Не правете нещата прекалено трудни

0
521

Добрият паркур майстор е този, който може да поставя и лесни задачи, убеден е един от най-изявените специалисти в тази област. Стефан Вирт е строител на паркури 3-то ниво. Правил е едни от най-големите конни шоу-спектакли и състезания, излъчвани по телевизията на живо, наблюдавани от над 70 хиляди зрители. Работи за FEI, обучава паркур майстори, изнася семинари в различни държави. Самият той е бил ездач в миналото, състезавал се е в прескачане на препятствия. Освен това тренира млади ездачи, а и някои по-опитни.

Кой е най-важният съвет към корсдизайнерите или златното правило при строителството на паркури?

Да, мисля, че мога да го сведа до 1 изречение. Не правете нещата прекалено трудни! Опитайте се да сте нормални, да помагате на конете и ездачите и се опитвайте да им поставяте лесни задачи, не правете нещата твърде сложни. Това е основната ми идея, която се опитвам да внуша с този курс.

Какво ще препоръчате за хората, които стъпват за първи път на манежа? Как да ги задържим там?

Когато искаме да задържим някого, той трябва да има успех. Тези хора трябва да се забавляват, да се наслаждават на ездата, а ние не трябва да ги плашим. Необходимо е да им даваме някои малки успехи, така те ще искат да продължат. Ако ти си уплашен от нещо или ако не виждаш никакво развитие, просто ще се откажеш. И ще отидеш да правиш нещо друго. Но ако постигаш от време на време успех, ще продължиш да се занимаваш.

Има ли литература, насочена към строителството на паркури, която бихте препоръчали?

Всъщност има една книга, казва се „Паркур дизайн“, която е преведена на английски.

Каква е целта на посещението ви в България?

Целта е да предоставим информация на ездачите, на треньорите, на паркур майсторите. Искаме да им дадем някои идеи за това какво могат да тренират, да упражняват в бъдеще; идеи за това какво трябва да правят и за какво трябва да се погрижат. Така че намерението ми е в общия случай спортът да се развива по правилен начин. Аз просто искам малко да отворя съзнанието им.

По системата на FEI има 4 нива за паркур майсторите. На първото ниво са националните дизайнери, второто ниво е първата стъпка за международен майстор, тези от третото ниво имат право да строят паркури за всякакви състезания без Олимпийски игри и Световни конни игри, а в последното ниво са тези с право да правят абсолютно всички състезания. В последното ниво са много малко хора в света – максимум 4 – 5 човека, но и не са нужни повече.

Какви качества трябва да притежава добрият паркур майстор? Усет, креативност, компетентност, въображение и късмет.

Най-важните фигури в конното шоу са две – корсдизайнерът и спийкърът. Строежът на паркури е важен за развитието на конете. Дизайнерите трябва да помнят, че задачата им е да учат конете и ездачите. Например, когато се прави паркур за млади коне, не трябва да бъде прекалено сложен. Дистанциите трябва да са такива, че да дават възможност на конете да галопират. Лошият паркур може да унищожи работата постигната с месеци тренировки. Тъй като за спорта е особено важно да има деца, в тези класове паркурите трябва да са „приятелски“, да не ги плашат. Защото, ако едно дете падне от кон, следващата седмица може би ще играе тенис, вместо да язди.

С какво трябва да се съобразим?

Преди всичко трябва да мислим за условията на тренировка преди състезанието. Когато строим паркура, трябва цялата екипировка – бариери, поставки и т.н., да ни е под ръка. Представете си колко непрактично би било за най-малката промяна да пренасяме бариери от единия край на базата до другия! Едно от най-важните неща е теренът. Добрата настилка е мека и гъвкава, трябва да не е хлъзгава.

