Черната перла на Фризия

0
196

Видян веднъж, никога повече не може да бъде забравен или сбъркан с друга порода. Това е съвършено неприличащ на никой друг силует, това е мощ, съединена с динамичност. Това са необикновено дълги грива и опашка (можеш да си помислиш, че такава красота се среща само в приказките, но ето че я има и в живота!), тези четки на краката… Това е цветът, сякаш даден на тази порода от природата, за да подчертава необикновената й красота, без да омаловажава монументалните форми. Това е усещане за великолепие и величественост, спиращи дъха. Дори най-малкият представител на тази порода коне гледа света отвисоко. Това е великолепният Фризиец.
Фризийската порода се смята за една от най-древните в Европа. Води произхода си от Equus robustus. Родината й е северната част на Холандия, по-рано носила името Фризия (една от дванадесетте провинции на Нидерландското кралство). Фризия била древна страна, създадена 500 г. пр. Хр. от първите заселници, населявали бреговете на Северно море. Поминъкът им бил предимно търговия, коневъдство и мореплаване. Именно там са намерени първите костни останки от неизвестна порода коне, от които най-вероятно е произлязъл съвременният Фризиец. За Холандия фризийската порода е истинска гордост.

За първи път информацията за фризийците се среща в „Записките за галската война“ на Гай Юлий Цезар. Римския историк Тацид, който живял в края на I и началото на II в. на нашата ера, пише за фризийците, че са грозни, малки, но здрави и работоспособни коне. По онова време тези коне почти не се отличавали от останалите аборигенни породи в Европа. Малко по-късно, в средата на II век сл. Хр., фризийските коне отново се появили на историческата арена – само че вече не като част от описателен трактат на учен, а като бойни коне. Служели на войниците граничари, които охранявали знаменитата стена „Адриана“ на границата на римските владения в Британия. Много специалисти смятат, че английските Шайъри имат във вените си и малко от фризийската кръв.

Първите средновековни данни за Фризийската порода датират от 1251 г. В писмен вариант те се появяват през XVI в. Още в първите книги породата била изключително възхвалявана. Рицарите с тежките си амуниции я намирали за много привлекателна, заради способността й да понесе голямо натоварване и умението да маневрира бързо. Фризийците били използвани не само за рицарското, но и за кралското седло. Известно е, че Вилхелм Завоевателя по време на Гастингската битка се е сражавал върху фризийски кон. Съгласно хрониките на Дубравис, кралят на Унгария Луис II участвал в походите срещу Турция през 1526 г. със своя фризийски жребец Фризо. Много монарси и пълководци предпочитали тези коне заради тяхната елегантност и сила.

През 1625 г. няколко фризийски жребци били внесени в САЩ. Талантливият писател Жан Мелин пише в книгите си, че традиционните американски породи коне водят произхода си от фризийците. Предположението му може да бъде подтвърдено, стига само да се сравни енергичността на „американците“, бързината им, тежките гриви и четките по краката с качествата на съвременните Фризийци.

Пластичността и подвижността на тези прекрасни животни ги прави изключително популярни през XV и XVI в., когато породата започнала да се използва в различни конни школи във Франция и Испания, включително в „Haute Ecole” („Висша школа“). Прекрасните животни демонстрирали смайващо добри резултати в обездката. Нямало съперници за тази порода и в елегантния конски впряг, затова европейските кралски семейства често я използвали за своите екипажи.

