Будьоновската порода

0
53

Равнини без начало и край. Синьо небе и ослепително златисти стада коне… Прекрасна гледка! Там, на донските широти, била създадена гордостта на съветското коневъдство, една от най-добрите спортни породи на Русия – Будьоновската.

Будьоновската порода, създадена във военните конни заводи на Ростовска област, била утвърдена с постановление на Съвета на министрите на СССР № 4210 от 15 ноември 1948 г. и е резултат от кръстосване на две породи – Чистокръвната английска и Донската.

Години наред, донският кон заедно с други източни породи е бил подобряван с английска кръв. Влиянието й станало особено забележително в края на XIX и началото на XX в. Необходимостта да се използват чистокръвни производители била продиктувана от търсенето на силни, пъргави и издръжливи коне за армията.

След Първата световна и гражданска война, от многохилядните конски стада в Дон и Северен Кавказ останали само неколкостотин полудиви коне, чийто произход бил труден за установяване. Донското коневъдство понесло колосални щети, били разрушени всичките му традиции и загубени ценни работни кадри. Жребците и кобилите били събирани наново с помощта на банкрутиралите коневъди, които наизуст знаели таврата на всички околни конни стопанства. Бившите коневъди и кавалерийски офицери се организирали да работят в учреденото на 20 ноември 1920 г. Управление на коневъдството и конните заводи.

Породата на Будьоний

След завръщането на Първа конна дивизия от Крим с организацията на конните заводи се заел легендарният командир Семьон Михайлович Будьоний. На него кръстили новата порода. Огромната му заслуга била, че той успял да създаде в завода благоприятна среда за ефективен труд. „Люлката“ на будьоновците била оглавявана предимно от бивши командири на Първа конна армия и генерали.

Първоначално конете били набирани в заводите без определен план или критерий. Предполагало се, че пред военните конезаводи ще стои чисто практическа цел – производство на коне за армията. Обаче много бързо се откроила необходимостта за създаване на сигурна племенна база, способна да обезпечи с жребци подобрители не само южните конеферми, но и цялата страна.

Сякаш никой дотогава не се сещал за опита на коневъдите от дореволюционния период, които добре знаели, че без промени в приетата в Дон примитивна технология е невъзможно да се създаде добър полукръвен кон. Обаче, още след първото получено в завода поколение станало ясно, че обикновено „събиране“ на английска кръв няма да даде очакваните резултати. Тогава използването на чистокръвните английски жребци било ограничено за сметка на англо-донски. От 1926 до 1940 г. в кръстосването били задействани над 70 чистокръвни английски жребци. И само 3 от тях – Симпатяга, Кокас и Инферно, станали родоначалници на Будьоновската порода. Работата обаче била спряна по време на Втората световна война. Конните заводи били евакуирани в района на Волга, в казахските степи. Обратно обаче се завърнали много малко коне…

През 50-те и 60-те години на XX в. в конезавода „Будьоний“ началник бил Г. А. Лебедев. Именно на него се дължи появата на линията на жребеца Рубилник, която сега доминира в породата.

В края на 60-те началник станал В. И. Муравьов. Той организирал успешно използване на такива ценни производители като Рубидий, Егоист, Набат. Въвел практиката да се отделят на култивационни групи не жребците, както се прави най-често, а кобилите. На пръв поглед нямало нищо революционно. А на практика решението му способствало за формиране на отличен списък на кобили майки, избрани не само по произход и екстериор, но и по спортни резултати.

Днес племенното ядро на породата е съсредоточено в три конни завода в Ростовска област: „Им. Будьоного“, „Първа конна армия“ и „Юловски“. Цялото племенно ядро е подложено на централизиран контрол.

Пътят към големия спорт

От началото на 60-те години за Будьоновската порода започнала нова ера. Пътят към спорта за нейните представители бил труден заради технологията на отглеждане. Съвременните будьоновци се отличават със силна структура, невзискателност към храната и условията на отглеждане и добро здраве. Тези коне са много „икономични“. От друга страна, много качества, необходими на кавалерийските коне, са търсени и в спорта. Така че признаците, по които се провеждала селекцията, не се променили. Днес будьоновците са коне от висока класа за всички видове конен спорт. Високият им ръст, мощността им, здравината и издръжливостта им позволяват да постигат добри резултати в конкур ипика и всестранната езда. Източната им красота, красивите цветове, грациозните движения позволяват на повечето будьоновци да се състезават и в обездката.

Говорейки за използването на тези коне в спорта, не може да не се споменат такива необичайни състезания като надбягванията с картечници. В картечниците впрягат четири коня в редица. Тези състезания са необикновено зрелищни и събират огромна публика.

