За еструса (разпасаността) при кобилите и имат ли „дамите“ предпочитание към жребците ?  

0
756

Често по време на разпасаността кобилите проявяват избирателна способност спрямо различни жребци. Техните предпочитания доста често се различават от тези на техните стопани. Какво се случва всъщност, когато настъпи пролетта ? Със „събуждането“ на заобикалищия ни свят след дългата зима, цялата природа стремглаво се хвърля  в усилията си на получаване и отглеждане на потомство. За конете пролетта има същия смисъл, както и за всички останали живи същества.Това е сезонът на разпасване на кобилите. Но само някои от тях могат да бъдат заплодени. „Само някои”, защото при кобилите въпроса за продължение на рода е по-сложен и особен от този на другите животни, до голяма степен зависещ от възрастта и съответно половата зрялост на животното. Периода на полова зрелост при кобилата настъпва към 18-20 месечна възраст, когато би трябвало да се появи и първия полов цикъл. От този момент животното може да бъде заплодено и да даде приплоди. Това, обаче, не е желателно. Независимо от това, че младата кобила е достигнала половата зрелост, тя още не е напълно развита и оплождането на този етап ще доведе до отрицателни последствия. Обикновено при ранно заплождане на този етап се забавя растежа и развитието на женското животно. Много често при преждевременно заплодените кобили има проблеми и в протичането на раждането. Затова стопаните не бива да прибързват да заплодяват кобилите си и да изчакат те да достигнат развъдна зрелост.

Развъдната зрялост при кобилите е възрастта, при която те все още не са достигнали цялостното си телесно развитие, но вече биха могли да бъдат заплодени. Тази възраст кобилите достигат средно към 3-та година от живота си. Тогава те вече са достигнали 70-75% от теглото на една възрастна кобила. С достигането на развъдната зрелост заплождането вече не се отразява негативно на кобилата. След като достигнат развъдната зрелост животните продължават да растат и се развиват, като постепенно се оформя и телесната им зрелост, която настъпва към 5-та година от живота им.

Към 28-30-та година на живота им, половата дейност при кобилите постепенно угасва и настъпва така нареченото старческо безплодие. Това състояние от части отговаря на климактериума при жената. Старческото безплодие може да настъпи по-рано или по-късно, като от значение са фактори като порода, начин на отглеждане и хранене, физическо натоварване, климатични особенности и др. Болестите, които засягат половите органи, по-специално гинекологичните, водят до по-ранно прекратяване на половата функция. Кобилата е сезонно полициклично животно. Това означава ,че еструса (разпасаността) може да се повтаря много пъти в годината, но само по време на размножителния сезон. Кобилите се разгонват обикновенно през пролетта и в зависимост от различни фактори като климат, отглеждане и хранене, наличие в близост на жребец и друго този процес настъпва по-рано или по-късно .Понякога е възможно разпасаността да настъпи и в друго време на годината.

Половият цикъл при кобилата е характерен с големи колебания в продължителността му и продължителността на самия еструс.Целият цикъл обикновенно трае 18-28 дни, но достига до 30-40 дни. Ако не бъде заплодена кобилата може да се разпасва на всеки 21-23 дни , като самия еструс трае3-8 дни според едни или 5-7 дни според други автори.Когато настъпи разпасаността – фазата на еструса – при кобилата се наблюдава зачервяване на половите органи, силно набъбване на вулвата, усилено отделяне на секрети. През тази фаза маточната шийка се отваря и се отделя голямо количество секрет, който е прозрачен, бистър и провлачен. Към края на тази фаза секретът се променя и става нишковиден. Само през тази фаза на половия цикъл (няколко дни) кобилата допуска да бъде оплодена от жребеца.

Често по време на разпасаността кобилите проявяват избирателна способност спрямо различни жребци. Техните предпочитания доста често се различават от тези на техните стопани. В подобни случаи е често срещано кобилите да отхвърлят елитни жребци-производители. Наблюдава се  и т. н. „синдром на сърдитата кобила”. Този синдром не е медицински термин, но се забелязва на практика. Лесно може да бъде определен по това, че някои кобили изпадат в лошо настроение точно преди еструса, други по-време на самия еструс, а трети малко след това. Подобни „сърдити кобили” в момент на разгоненост и около еструса често ритат, хапят и блъскат всеки приближил се до тях жребец.

По-рядко се наблюдават и такива кобили, които точно в момента на разпасаност се държат с мъжките като кастрирани (индиферентни и летаргични към всички опити на мъжкия да предизвика случка). Но всяка крайност си има и противоположна. При кобилите тази крайност са така наречените „кралици на хормона”. Този тип кобили. За разлика от своите „кастрирани” дружки, стават твърде нетърпеливи и възбудени, дори много раздразнителни по време на разпасването. Фазата на еструс може най-добре да бъде определена от ветеринарен лекар чрез ректални, вагинални и хормонални изследвания. За стопаните едното от най-точните изследвания е това с помощта на жребец. Подобна проба е много важна за определяне на най-подходящия момент за заплождане. При липса на полово влечение кобилата не допуска жребеца: отблъсква го, свива уши, протяга шия за да хапе, хвърля къчове. Хората, които водят жребеца в този момент трябва да внимават много както относно мъжкото животно, така и за относно собствената им безопасност. Недостатъчните мерки за безопасност могат да доведат до трагични последствия. Подобно агресивно поведение на женската може да се наблюдава и когато тя просто не харесва жребеца.

Планирайки тренировки по време на разпасаност, ездачите трябва да внимават в пъти повече, отколкото през останалото време. Ако животното им е от типа „сърдита кобила”, то то може да рита, хапе или да удря с опашката си. И подобни номера могат да продължат докато не премине цикъла на кобилата.Така че не е зле да сме наблюдателни. Нормално е кобилата по време на разпасаност да покаже и промяна в отношението си към собственика или ездачите.Относно заплождането, което може да бъде извършено по време на този период – счита се, че за конете е най-сполучливо то да става по естествен начин. Разбира се, възможно е и да се извърши и изкуствено осеменяване с помощта на специалисти и след изследвания. Често забременяването на кобилите по този начин е по-трудно, но избора какво ще бъде заплождането изцяло зависи от желанията на стопаните.

 

Д-р. Я. Йосифов, Архив списание ЕЗДА

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име