Върху формирането на фризийците като нова порода оказали влияние арабските коне, появили се в Холандия по времето на кръстоносните походи. Също така за развитието на Фризиеца допринесла и Андалуската порода, внесена в страната по време на осемгодишната война, в течение на която Холандия била окупирана от Испания. Тази порода дала на фризийците елагантната стъпка и красиво извитата шия, която станала отличителната им черта. Фризийската порoда винаги била пазена от кръстосване с английската чистокръвна порода. През последните две столетия чистотата на тази порода се опазвала с истинска строгост. Коневъдството винаги е било много важно занятие за жителите на Фризия. За чистотата на породата допринесли монашеските ордени, опазвайки я от такива модни влияния в коневъдството, като кръстосване на различни породи коне, появили се през XVII. През цялата история на породата, правителството на страната непрекъснато издавало все нови и нови наредби, които строго регулирали правилата за съхранение на чистота на фризийците. Днес Холандският закон за конете от 1939 г., който е претърпял съвсем малко промени от създаването си, регулира въпросите на развъждането на породата и воденето на племенните й книги. През вековете фризийците са оказали голямо влияние на много други породи (преди всичко на Олденбургската в Германия и Фелското пони), в екстериора на които ясно се забелязва приликата с врания кон.
През 18 и 19 век във Фризия били на мода състезания на къси дистанции до 325 метра с коне от Фризийска порода. Отначало надпреварите се провеждали с ездачи, които не яздели със седло, а с обикновено вълнено наметало. По-късно се появили холандските колесници. На 31 май 1823 г. крал Вилхелм I дава началото на интересни надбягвания, които трябвало да се провеждат в Леуварден всяка година в началото на август. Тези състезания станали известни като „Денят на кралския камшик“, тъй като кралят награждавал победителя със златен камшик. Надбягванията били посветени на битката при Ватерло в Белгия (18 юни 1815 г.), когато Наполеон е победен, а Европа освободена. Сега тези състезания са минало. Последното надбягване се състояло през 1891 г., когато Кралицата регент Емма за последен път поднесла златен камшик на победителя. Днес подобни състезания се провеждат само от време на време, като шоу-атракции. Но все пак има надежда за фризийските надбягвания. В Холандия наскоро се появиха ентусиасти, готови да възродят древната традиция на „Златния камшик“.

На 1 май 1879 г. била основана племенната книга на фризийските коне (Het Friesch Paarden Stamboek). Тогавашните експерти обсъждали въпроса за племенна книга на фризийските крави, които и сега си остават уникална порода, а за конете станало въпрос между другото. Поводът бил спор, възникнал за това какви точно коне са достойни да бъдат записани в племенната книга. Мненията били много различни. Резултатът от спора дал появата на племенна книга на фризийската порода, разделена на три регистъра: отделно за фризийците, отделно за полукръвните фризийци и отделно за чужди породи.

 

Постепенно положението на фризийската порода започнало да се влошава. Към 1900 г. Фризийците почти изчезнали от съседните на Фризия – провинции Дрент и Грьонингер; започнало постоянното кръстосване на породата с Олденбургите. Фризийците останали толкова малко, че през 1907 г. било дадено предложение да се обединят двата регистъра на племенната книга, което щяло да стане началото на края на породата. Действително към 1912 г. в племенната книга били записани само 3 Фризийски жребеца. В този момент поклонниците на породата създали „Общество на Фризийските коне“ с цел да съхранят уникалната порода. „Обществото“ изкупувало перспективните жребчетата и присъждало премии за най-добрите. През 1915 г. по инициативата на „Обществото“ в племенната книга пак се появили отделни раздели за чистопородните фризийци. Най-учудващото било, че конете, непринадлежащи към Фризийската порода, все пак били регистрирани в племенната книга чак до 1943 г.

Главният проблем си оставал. През XX в. никой вече не се возел в карети. Само понякога погребалните бюра проявявали интерес към прекрасните черни коне. Последната ниша, в която още можело да се намери място за Фризийците, станало селското стопанство. Красавците с техните вродени способности към обездка не били пригодени за работа във ферма, а фермерът нямал възможност да държи кон само за да му се радва. В периода между двете световни войни общата селекционна политика за тази порода претърпяла много промени: за да оцелеят, Фризийците трябвало да се конкурират с Олденбургите и други едри селскостопански коне. Фризийските коневъди се стремели да получат по-големи и силни работни коне с къси крака, от което външният вид на Фризиеца доста се променил. Разбира се, можело да се критикуват тези коневъди, заради които породата започнала да губи външните си качества, но пък от друга страна това била много добра мярка за спасяване на породата.

