Красимира Лалчева е родена на 12.04.1965 г. в София. На манежа на световното цирково изкуство се появява през 1978 г. и 6 години обикаля света с професионална трупа „Валдемар”.
Джигитовката и цирковите й номера с коне са на световно ниво. Тоталитарният режим в България през онези години не й позволява да регистрира рекорд в книгата на Гинес, въпреки готовността на Лалчева и екипа, с който работи. В момента е рехабилитатор, съпругът й е стоматолог, има двама сина.
На 13 години Краси е състезател, а родителите й са треньори по спортна гимнастика в СК „Локомотив“ (София). По същото време известната немска цирковата трупа „Валдемар” търси из България подходящи деца за попълване на състава си. По ирония на съдбата в този момент тя е със счупен лакът и баща й категорично отказва да я преквалифицира като цирков артист, в подкрепа на това разказва на гастрольорите колко е страхлива.
Въпреки травмата и мнението на баща ми, станах част от трупата. Само след няколкодневни тренировки баща ми дойде и ме видя стъпила върху раменете на двама човека, които яздят прави три коня, а аз съм на върха на пирамидата, и едва отрони: „Това не е моята дъщеря!”
Това всъщност е началото на израстването ти като цирков акробат или по-точно джигит?
Да. Атрактивната акробатика и джигитовка предвиждаше работа с 12 коня, от които 4 бяха скопени тежковози за акробатични номера, а другите 8 жребци – за джигитовка. Това, което правехме като постановка, дори руските трупи-джигити не можеха да постигнат. Тогава руските трупи работеха само със скопени коне, което се отразяваше крайно негативно на темперамента на животните. В нашите тренировки ние хвърляхме много усилия, за да изморим конете, за да можем да правим спокойно номерата върху тях и да не поемаме излишен риск.
Как се запали по ездата?
Обстоятелствата ми го наложиха. Първите уроци по езда научих в цирка. Преди това не се бях качвала на кон.
Имаше ли номер, който и сега смяташ за особено опасен?
През 1981 г., по повод кампанията „1300 години България“ от Българския народен цирк ни поставиха задача чрез постановка да пресъздадем сцена на българското преселение. Другият повод за сериозна подготовка беше свързан с кастинг за култовия филм „Хан Аспарух”. Успоредно движехме двете задачи. Този период от работата беше вълнуващ, цялата трупа се яви на прослушвания за дублиране на актьорите. Не успяхме в желанието си за изява във филма, въпреки, че режисьорите ни харесаха. Наложиха им да вземат италианци, които предварително бяха дошли да живеят в България заради снимките. Покрай тези ангажименти направихме световен номер, с който кандидатствахме инкогнито, чрез други артисти, за вписване в Книгата на Гинес. Номерът беше следният: върху гърба на жребеца Компат (от Плевенска порода), със златиста козина и бяла грива, се качвахме трима артисти, двама от които един след друг, минаваха под корема на коня, а аз – под врата му. Много опасен номер, без никакви осигуровки. Държиш се на ръцете си и на един каиш, който е вързан за крака ти. Рисковано е. Колегите ми бяха 40-50-килограмови, а аз по-лека. Теглото на тримата заедно трябваше да е поносимо за коня. Най-важен бе балансът. Синхронът между нас тримата и коня е симбиозата на акробатиката от гърба на коня. Няма джигит, който да не е разбрал, че конят е партньор. Помня един кон от Плевенска порода – неспокоен, бързо усещаше напрежението от работата и артистите. С него беше много рисково. Когато конят е изпотен и каишите се намокрят, те започват да се плъзгат и във всеки момент можеш да се изпуснеш и да нарушиш общия баланс.
Кой се грижеше за конете на трупата?
За кратката ми джигитска кариера, когато живеех и пътувах с трупата, за 12-те коня имаше само един гледач, той помагаше. Ние акробатите чистехме, хранехме, решехме, обяздвахме. Правехме си гонки, за да изразходват енергията, сетне тренировки, задължително къпехме конете. С конете се разделяхме само през нощта, докато спяхме.
Защо се стигна до прекъсване на връзката ти с конете?
При един номер партньорът ми ме изпусна от голяма височина. Беше декември и тренирахме при нечовешки условия на студ и сумрак. Скъсах менискус на десния крак, получих жесток оток. Трябваше да предприема сериозно лечение, но заради подписан договор с Унгария рискувах и тръгнах на път. Аз и партньорът ми бяхме основните участници във всеки номер, пък и щеше да е жестоко да оставя 11 души без работа. Отложих операцията. На тренировки и представления връзвах крака си. По същото време овладях нов номер – преминаване под корема на коня – който дотогава не беше правен от жена. Когато през май 1984 г. сезонът свърши, се наложи по спешност да се прибера в България и да се оперирам. Тогава бях на 18 години, животът ми бе коне и акробатика. Докато бях 6 месеца в болнични, ръководството на трупата прекрати договора ми. Много обидно. Продължих да се занимавам с конна езда, дори имах предложение от Николай Бинев – директор на цирка, да направя самостоятелен номер – обездка на кон. Но аз вече бях обърнала гръб на цирка и започнах тренировки на КСБ „Хан Аспарух” в спортната дисциплина обездка. За съжаление помня само първото име на треньора, който се занимаваше с мен, казваше се Димитър в периода 1984-1985 г. За лош късмет обаче, само след месец, конят падна върху мен и то точно върху проблемния ми крак. Този път имах скъсани кръстни връзки на коляното и така приключи кариерата ми.
В момента с какво се занимаваш?
След всичките ми операции и благодарение на брат ми, който ме възстановяваше като рехабилитатор, записах да уча рехабилитация и до днес се занимавам с това, и съм щастлива.
Върна ли се след години в цирковата база?
Да, след 5 години. Бях завършила образованието си, имах син на 2 години и отидох да видя конете и партньорите. Веднага ме провокираха: „Хайде, няма ли да се качиш!” Без да се замислям, скочих на моя кон. Направих всичките си неща без каквато и да е тренировка, след 5 години отсъствие от цирковата арена. Това беше потвърждение, че съм във форма и че мога отново да съм на върха. Впоследствие трупата, с която работех се разпадна окончателно. Сега най-топла връзка поддържам с фамилия Балкански, това са ми трайни приятелства от времето, в което се изявявах в цирка.
Архив сп. Езда
