Презентация на линиите и фамилиите на конете от порода Тракенер

Разработено от гл. ас. д-р Пламен Асенов и Веселина Соколова – селекционер на националния отбор по обездка и ас. д-р Надежда Луканова

Импортът на коне с тракененски и източнопруски произход в нашата страна е започнал през шестдесетте години на миналия век, чрез закупуване на жребци за подобряване качествата на конете от Източнобългарска и Плевенска породи. За развитието на конния спорт в България, през 70 – те години на м.в. след импорт на неголям брой жребци и кобили от Полша, бившата Германска Демократична Република и Русия се осъществява чистопородно развъждане на коне от породата в страната ни. Предишни изследвания на популацията в България, показват, че конете принадлежат към известни линии и притежават характерните черти на породата. Авторите посочват, че по отношение измеренията на тялото и индексите на телосложение внесените и родени у нас коне са сходни с тези на конете от породата в Русия, и по тези признаци превъзхождат конете от Плевенска и Източнобългарска породи. Добрите аклиматизационни способности се подкрепят с факти за заплодяемостта на кобилите – 84.8 % и 76.2 % живородени кончета.

За осъществяване на проучването са използвани данни за 214 коне (69 жребци и 145 кобили) от активната развъдна част на породата. Определянето на линейната и фамилна структури на популацията е извършено в съответствие с произхода на конете от данните в родословните книги за породата.

Генеалогичният анализ на кобилите е съобразен с предложената от Schilke (1965) методология за означаване на фамилиите в породата след Втората световна война.

Прието е създадените в България фамилии да носят имената на импортираните кобили, а не на основателките на съответната фамилия зад границата. Кобилите и тяхното потомство, които не са формирали фамилии в България са включени в проучването като отделни групи съобразно произхода – тракененски, източнопруски или от други полукръвни коне.

Информацията за основните измерения на тялото на конете е осигурена от записите в заводски родословни книги на коневъдните ферми в Институт по животновъдни науки – Костинброд, Депо за жребци в Божурище и списъците от годишните зоотехнически прегледи на стадата.

Фенотипните параметри бяха установени с помощта на вариационен анализ. Генетичните, средовите варианси и херитабилитета – със смесени линейни модели и програма „MTDFRUN” след анализ на записаните в електронна база данни за измеренията на тялото на конете. Линейният модел има следния вид:

Y = M+Y+S+FD+SL+ e                където:

• Y – всяко измерение на признака;
• M – ефект на месеца на раждане;
• Y – ефект на годината на раждане;
• S – ефект на пола;
• FD – ефект на фамилията на майката;
• SL – ефект на линия на бащата;
• е – случайна грешка

Всички фактори в модела са фиксирани с изключение на ефекта на индивида, който е случаен и включва родствена матрица с информация за родствениците на оценявания индивид – родители и странични роднини за по-точна оценка на признака, средните стойности, вариансите, херитабилитета, генетичните, фенотипни и средови корелации. Като източници на вариране за всеки от признаците са използвани месеците и годините на раждане, пола на индивидите, фамилиите и линиите, към които принадлежи всеки индивид.

Резултати и обсъждане

След анализ на основните измерения на тялото на конете установихме, че средните стойности на височината при холката, дължината на трупа, обхвата на гърдите и обхвата на свирката, кореспондират с получените от Йоров и др. (1983) средни измерения на тялото на жребците и кобилите в страната ни през началните години на съществуване на популацията. Стойностите на признаците не се отличават съществено от получените от Siedlanowski (2006), при 278 кобили-майки в Полша от сходна по произход популация, които е установил средни височина при холката 165. 66, обхват на гърдите 199.08 cm и обхват на свирката 20.72 cm., което  показва, че в Полша преобладават по-едри кобили и селекцията е насочена към повишаване на техния ръст.

Вариационният анализ показа, че в нашата популация при конете от двата пола с най-голямо вариране е обхвата на гърдите – sd = 7.29, следвано от дължината на тялото sd = 4.09, височината при холката sd = 3.44 и обхвата на свирката- sd = 0.88. Ниските стойности на стандартното отклонение показват консолидация на изследваните признаци в извадката.

Таблица 1. Общи средни, стандартни грешки, минимални и максимални стойности на доверителния интервал на изследваните признаци.

Установено е, че през периода на проучването в развъдната дейност са ползвани жребци от четири, основни за породата линии, на жр. Perfectionis, род.1899 г., на жребец Dingo, род. 1895 г., на жребец Obelisk, род.1881 г., и линията на жребец Monsieur Gabriel, род. 1891 г.