След Втората световна война започнала ерата на механизацията на селското стопанство и фризийските коне пак се оказали на косъм от пълното си изчезване. Независимо от това че през 1954 г. Фризийската племенна книга била взета под патронажа на нидерландското кралско семейство, през 1965 г. в света се наброявали само 500 кобили и 20 жребци. Идеята Фризийският кон да бъде кръстосан с други отново имала привърженици, но повечето конезаводи били на твърди позиции в мнението, че Фризийската порода трябва да остане чиста на всяка цена.

Ситуацията започнала да се променя едва към 70-те години на XX в. с развитието на конния спорт. Та кой, ако не те, ще подхождат най-добре за впрягове! Фризийците започнали да се появяват на съревнования от световно ниво – холандецът Тиерд Велдстра със своя фризийски впряг дори за малко да стане световен шампион. Разбира се, ако се сравнят Фризийците и полукръвните коне, може да се забележи, че на първите не им достига малко издръжливост – с това качество породата никога не се отличавала, но пък толкова красив впряг винаги ще привлече вниманието на съдии, зрители и рекламодатели.

Още повече, на Фризийския кон сега се гледа като на живо въплъщение на историята –  национално достояние с изключителна ценност. Това се отнася за всички коне от тип „барок“. През последните десетилетия интересът към тях нараства с всяка година. Най-голям брой Фризийски коне има все още само в Холандия. Големи породни асоциации има и в Германия (над 4000 регистрирани коня), САЩ, Белгия, Франция. Фризийци има и в Южна Африка и Австралия. През 1980 г. в племенната книга били записани вече 3000 коня, през 1994 г. те станали 15 000. Днес общият им брой достига 35 000, а Обществото на фризийската племенна книга обединява около 10 000 коневъди и любители от цял свят.

Племенна книга

В настоящето съществуват 9 племенни асоциации, всяка от които има собствен съвет и членове. Четири от тях са разположени в провинция Фризия: една на запад, една на изток, една в центъра и една на юг. Извън границите й са основани около 10 асоции на коневъдите. Коневъдите на повече от 12 страни са членове на Племенната книга на фризийската порода (FPS). През 1977 г. Съвета на Племенната книга основава Комитет на коневъдите, чиято задача е да консултира по въпросите на развъждане на фризийската порода, като броят на конете е ограничен. Има и комитет по пропаганда, който провежда кампании за популяризиране на породата. Обществото „It Fryske Hoars“ (Общество на Фризийските коне) набира постоянно средства за подобряване на породата и разширяване на използването й.

Фризийската порода днес

За щастие сега се вижда растящ интерес към фризийската порода в спорта и свободното време. Умни и разбиращи, тези коне са идеални за обездка, за любителска езда и впряг. Надарени от природата с интелект и спокоен нрав Фризийците са прекрасни компаньони. Въпреки внушителните им размери, се определят като много нежни коне.

Любопитно

През 1994 г. шест фризийски коня теглили кралския екипаж при откриването на Световните игри по конен спорт в Хага.

Фризийските коне в цирка

Страсбургският цирк за първи път през 1939 г. представя цирков номер с Фризийски коне съгласно академическия стил на езда.

Фризийските коне в киното

Никой не би се уморил да нарича фризийците „красавци“. Прелестта им е неоспорима и затова през 1955 ги преоткриват и кинематографистите. Освен всичко друго, тези коне се оказват и много фотогенични. Каретата на заден план в някой исторически филм моментално придобива някаква особена величественост, стига в нея да са впрегнати няколко представителя на фризийската порода. Фризийците толкова покоряват Холивуд, че режисьорите понякога пренебрегват историческата истина, слагат върху Фризиеца герои от античността, както го направиха във филма „Александър“.

Характеристики

  • Ръст:155–162 см;
  • Цвят: винаги черен;
  • Дълга и голяма глава с малки уши;
  • Много внимателни и наблюдателни очи;
  • Елегантна шия с дълга грива;
  • Мощни плещи;
  • Силно компактно тяло, силна крупа;
  • Ниско поставена, много гъста опашка;
  • Силни крака със здрави кости и копита;
  • Има мек ход и широк гръб;
  • Изключителен ум и добър нрав.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име