Първият въпрос, който организаторът задава на паркур майстора, е „Можеш ли да спазиш графика?“ Така че не забравяйте да мислите за сроковете. Дизайнерът трябва да служи на зрителя! Препятствията трябва да са така разположени, че всеки от зрителите да може да види нещо. Какъв паркур ще построите зависи от типа на изпитанието – с бараж, бърз паркур, ловен и т. н. Едно от най-важните неща е ритъмът. За да прескочи успешни препятствията конят трябва да поддържа ритъм. А за това голяма роля имат дистанциите.

Има дистанции, които нарушават ритъма – те не дават шанс за успешно прескачане. Ако ездачът има съмнения, че му е зададена некоректна дистанция, нека да пита паркур майстора – дали наистина това му е била идеята. Има вероятност просто да не е била премерена правилно.

Как се мери? Дистанциите се измерват от вътрешната страна на самата греда, а височините от външната.

Дистанции

  1 галопен мах 2 галопни маха
Страционат – страционат 7,90 м. 10,90 м
Страционат – оксер 7,70 м 10,80 м
Оксер – страционат 7,70м 10,70 м
Оксер – оксер 7,50 м възможно е, но само за големи класове
Троен бариер – оксер Независимо от разстоянието между тях (1 или 2 маха), това е много труден вариант. Не е за основно обучение
Троен бариер – страционат Може, но само ако имате добри стойки на препятствията, които пък да са от подходящ материал и т. н.

Комбинации

Възможни са най-различни комбинации, но и тук има неща, с които сме длъжни да се съобразим.

Троен бариер като второ или трето препятствие е забранено! Може да е първо в дадена комбинация, но не и второ или трето.

Водна канава – за каквото и състезание да е, водната канава не трябва да дълбока. Най-трудната е 15 см.

Тройни комбинациии

Троен бариер – оксер – страционат: това определено не е за млади коне.

Троен бариер – оксер – оксер: не е забранено, но няма смисъл. Ще е същото като 3 страционата един след друг – това би било по-скоро гимнастика за коня.

При бариерното скачане (six bars) препятствията са наредени така, а то представлява чудесна тренировка за коня. Затова обикновено топ ездачите искат да скачат в него с най-добрите си, но и с младите си коне.

При тройни комбинации за млади коне дистанцията от 2-ро до 3-то препятствие трябва да е 2 галопни маха, не по-малко.

Най-големият паркур, който Вирт е строил. От самата схема е очевидно, че е изключително труден. По думите на Стефан, паркурът е по-голям и от Олимпиада, но наградният фонд е бил 900 хиляди евро, а участниците – максимум 15 – 16 ездачи, при това с най-добрите си коне.

Внимавайте!

Най-трудни са препятствията след завой, защото в тези случаи ездачите често престават да карат коня напред. Затова любим похват на Верт е нисък оксер след завой. Подходящ е за големи класове, върши чудесна работа в тях. Така че ако видите такъв в паркура, внимавайте!

Често се пада на първо и последно препятствие!

Как да тренираме?

Не е нужно конят да скача по 100 пъти на ден! Дори е вредно. Ако имате състезание след седмица или много турнири един след друг, намалете скачането вкъщи. Състезанието е също вид тренировка. Може да има много добри тренировки и само с бариери на земята. И все пак да се научиш да участваш в състезания може да стане само като участваш в такива.

Как влияят цветовете?

Цветовете на бариерите са от огромно значение. При по-малко контраст е по-опасно. На схемата е показано, че при приблизително един и същ брой стартирали грешки при червено-златистите препятствия са направили 17 души, а при синьо-белите – само двама.

Строителството на паркури е своеобразен творчески процес. Не копирайте готови скици, достъпни в мрежата! Не само не е коректно – опасно е!

…още съвети

  • Троен бариер като последно препятствие в бараж не е препоръчително.
  • Ако нещо не е наред в паркура, по-добре е да промените всичко в последния момент, само и само да има добър път.
  • Променяйте паркура за всяко едно изпитание.
  • Понякога всичко в паркура може да е добре, но да се окаже, че не намираме добър път за бараж. Какво правим тогава? Променяме всичко наново!
  • По правило, ако в паркура има двойна комбинация, трябва да я има и в баража.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име