дунавски кон.
Навършилите 3 годишна възраст коне са тренирани и изпитвани във впряг и теглене
на товари с различна тежест. Рекордьор на породата е жребец Тахан теглил 12 325 кг полезен товар на 1 000 м. Този рекорд от 1958 г. не е подобрен до днес! При тренинга за впряг конете са обучавани в единичен, двоен, троен, четворен и петорен впряг.
След 1965 г., с цел създаването на спортен тип кон, дунавски кобили от по-лек тип са
покривани от жребци от Чистокръвна английска порода. На Олимпийските игри в Москва през 1980 г. в българските отбори са включени конете Монблан в скачането на препятствия, който заема 9-то място в индивидуалния приз и кон Алеко в дисциплината обездка, където печели сребърен медал отборно.
Новонастъпилите икономически условия в България след 1989 г. и особено приватизацията на земеделието и закриването на почти всички държавни конезаводи, повлияват негативно върху развитието на породата. В днешно време има тенденция към намаляване на популацията и застаряване на представителите на Дунавския кон. Належащ е въпросът за намиране приложение на породата в зависимост от типа и качествата на тези прекрасни български коне.
