С развитието на промишлеността и с разрастването на градовете в европейските части на Русия възниква нуждата от по-тежък транспортен кон. За задоволяване на тази нужда през втората половина на XIX век в Русия са били внесени коне от Брабансонската порода, която тогава се ползвала с най-голяма известност. Първоначално Брабансоните били развъждани в Хреновския и няколко други конезавода, а към 1904 г. — в над 400 стопанства, като в голяма част от тях имало и други коне и било провеждано възпроизводително и поглъщателно кръстосване. След Октомврийската революция отново били внесени 192 жребеца и 66 кобили белгийски тежковози за разширяване фонда в конезаводите и жребцовите депа. Броят на Брабансонските жребци в жребцовите депа в Русия през 1915 год. възлизал на 891 глави.
Арденски жребци от планинския тип били внесени в Русия за първи път към средата на XIX век от Франция, Белгия, Германия, Австро-унгария и Швеция. През 1861 г. започнало развъждането на Ардени в Петровската (сега Тимирязевската) селскостопанска академия и в Чесменския конезавод. Ардените бързо се увеличили и през 1904 г. били развъждани вече в 376 стопанства. Така благодарение на целенасочената племенна работа в резултат на сложно възпроизводително кръстосване на местни кобили с вече споменатите жребци от Ардени, Брабансони, Першерони и Орловски рисаци, под въздействието предимно на Ардена се оформил Руският тежковозен кон.
Създаването на породата е завършено през 1937 г., но тогава тя се нарича Руски Арден, а през 1952 год. е утвърдена от Министерството на селското стопанство на СССР като Руска тежковозна порода.
Живото тегло на жребците е средно 600 кг, а на кобилите — 550 кg. Цветът на косъма е алест или чилест и по-рядко кестеняв. Руският тежковоз е скорозрял и невзискателен, с добър нрав и леки движения в ходом и тръс. В сравнение с теглото си 
той проявява много добра теглителна сила. Жребецът Руслан при живо тегло 535 кг е проявил теглителна сила 647,5 кг, което представлява 121% от теглото му, а кобилата Багровая при тегло 536 кг е проявила теглителна сила 680 кг, което представлява 126,8% от теглото й. Кобилите от породата проявяват висока плодовитост и много добра млечност. В кумисната ферма конезавода „Красноармейский“ кобилата Тумбочка е дала 6412 кг за 364 дни – абсолютен рекорд.
Основният метод на развъждане на породата е линейният. За най-перспективни се смятат линиите на жребците-производители Лазутчик, Коварний, Капитен, Свист, Поденшчик. Руският тежковоз се развъжда в Урал, северните и северозападните части на Руката федерация, в някои райони на Сибир, в Беларус и Украина. Заводският племенен материал е съсредоточен в Ново-Александровския, Куединския, Уралския и в краснодарския конезавод “Красноармейский”. В рамките на породата се различават два типа Руски тежковоз – Уралски и украински (Новоалександровски).
Конете от тази порода имат разнообразно приложение. Те могат успешно да изпълняват транспортни и полски работи, за конен туризъм, а също така и в кумисните ферми, заради високота им млечност.
През 1954 г.у нас са внесени 10 жребеца от Руската тежковозна порода, които се използват за създаване на Български тежковозен кон.
Главата е средно дълга, с широко чело и с прав или вдаден профил. Шията е къса, широка и мускулеста. При жребците и при някои кобили тя е със силно развит гребен, холката е ниска, но широка. Гърбът е дълъг, широк и понякога слабо вдаден. Поясницата е слабо заоблена. Крупата е средно дълга, наведена и раздвоена. Гърдите са дълбоки, широки и със закръглени ребра. Крайниците са къси, с добре очертани стави и сухожилия. Копитата са с правилна форма и със здрав рог. Гривата и опашката са богати. Цветът на косъма им е най-често алест, но се срещат и екземпляри с кестеняв, черен и сив косъм.