Като говорим за надбягвания…

И така, будьоновецът днес преди всичко е спортен кон. В същото време той се отнася към онези немногобройни полукръвни породи, които редовно участват в гладки надбягвания. Обаче винаги е имало хора, според които участието в дербита могло да доведе до намаляване на габаритите на тези коне, „финост“ на тялото, загуба на индивидуалност. Но будьоновските коне постоянно прогресирали по ръст, широчина на тялото, здравина на костната система и съхранили добра приспособеност към стаден живот.

За по-справедливи би трябвало да се признаят претенциите на спортистите. Те обосновано смятат, че изпитанията в гладки надбягвания не показват такива важни за спортния кон качества като способностите към скачане, природната координация на движенията и свободните движения при различни алюри.

И все пак на хиподрумните пътеки постоянно вървяло съперничество на питомците на двата водещи конезавода: „Будьоний“ и „Първа конна армия“. Отначало това били децата и внуците на чистокръвните Симпатяга, Светец, Инферно и Чимкент. Под огромното влияние на хиподрумните изпитания се сформирала най-разпространената линия – на Рубилник. Популярността на конете от завода на Първа конна армия до голяма степен е резултат от потресаващите успехи на линиите от чистокръвните Набат и Егоист.

Надбягванията са действително изпитание на „издръжливост“ за целия организъм. Освен това позволяват да се добавят допълнителни корекции в селекцията след първата година на участие на коня.

Напоследък се увеличи броят на производителите, създали име в конния спорт. В завода на Будьоний няколко сезона успешно се използвал шампионът на Олимпиадата от 1980 г., Рейс. Сега той е сменен от сина си Радиус. Настоящите производители в завода са едни от най-добрите коне за конкур ипик в Русия: Дръзки, Изюм, Идеалист, Ракитник. В „Първа конна армия“ се използват Бекрен, Гулден, Фантастически, Ембарго, а в Юловския се работи с Белобок.

В историята на Будьоновската порода има олимпийско злато и европейски победи. Днес тези коне са готови да се състезават на едно ниво с тракенерите и чистокръвните английски. Продадените в чужбина будьоновски коне постигат високи резултати в състезания от международно ниво.

Не само английска кръв

В селекцията на полукръвните породи кръстосването с чистокръвната английска се употребява редовно. Голям опит в подобно кръстосване има и Будьоновската порода. Използването на арабски жребци за тази цел е доста по-рядко. Основно това се дължало на страховете, че породата ще стане по-ниска, а и арабските производители били прекалено скъпи. Опитът на последните две десетилетия показва, че от полза на породата могат да бъдат само най-изявените по тип и екстериор арабски производители. Най-добри резултати се постигат като в селекцията участват кобили от източния и източно-масивен тип.

През последните години редица специалисти, работили с Будьоновската порода, проявяват интерес към използването и на тракененски производители. Той възникнал на базата на повишено търсене на коне от висока спортна класа. Днес може да се каже, че опитите за кръстосване на двете породи не дали нито добри, нито лоши резултати. Сред получените имало и добри, и посредствени коне.

Като от чисто злато

При работата с Будьоновската порода винаги се е отделяло много внимание на цвета. Най-характерният е рижавият с всичките му оттенъци. Особено красива е козината със златисти нюанси. Това „злато“ будьоновците унаследили от донските коне и наличието му се оценява високо.

В търсенето на Гъливери

Много важна е и селекцията по размер. Днес най-големите коне се намират в конезавода на Първа конна армия: от 22 жребеца 11 са високи над 170 см. При кобилите височината в холката се колебае от 160 до 178 см.

В Будьоновската порода същестуват три вътрешнопородни типа: характерен, масивен и източен. При първия най-добре са съчетани качествата, унаследени от чистокръвните английски и донски коне. Това са едри и масивни коне с добре развита мускулатура, отличаващи се с висока работоспособност. В облика на конете от източния тип се чувства влиянието на донската порода. За тях са характерни плавните и закръглени форми, които ги правят своеобразно красиви и леко кичозни, когато това е съчетано със златистите отблясъци. Конете от масивния тип са много едри, със закръглено и леко удължено тяло. Понякога изглеждат малко груби и обикновено отстъпват по пъргавост на първите два типа. Много често, обаче, може да се срещнат и смесени типове. Освен тези разновидности всеки от трите заводи има и свой заводски тип. В „Първа конна армия“ най-често може да се видят будьоновци с едра глава, леко ръбести линии и кафяв цвят. Кон с широко, мускулесто тяло и златисто-рижав цвят е визитната картичка на завода „Будьоний“. Конете на Юловския пък се наложиха с визията на изключително елегантни, породисто изглеждащи златисти животни.

  • Глава: лека и суха, с прав профил
  • Шия: дълга
  • Крупа: дълга, мускулеста
  • Крака: здрави, с правилна стойка и добре развити стави и сухожилия

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име