Пироплазмозата при конете е болест пренасяна чрез кърлежи, която в някои случаи е с лош край. За съжаление заболяването не може да бъде избегнато чрез ваксинация.
Има два вида протозои – Babesia caballi и Theileria equi (по-рано наричана Babesia equi), които могат да причинят пироплазмоза при конете. Протозоите се пренасят между конете чрез ухапване от кърлежи. Известни са три вида кърлежи, които са способни да предават протозои на конете: Dermacentor albipictus – зимен кърлеж (срещан в Северна Америка, предимно на места с популация на лосове), Dermacentor variabilis – кучешки кърлеж, и Boophilus microplus – тропически говежди кърлеж.
Друг начин за предаване на болестта е чрез използване на едни и същи игли при ваксиниране или лечение на коне. Поради това трябва да се избягва употребата на общи игли при различни коне. За всяка инжекция трябва да бъдат използвани нови стерилни игли за еднократна употреба. Съобщава се, че пироплазмозата може да се предаде от кобили на кончета, вероятно по време на бременността. Освен това се открива и в костния мозък на инфектирани, но клинично здрави коне. Засега не е открит сигурен, ефективен и надежден начин за предпазване или лечение на болестта.
Theileria equi предизвиква по-тежко заболяване от Babesia caballi. В редки случаи засегнатите животни могат да бъдат намерени мъртви или умиращи. По-чести заболяването се манифестира с признаци на остра инфекция с висока температура, загуба на апетит, отпадналост, затруднено или учестено дишане. Изпражненията могат да бъдат оскъдни и сухи, но се съобщава и за случаи на диария. Наблюдава се анемия, тромбоцитопения, жълтеница, хемоглобинурия, изпотяване, петехиални хеморагии в конюнктивите, подуване на корема, слабост или люлеене на задницата. Температурата може да бъде променлива, като може да се наблюдава загуба на тегло, лека колика и умерени отоци в долната част на крайниците.
В подострите случаи мукозните мембрани могат да бъдат розови, бледорозови или жълти, с петехии или екхимози. В хроничните случаи обичайните симптоми са лека загуба на апетит, лесна се уморява, загуба на тегло, непостоянна треска и увеличен далак. Някои бременни кобили могат да абортират или да предадат протозоите на поколението си. Кончетата, заразени в утробата, може да са слаби при раждането и бързо да развият анемия и тежка жълтеница. В други случаи такива кончета могат да бъдат здрави носители. Асимтоматичните носители могат да развият клинични признаци след имуносупресия или голямо физическо натоварване.
За пироплазмоза при конете трябва да се подозира при коне с анемия, жълтеница и висока температура, въпреки че клиничните признаци често варират и не са специфични. Наличието на болестта може да бъде доказано чрез лабораторни тестове.
Животните носители или заразените кърлежи могат да разпространят пироплазмозата по конете в нови региони. Обикновено при внос еквидите се тестват за това заболяване. Тестовете IFA и ELISA са високо чувствителни, но е възможно да не открият всички носители. Дезинфектантите по принцип не са ефективни срещу разпространението на предавани чрез кърлежи инфекции. Елиминирането на контакта с кърлежите и предотвратяването на предаването на кръв от едно животно на друго са от жизненоважно значение.
В ендемичните райони използването на препарати срещу кърлежи, едновременно с често преглеждане на животните и незабавно отстраняване на всеки открит кърлеж, може да помогне за предпазване от болестта.
Лечението може да потисне клиничните признаци, но наличните методи на лечение в момента не са ефективни за изчистване на T. equi от носителите. Според някои изследвания лечението може да отстрани B. Caballi от инфектираните коне, въпреки че според последните проучвания този организъм продължава да перзистира в носителите дори и след лечение с високи дози Imidocarb. Макар че този препарат може временно да изчисти паразитите и да покаже отрицателен резултат при тестовете, след приключване на лечението в конете отново е открита ДНК на B. Caballi.
Няма ваксина както срещу B. Caballi, така и срещу T. equi.
Може ли да бъде избегната пироплазмозата при конете? – Болестта може да бъде предотвратена чрез предпазване от ухапване на кърлежи, използване на стерилни игли и медицински инструменти и поставяне под карантина и тестване на животните, които идват от райони, положителни за пироплазмоза. Необходимо е да бъде осъществяван щателен контрол срещу паразитите, за да се унищожат векторите на болестта.
Могат ли да бъдат лекувани конете с пироплазмоза? – Не съществува клинично доказано сигурно и ефективно лечение. Лечението с високи дози Imidocarb (Izimol, Imizocarb, Carbesia, Imixol) не винаги е сигурно при конете.
Могат ли да бъдат засегнати други животни? – Могат да бъдат заразени коне, мулета, магарета и зебри.
Могат ли хората да бъдат заразени с пироплазмоза? – Няма данни тези определени протозои да засягат хората, нито болестта да се предава от конете на хората. Въпреки това чрез кърлежите могат да бъдат предадени други болести на хората, включително лаймска болест, поради което борбата срещу кърлежите е изключително важна.
