Понятията „зеброид“ и „зеброн“ са измислени за наименование на смесица между зебра и който и да е друг представител на конското семейство, което включва понита, коне и магарета.
Едва ли и най-просветените в света на конете си дават сметка, че има екземпляри, чиито имена са трудни за произнасяне, камо ли пък да ги знае човек като порода. Представяме ви хибрида познат като Зеброид, но наричан и Зеброн. Не сте чували подобни наименование? И това е съвсем логично, защото става дума за природно експериментално генно инженерство. Зеброидът е поколение, създадено от кръстоска между баща зебра и майка кон. В превод на български разбираем език, този хибрид би следвало да се нарича „зеброкон“, но сме приели английския му аналог зеброн. Учените пишат в дебелите книги, че зеброн или зеброид се нарича потомството на мъжка зебра и кобила. Обратната кръстоска се казва „конбра“. Често поколението на тези кръстосани чифтосвания развиват форма на дуорфизъм, което на практика означава, че потомството е по-дребно на ръст от родителите. Репродукцията им, за съжаление, е обречена, заради чисто физиологически причини. Традиционно зебрите имат между 32 и 46 хромозома и това е така в зависимост от вида им, местоживеенето и естествената или изкуствената среда, в която се отглеждат. Независимо от разликите помежду им, появата на жизнеспособен хибрид е възможна, стига геномната комбинация да позволява ембрионално развитие. Разликата в хромозомите прави женските хибриди безплодни, а мъжките им аналози стерилни. Този феномен се нарича Правило на Халдън. Най-вероятно разликата в броя на хромозомите се дължи на това, че конете имат два по-дълги хромозоми, чието генетично съдържание се равнява приблизително на четири зебрени хромозома. Конете имат 64 хромозома, докато при повечето зеброиди максималната цифра е 54.
Комбинацията от различни женски и мъжки екземпляра дава отражение на фенотипа на поколението. Зеброните физически наподобяват своите естествени родители, а в цвета им задължително присъстват райетата на единия родител – в случая мъжката зебра. Албиноските петна не покриват цялото тяло и са изразени или само по краката, само по врата, или в задницата на хибрида. Ако конят родител е пъстър като породите Апалуза или Пинто – шарен и на петна, техният цветови модел може да бъде предаден на зеброна и в такъв случай райетата са ограничени до зоните различни от белия цвят.
За създаването на зеброн най-често се използват коне с цвят в еднакъв тон с косъма. Ако родителят на коня е черен с бели петна или друг основен цвят – отново с бели краски на места, е възможно зебронът да наследи доминиращите депигментиращи гени, които ще се проявят по него като бели кръпки. Знае се, че най-често срещаният ген, който е в основата на петнистата бяла окраска при конете е тобиано. Той директно взаимодейства с козината на зеброна, в следствие на което се появяват белите петна. В резултат се получава зеброн с бял участък по козината или имаме тяло, по което на места виждаме типичните зебрени райета.
Зеброните не са много големи, но са силни и агресивни. Наследили са дивия и неопитомен характер на своите родители, показват волен нрав и понякога са дори свирепи.
За създател на зеброна се смята лорд Мортън. През 1815г. подтикнат от интереса си към генното инженерство и решава да чифтоса равнинна зебра (куага) с кестеняв Арабски кон. В книгата си „Произходът на видовете“ (1859 г.) Чарлз Дарвин също споменава всеизвестния хибрид на Мортън и за него казва, че е успешна кръстоска между кестенява Арабска кобила и мъжка Куага. Това чистокръвно поколение има много по-леко изразени райета по краката в сравнение с чистокръвната Куага.
Истината е, че за родина на зеброна може да се счита и Южна Африка. Там фермерите кръстосали мъжка зебра с кобила за първи път и получили изумителни за тях резултати. Хибридът бил силно животно, което ставало отлично, както за теглене на тежки товари, така и за езда. И днес зеброните се отглеждат в Африка, като се ползват основно за катерене, качване и сваляне на товари и са особено популярни за разходки в природния парк Маунт Кения. Африканците предпочитат зеброните за работа пред конете, тъй като зебровият им произход дава на поколението резистентност към различните местни болести. В Европа зеброиди все още могат да се видят на някоя циркова арена или в частни зоологически градини.
Зеброните намират своето място и в популярната култура. Те се появяват в много телевизионни предавания и кинопродукции. В епизода „Денят на мармота“ от популярното шоу Вива ла Бам, във финалното състезание, шейната на Брандън Дикамило е теглена от зеброн, който е боядисан в розово, синьо и червено. През 2007г. във филма „Аз съм рибата Рийд“ играе зеброн на име Забрина. Във филма „Бягащо райе“, в алтернативния край, се появява анимиран зеброн. Той е син на Райе (мъжка зебра) и Сенди – сива Арабска кобила. Зеброните се споменават и в книги. На няколко пъти се срещат във фентъзи поредицата на Джордж Р.Р. Мартин „Песен за огън и лед“. Сътън Колман пише сонет за зеброни и го публикува в книгата си от 2007 „Лигри, тигове и зеброни, о Боже!“ В книгата на Роалд Дал „Да излезеш сам“ неколцина от героите обсъждат колко би било хубаво да имаш зеброн, въпреки че си признават, че ще имат трудности с възпитанието и тренирането му.
- Ръст – зеброните развиват форма на дуорфизъм – размерите им са значително по-малки от тези на родителите им.
- Глава – голяма, с умно излъчващ поглед и здрава захапка
- Шия – дълга, здрава, но и много силно подвижна
- Тяло – умерено пропорционално и компактно
- Гръден кош -масивен, кокалест и стегнат
- Предни крака – къси и елегантни
- Задни крака – жилести, силни, здрави
- Цветове и райета – различни разновидности според комбинацията на родителите