От конезаводите в Полша са закупени жребци от няколко линии, формирани след Втората световна война, в източноевропейската част от популация на породата – на жребец Arrigl Valley, род. 1960 г., на жр. Perkoz, род. 1965 г., на жр.Trojnat, род. 1956 г., на жр. Priz, род. 1958 г. От Русия е импортиран жребец от линията на жр. Эффект, род. 1959 г.

Линиите на родените в конезавод Trakehner жр. Hirtenknabe и на жр. Parsival, са представени от закупени кобили. От Полша в състава на импорта има кобили от линиите на Aquino, Skarb Salut, а от Русия – на Прибой. Те са обединени в отделна група „други”.

За поддържане на производителните способности на конете и генетичното разнообразие в стадата ни в развъдния процес са използвани жребците от Чистокръвна английска порода – Mozambik, Gradus, Gek и др., част от потомството на които е използвано в развъдната работа.

Таблица 2. Средни стойности и стандартни грешки на изследваните екстериорни признаци в линейната структура на популацията коне с тракененски и източнопруски произход в България.

Между по-голяма част от потомствените групи в линейната структура, не се наблюдават съществени различия по отношение на измеренията на тялото, което е следствие от изравнеността на индивидите в популацията. Малкото вариране на изследваните признаци, е характерно за малобройни породи с прилагане на чистопородно развъждане в продължение на дълъг период от време.

Резултатите от извършеният генеалогичен анализ на родословията на внесените и родените в страната кобили  показва, че  те произхождат от източнопруски (О), тракененски (Т) и полукръвни кобили (S). Изградени са 4 Т – фамилии, 8 О – фамилии и 2 S – фамилии, представени в графика 2 /таблица 3/. Няма импортирани кобили от фамилии на чистокръвни английски и арабски кобили

След анализ на развъдната дейност на закупените и родените в България кобили, се установява, че в създадената популация на източнопруския кон с тракененски произход са формирани 14 фамилии, развъждани в страната ни три, четири или пет поколения.

Почти всички кобили са представителки на фамилии, изграждали структурата на породата в различни страни.

Таблица 3. Средни стойности и стандартни грешки на изследваните признаци във фамилната структура на популацията коне с тракененски и източнопруски произход в България.

Между фамилните структури се наблюдават несъществени различия по отношение основните измерения на тялото и ниско вариране на признаците, което се дължи на консолидацията на породата.

Резултатите от анализа на генеалогията показват, че през периода на проучването са изградени линейна и фамилна структури. Жребците и кобилите произхождат от изтъкнати прародители и представляват уникална част от съвременната генеалогия на световната популация на породата. Това широко генетично разнообразие на изходната популация, формирано при импорта на животните, е позволило дългогодишно развъждане в рамките на сравнително ограничена популация.

При определяне влиянието на средови и генетични фактори върху признаците, характеризиращи основните измерения на тялото, използвахме показаните в таблица 2 източници на вариране.

Таблица 3. Ефект на факторите върху изследваните признаци /F- критерии/

*** p  ≤ 0.001, ** p≤ 0.01, * p≤ 0.05

От изследваните фактори достоверен е ефекта на годината на раждане върху обхвата на гърдите и обхвата на свирката, което отдаваме главно на различното ниво на хранене през отделните години. Статистически значим е ефекта на пола върху височината при холката, дължината на тялото и обхвата на свирката. Месецът на раждане, принадлежността на индивидите към различните фамилии и линии в настоящето изследване не оказват значимо статистическо влияние върху средните стойности на признаците.

Определен е коефициентът на унаследяване, таблица 4, на височината при холката, обхвата на гърдите, които са високи, а на обхвата на свирката е със средна стойност, както и фенотипните и генетичните корелации между тях, които са високи и средни. Високите стойности на херитабилитета показват, че селекцията по фенотип на изследваните признаци е надеждна, но трябва да се ползва и оценка по потомство.

Таблица 5. Коефициенти на унаследяемост (по диагонал), генетични корелации (под диагонала), фенопипни корелации (над диагонала)

ИЗВОДИ

1. Изградената генеалогична структура от 9 линии (в момента действащи 5) и 14 фамилии (в момента действащи 10) в страната ни е част от световния генофонд на породата и позволява чистопородно линейно развъждане на конете от популацията.
2. Установените стойности на изследваните признаци показват консолидация на качествата на конете и възможност за ефективна селекция по отношение на фенотипните показатели.
3. При отглеждане на конете е необходимо влиянието на средовите фактори да бъде ограничено, чрез подобряване условията за растеж и развитие.

Генеалогията на популацията от това изследване, както и други изследвания са включени в „Развъдна програма за Източнопруския полукръвен кон с тракененски произход в България – Тракенен БГ с Разрешение за извършване на дейност по селекция издадено от МЗХ.