Тренинг на Чистокръвните английски коне трябва да започне непосредствено след навършване на тяхната 1 година и половина. Само за справка, останалите ездови породи започват обучението си когато навършат 2 години и половина, с една година по-късно от чистокръвните. Спокойно индивидуалният тренинг на чистокръвните английски коне можем да го разделим на три основни периода.
Подготвителен период
Най-подходящите месеци за стартиране на този период са септември или октомври. Той се характеризира с елементарно обяздване на младите кончета. Този период е много важен за изработването на възбудните рефлекси на кончетата свързани с тренинга им. Работата трябва да се провежда така, че тези рефлекси да бъдат 
благоприятни. Изработването на неблагоприятни възбудни рефлекси трябва да се избягват и да се сведат до минимум, тъй като те затрудняват работата, а след това ще се нужно време за коригирането им.
Младите кончета са поставени при съвсем нови и различни условия. Само до преди дни те са били в боксове или вързани групово, излизали са ежедневно на пасището и освен оглавника не познават другата амуниция. Сега вече те са преместени в нови боксове и при нови хора. Трябват поне няколко дни, за да свикнат с новата обстановка. През това време трябва да се пускат ежедневно в заграден падок или двор за свободно движение. След това постепенно да се приучват към амуницията и езда. Всичко това трябва да става внимателно, за да се избегнат нежелани инциденти и да не се създадат неблагоприятни рефлекси у кончетата.
Обучаването в езда трябва да се извършва в манеж или друго подобно заградено място, което да е в непосредствена близост до конюшнята, така че, ако се случи някое конче бъде изпуснато, да може лесно да бъде хванато.
Първоначално ездата продължава около 30-40 мин. След като животните започнат да 
реагират положително на средствата за управляване и да се подчиняват на ездачите си, чак тогава те може да се изкарат на хиподрумната писта или на друго подходящо за целта място (пасище или поляна). Важно е да няма в близост обекти, които биха изплашили конете. Този период продължава около един месец, като всекидневната езда трябва постепенно да се увеличи до 1 час.
Основен период за тренинг на младите коне
През този период е особено важно спазването на принципите за постепенното повишаване на натоварването и за индивидуалния подход. В зависимост от индивидуалните възможности този период продължава около 4-5 месеца. Целта през този период е да се развие мускулатурата, да заякнат сухожилията и ставите на конете, а кръвоносната и дихателната система да се адаптират към по-големи натоварвания. Ето защо е важно тренировката да се води чрез постепенно ежеседмично увеличаване на обема на натоварванията и малко на интензивността, и то през последните два месеца от периода. Всекидневната езда в началото е един час, а към края на периода достига до час и половина. Няма шаблонна програма, по която да се работи и да бъде валидна за конете от всички породи, още повече, че и възрастта на кончетата от отделните породи за тренинг е различна.
През този период движенията в тръс спомагат много за развитието на мускулатурата и сухожилните връзки, а движението в галоп – на дихателната и сърдечно-съдовата система на конете. Много е полезно веднъж или два пъти седмично да се излиза из полето, като ездата се провежда в пресечен терен, сняг или оран. Това още повече засилва всички функции на организма, спомага за закрепване на нервно-регулаторния апарат и за развиване на мускулна сила и издръжливост.
През последния месец от периода обемът на работата в тръс започва да намалява, за сметка на увеличаването на интензивността на работата в галоп, като веднъж седмично се преминава към 200-300 м увеличен галоп. В края на периода в зависимост от състоянието на животните се дава една-две седмици активен отдих.
Предсъстезателен период
През него се намалява до известна степен обемът на работата, а се увеличава интензивността. През този период се цели да се развие бързината на младите коне, което е особено важно за чистокръвните английските.
Тренировката на младите коне и през този период не трябва да бъде шаблонна. Треньорът трябва да наблюдава конете всекидневно. Освен това веднъж седмично или поне при по-големите натоварвания трябва да се контролира състоянието на конете от специалист, като се вземат данни за обикновените физиологични показатели: пулс, дишане, температура в покой, непосредствено след работа и скоростта на тяхното възстановяване. Добре е, ако може да се води контрол и по някои интериорни показатели, като кръвна картина, утаяване на кръвта, млечна захар, алкални резерви, оксихемоглобин, дихателен коефициент и др.
При тренинга на младите коне трябва да се има предвид още нещо:
- през тренировъчния период натоварванията и особено интензивността никога не могат да достигнат натоварванията, които ще се извършат при самите състезания;
- по-добре е конят в края на третия период да бъде недотрениран, отколкото претрениран.
Най-добре е конят да бъде в такава тренировъчна форма, която да отговаря на 
натоварването, на което той ще бъде подложен при първите изпитания. В това отношение обща формула не може да се даде. Един кон може да бъде в по-подчертана спортна кондиция, а друг – с по-силно развита мускулатура. Тук познанията, опитът, непрекъснатото наблюдение над конете и усетът на треньора ще му подскажат какво трябва да бъде състоянието на всеки кон.
Конят трябва винаги да бъде енергичен, бодър, с лекота да преминава в различните алюри. Към края на третия период той трябва да бъде с добре очертана, релефна мускулатура, без наличие на подкожни тлъстини, но и да не бъде много изсушен, със силно прибран корем като хрътка. Ако в него се забелязва умора, трябва да се намали работата му или дори да му се даде почивка.
Трябва да се знае, че краят на третия период не е край на тренировката, а завършек само на един етап от нея. Периодът на състезания също е тренинг, и то още по-сериозен. Конят трябва да влезе в сезона с известен резерв на сили с оглед да може да се надгради през него.
По наследствени заложби и по тип всеки кон, особено чистокръвните, има способност да развива по-голяма скорост на къси разстояния, т.е. има флаерски качества, или да издържа на по-дълги разстояния – стаерски качества. Някои коне могат да развиват и голяма бързина, и да притежават издръжливост. Треньорът трябва да знае тези заложби на поверените му за тренинг коне и да построява тренировката на всеки един от тях според тези качества. Освен това, той трябва да планира всеки кон кога, в какви изпитания, на какви разстояния и в какви призове ще участва.
Архив сп. ЕЗДА
