С почит към учителите

0
66

Героят на разказа е скромен човек, ездач с много богат опит и най-вече с невероятно преклонение пред някогашните си треньори. Макар така и да не се запознахме на живо, тези качества нямаше как да останат незабелязани, защото личат и в малките детайли. Още в първия ни разговор по телефона, той се изненада, че искаме да пишем за него; настояваше, че има много други, по-достойни. И все пак получихме писмен разказ за живота му. За първи път срещам човек, който да има толкова много да каже, а толкова малко да говори за себе си. Вместо да изрежда какви отличия и медали е печелил, той разказа най-вече за треньорите, от които се е учил. За тях си спомня с особена топлина. Не веднъж се повтаря по адрес на един или друг от треньорите му, сякаш спонтанно отронено, изречението „Никога няма да го забравя“! Много сърдечно звучи и молбата му: „Редактирайте както намерите за добре. Само имената на моите учители не скривайте“.

Христо Неделчев е роден в село Чернево, Варненско през 1928 г. На 4-годишна възраст останал без майка и тогава баща му с трите си деца се преселил в град Варна. Там осиновили сестра му и по-малкия му брат, а Христо останал да живее при баща си. С езда започнал да се занимава, когато навършил 10 години. За първия си треньор той разказва: „Имаше един много добър човек на име Иван. Всички му викаха дели Иван,  защото беше много смел човек. Прескачаше жребците както бягат на галоп (ред. бел. занимавал се е с джигитовка). И именно този дели Иван започна да ме учи да яздя, първо на корда.“ Христо Неделчев си спомня и първия кон, на който се качил – охранен и черен като гарван жребец на име Нерон. През 1941 г. бил приет за жокей в конезавод „Кабиюк“, където го уредил дели Иван. Тогава Христо обаче бил все още много малък, което можело да се превърне в проблем. Треньорът Тинко Димов обаче строил другите жокеи и ги предупредил никой да не казва на каква възраст е момчето. Една година то работило само за храната, дрехите и квартирата си, но през 1942 г. Христо бил официално назначен, издали му трудова книжка и започнал да получава заплата. И, както сам казва, станал законен жокей.

През 1946 г. се преместил в конезавод „Клементина“ край Плевен. Пет години по-късно в града бил създаден кавалерийски клуб към окръжния съвет на ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната). Учредителите, които трябвало да са и треньори, били Ганчо Тодоров Кривия (казвали му така, защото краката му били криви), Иван Христов, Тодор Попов и Христо Неделчев. „Но ние не знаехме как да работим и тогава на помощ ни дойде полковник Петър Ангелов“, признава си Христо. Той изключително много се възхищава на полковника, разказва за него, че обикалял от село на село и създал кавалерийски клубове в целия Плевенски окръг. Определя го като човек с много голяма култура, добър ездач и теоретик, който го е научил на много неща.

През 1952 г. Неделчев постъпил в двегодишната Държавна треньорска школа по конен спорт „Г. Бенковски“. Там също попаднал на отлични учители. Треньор му бил Любен Найденов, а теория на ездата му преподавал полк. Тодор Семов.

След като завършил школата, Христо влязъл в първия ни отбор по стипълчейз, с който през 1955 г. участвал в голямо международно състезание в Пардубице (тогавашна Чехословакия). Тогава отборът ни се представил отлично, никой от състезатели не паднал и затова чешките вестници писали: „На българите краката са стегнати с болтове за конете“. След това много години продължили да побеждават и да печелят награди.

После Христо Неделчев се завърнал отново в Плевен и през 1957 г. с отбора му станали първи на състезание в Шумен. През 1961 г. пък в Стара Загора отново били победители и, както разказва той, винаги плевенският отбор бил в класацията.

През 1965 г. се преместил в Русе и с тамошния отбор се явил на състезание в Толбухин, където също се представили добре. На следващата година на Републиканското първенство в Шумен станали втори.

Сякаш всички пътища обаче водят към Плевен. През 1968 г. Неделчев за пореден път се завърнал там и започнал работа като треньор на беговите коне в конезавод „Г. Димитров“ (бившия „Клементина“). Там останал доста години. Печелил е много призове, сред които два пъти завоювал приз „Дерби“ и два пъти „Сент Леджер“.

Бил треньор на българския национален отбор, който участвал в международни състезания в Прага (Чехословакия), във Варшава (Полша), както и в Москва, където  взел трето място.

„Никога няма да забравя хората, от които съм се учил като Гинко Димов, полк. Петър Ангелов, Любен Найденов, полк. Тодор Семов и полк. Кирил Георгиев (Кириза). Последният много ми помагаше в работата ми по обездка. Признавам го като голям майстор.“, завършва с признателност разказа за живота си Христо Неделчев.

Архив сп. ЕЗДА

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име