Пазителят на биоразнообразието – Ексмурско пони

0
2168

Характерно с две уникални функции, Ексмурското пони е известно с качулатите си очи, или тежка горна веждата за защита на очите от дъжд и вятър. Има и снежен улей в горната част на опашката, който отвежда дъжда или снега от тялото.

Породата е със статут „застрашена“, обявен от Фонда за защита на изчезващи редки видове. Ексмурско пони е местна порода коне от Британските острови, където екземпляри все още бродят като полудиви животни в Ексмур – географска област в графство Съмърсет в югозападната част на Англия. Свободното пребиваване на породата в областта Ексмур допринася за опазването на естествения хабитат на няколко пасищни видове и е една от планинските и пустинни породи на Британските острови. Структурно тя не се различава особено от другите адаптирани към студеното и сурово време породи.

Произход. Ексмурското пони е най-старото и най-чистото от местните британски пони породи. Те бродели из мрачните открити тресавищата на Югозападна Англия в продължение на векове и се смятат за преки потомци на конете, които скитали из тези земи преди Великобритания да стане остров. Някои специалисти по породата твърдят, че тя съществува като такава от ледената епоха, твърдение, което не е подкрепено от съвременните ДНК изследвания. Въпреки това се отбелязва близкото морфологично сходство с първобитния див кон.

За първи път за понитата от Ексмур се споменава в Думсдей бук (Domesday Book – подробни архиви за мащаба, стойността, собствеността и пасивите на земя в Англия, направени през 1086 г.), а потомците на тези понита формират основата на чистокръвната днешна порода Ексмурско пони. През 1921 г. се сформира асоциацията на породата. Тези коне почти изчезват след края на Втората световна война, защото често стават мишена на войниците, които упражнявали стрелбата си върху тях. Конете често ставали жертва на крадци, които ги убивали за месото им. След края на войната една малка група  животновъди се обединяват, за да запазят породата. Първата родословна книга е публикувана през 1963 г., а през 1981 г. публичността довежда до повишен интерес към породата. По данни на асоциацията през 2010 г. са преброени около 800 Ексмурски понита в света.

Характеристика. Ексмурското пони е пригодено за оцеляване в студен и влажен климат, без да има нужда от храна и подслон. През летните месеци козината на конете се сменя и става лъскава и гладка, но през зимата тя израства като двойно слоесто палто, което осигурява изолация и непромукаемост, което и при най-лошите метеорологични условия, осигурява сухота на нивото на кожата. Най-често срещаните цветове на породата са кафяв, алест и сиво-кафяв, с отличителни бледи петна в областта на очите, муцуната, кръста и корема. Главата им е голяма, челото е много широко, очите – големи и ясно изразени, ушите – малки, а челюстта – дълбока. Гръдният кош е дълбок, а гърбът е широк, с добре извити ребра. Краката са къси и прави, с развити стави. Копитата са твърди и добре оформени. Височината при холката при конете достига от 127 до 130 см. С набитата си мощна структура, понитата са силни за височината си и много издръжливи.

Употреба. В миналото Ексмурските понита са използвани за работа в рудниците. Днес понитата, които не се отглеждат в полудиви условия, се използват за разнообразни дейности като изложения, езда и впрягове. Издръжливостта им ги прави подходящи за опазване и подпомагане на пасища, горска пустош, варовикови пасища, както и други естествени пасищни местообитания. Така например, в началото на 2015 година, стадо от 14 Ексмурски понита са преместени от Национален парк Ексмур в бившата военна база на Миловице, Чехия, в опит да спаси биоразнообразието там.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име