Четка напоена с алкохол и слава

0
2058

Името му е Анри дьо Тулуз-Лутрек. Роден е на 24 ноември 1864 г. в замъка Боск във френския град Алби. Родителите му са първи братовчеди, потомци на знатни

Тулуз-Лотрек

аристократични фамилии. Баща му граф Алфонс дьо Тулуз-Лотрек е известен като ексцентрик, интересуващ се само от лов, коне и жени. Лотрек старши бил толкова добър ездач, че веднъж се обзаложил на 200 луидора (златна монета равна на 20 франка) с някакъв член на Жокей клуба, че ще прескочи с коня си файтон и… спечелва облога. Естествено този баща се надява, някога синът му да го наследи в ездата и в любовта му към конете. Съдбата обаче отрежда друго. Вместо камшика за коне, синът му предпочита да държи в ръката си четка. Първите уроци по рисуване Анри получава от чичо си Шарл, любител художник. През 1872 г. постъпва в лицея „Фонтенас“. Най-ранните му запазени рисунки са от 1873 г.

Вследствие на генетична обремененост (вероятно поради близкото родство между родителите му) Анри Тулуз-Лотрек започва да страда от костно заболяване и oстава лилипут. Нещастието продължава го преследва. През 1878 г. чупи лявата си бедрена кост при падане, година по-късно чупи и дясната, което го оставя недъгав за цял живот. Болестта и последиците от нея изиграват голяма роля в по-нататъшния му живот и се отразяват на творчеството му. Краката на художника престават да растат и костите се изкривяват, което го прави трудно подвижен. Това слага край на мечтата му да язди и той се отдава на живописта. Изпитвайки комплекси заради недоразвитото си тяло и неугледна външност, Лотрек е можел да избира между това да се затвори в самоизолация или да отвърне с предизвикателство на презрително-снизходителното отношение на околните. Избира второто.

В ранния си период непрекъснато рисува любимите си коне, баща му на кон и т.н. Напуска Алби и се премества в Париж, в квартала на художниците – Монмартър. Благодарение на доброто си материално състояние, щедрост, забележителни кулинарни умения, талант за коктейли и способност да създава настроение Лутрек става любимец на артистичния монмартърски свят. С удоволствие рисува пищните бедра на танцьорките, понесени в танц, голите тела на проститутки, циркови изпълнители и улични акробати.

Първите си картини показва в кафенетата и ресторантите на Монмартър. Привлича вниманието на обществеността и популярността му започва да расте, но с нея и употребата на алкохол. Сприятелява се с артисти, става интимен партньор на известния модел на художници Сюзан Валодон. Сюжети на творбите му стават кабаретата, техните постоянни посетители и артистите. Върху творчеството му оказват голямо влияние импресионистите Дега и Ван Гог, негови приятели и японската графика.

Бохемският живот, който Анри води го отвежда по-често в кръчмите отколкото в ателието. Често го намират пиян в канавката или спящ на земята пред стълбите на жилището си. Той се шегува и казва, че дори и мъртво пиян не се страхува от травми, защото пада от ниско. През 1899 г. Анри изпада в нервна криза, предизвикана от напреднал сифилис и алкохолизъм. Малко по-късно получава удар и частична парализа.

На 9 септември 1901 г. Анри дьо Тулуз-Лотрек умира на 37 години в семейното имение близо до Бордо. Творческото му наследство включва близо 600 картини, около 330 литографии, 31 плаката, 9 гравюри и хиляди рисунки, и една неосъществена мечта – да язди.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име