Създаден предимно за селскостопанска работа и ферми, Ирландският впрегатен кон е националната порода на Ирландия. Днес той е особено популярен за кръстосване с Чистокръвна английска и с тополокръвни породи коне и по този начин се произвеждат така популярните ирландски спортни коне (наричани още ирландски впрегатни спортни коне). Тези коне се отличават с високи спортни резултати в дисциплините всестранна езда и прескачане на препятствия.
Произхожда от породата Ирландско хоби – малък и спокоен кон, който бил с характеристики като на примитивните Гарано и Сорая, конете на Северна Испания и Португалия. По време на англо-нормандските нашествия през 5 век в Ирландия били внесени бойни коне, които впоследствие били развъдени с месните коне. По-късно, след крушението на някои от корабите на испанската Армада, много испански коне се озовали на брега в близост до Корк, Югозападна Ирландия, и така била внесена и иберийска кръв. Жребци от породите Клайдeсдейл и Чистокръвна английска през 19 и началото на 20 век били използвани за заплождане на местните впрегатни кобили. По-късно е добавена кръв от родната порода Конемара пони, което довело до оформянето на породата известна като Ирландски впрегатен кон.
Целта била да се създаде кон, който да бъде послушен, но в същото време силен. Да се използва не само за тежката селскостопанска работа като теглене на плугове и оран, но също и за езда и лов. По време на световните войни тези коне били използвани от армията като артилерийски коне. Ирландските впрегатни коне са отглеждани, защото са непретенциозни, икономични, преживяват и с трева и прещип (вид храстовидно растение с жълти цветове), както и с всякакъв останал от добитъка фураж, варена ряпа, овес и трици.
В началото на 20-и век ирландското правителство започва да води политика за насърчаване на развъждането и произвеждането на по-добри коне от породата. Те отпускат субсидии и въвеждат регистрация за жребци през 1907 г., а през 1911 г. и за кобили. Започват и проверки за регистрация. Родословната книга на породата е открита от Министерството на земеделието през 1917 г., когато се избират и записват 375 кобили и 44 жребеца, като основен генетичен фонд. Коне от породата Клайдeсдейл били внесени от Великобритания, за да може да се отговори на търсенето на коне, достатъчно силни да теглят плуг в земеделските райони с тежки почви, а също и за пренасяне на тежки товари до големите градове като Дъблин. След тази кръстоска е създаден кон, който бил по-висок и по-груб. Въпреки това Клайдeсдейл е обвинен, че е внесъл липсата на издръжливост, лошите крайници и четвъртитата структура на ирландския впрегатен кон и тази практика е преустановена. По-късно примесената от Английския чистокръвен кон кръв спомага да се заличат някои от лошите черти, а също така добавят повече финес, по-голяма издръжливост и по-добра раменна структура.
Породата процъфтявала в продължение на известно време, но броят на конете започва да спада вследствие на Втората световна война, както и на механизацията, която започва в средата на 20 век. Хиляди коне са откарани в кланици или са продадени, за да могат собствениците на ферми да си закупят трактори.
През 1976 г. една малка група ирландски животновъди се съюзява и образува сдружението „Ирландско общество на впрегатните коне“ за насърчаване и запазване на породата. През 1979 г. клон на сдружението се формира и във Великобритания.
С развитието на конкур-ипик в Ирландия, ирландският впрегатен кон станал популярен за кръстосване с други породи. Те били предпочитани за производството на коне от по-високо ниво и за високо спортно майсторство при всестранната езда и прескачане на препятствия. Тези коне се изнасят в цял свят. Днешният Ирландски впрегатен коне се използва главно като животно за кръстосване с други породи за производство на спортни коне. Породата се използва също за лов и на различни изложения, най-известно от които е „Конно шоу Дъблин“. Благодарение на спокойният си нрав и сила, Ирландските впрегатни кастрати се използват и намират приложение в полицейските части на Великобритания и Ирландия.
През 2009 г. породата е обявена за рядка и влиза в приоритетния списък на американското развъдно животновъдство. С помощта на няколко организации на острова е направен план за подобряване на генетичното разнообразие на породата, както и за поддържане на традиционните черти, които са определящите характеристики на ирландския впрегатен кон.
Ирландският впрегатен кон е мощен и активен кон. Той има силен гръб и задница. Въпреки височината си притежава изключително силна и стабилна физика. Интелигентен е и с нежен характер. Срещат се екземпляри във всички цветове, но сивият е най-характерен.
