Човекът е човек, когато е на път… с коне!

0
178

Трябва да си много, ама много луд, да си абсолютно влюбен в конете, така че да им се довериш, да носиш в душата си дух на приключенец, за да се впуснеш в подобно приключение, като това на Едуардо Дисколи. Пътешественикът с коне отговаря на всички условия и е абсолютен рекордьор със изминатите 32 000 км. върху гърба на кон.

Тръгнал е през 2001 г. от Аржентина. Самата история и рекордът ще се припишат разбира се на коня, а не на “магарето”, което е върху него, казва Едуардо които се оказва изключително ерудиран и насъбрал толкова много мъдрост от шестте си години на пътешествие по света, че се оказва изключително сладкодумен събеседник.

При пристигането си в България аржентинецът е пребродил половината свят.

Трябва да сте голям ентусиаст и късметлия, за да предприемете подобно пътуване? По какъв маршрут стигнахте в Европа?

Тръгнах от Аржентина, през Боливия, Перу, Еквадор, Колумбия, Панама, Коста Рика, Никарагуа, Хондурас, Ел Салвадор, Гватемала, Мексико, през източния бряг на Щатите. След това от Ню Йорк със самолет кацнах в Амстердам. Специално там „Coca Cola Company” субсидира разноските ми от Ню Йорк до Амстердам.

Как “Coca Cola” научи за вас?

Аз съм културен посланик на Аржентина, така че те знаеха за мен предварително. Само по себе си моето пътешествие бе интересно за тях. Имам пълната подкрепа от посолствата на Аржентина почти по целия свят. Дори и тук в България, пристигнах след като посланикът на Аржентина се бе уговорил със съответните власти за преминаване на граници, условия по такси и т.н. Ролята на посолствата е да ми осигуряват карт-бланш на пътуванията, като обработка на документи, не финансово.

Къде пресякохте Европа, за да стигнете до България?

От Амстердам минах през Белгия, Франция, северна Испания и Португалия. В Лисабон прекъснах за малко конното си пътешествие, за да взема влака до Кадис – най-южната точка на Испания. Следвах Средиземноморието, така влязох в Монако, оттам в Италия. В Рим посетих Ватикана, където папа Венедикт XVI ми направи специално посрещане. От италианския Триест тръгнах към Словения и Австрия, след това към Словакия, минах през Унгария и Румъния и пристигнах в България.

Идеята ми бе да продължа през Турция, да стигна до Монголия и да се върна обратно, но по този маршрут има много “горещи” конфликтни точки, така че най-вероятното е от Турция да се насоча към Сирия, Ливан, Египет, Тунис, Либия, Алжир и Мароко. След океана пътят ми до Аржентина ще мине през южна Бразилия и Уругвай.

Какво ви накара да предприемете такова голямо пътешествие и какво ще правите когато го приключите?

Когато завърша пътешествието си, ще напиша книга, ще я издам на различни езици за отделните страни и региони, за да оставя на хората по света моя опит. Това е моя младежка мечта и сега я реализирам. Бях на 18 години, когато баща ми сподели с мен, че човек трябва да следва мечтите си. Пожела ми да осъществя пътуване от Аржентина до Бразилия, дотам бяха стигнали неговите копнежи по отношение на мен. Тогава обаче не ми позволи, защото той знаеше, че ще ми е трудно и да уча, да рaбoтя и да пътешествам. И след 35 години, когато най-накрая се освободих от всякакви семейни и служебни задължения, имах време да помисля за осъществяването на тази своя мечта. Винаги съм бил романтик, мечтател и с вечно жива идея в мен да поддържам това вътрешно търсене на духа си жив.

В Аржентина е нещо много обичайно да се пътува на кон. Това е като белег на аржентинските гаучоси, затова идеята ми беше да направя един световен рекорд, но с наши, креолски коне. Първоначално пътуването ми започна като личен проект, след това прерасна в национален, за което се погрижи Конгресът на Аржентина. Той помогна различни видове институции да се ангажират с конния поход, да направят реклама. В пресата започнаха да излизат репортажи за събитието. Най-много съдействаха Министерство на земеделието в Аржентина, различни организации, и клубове по езда.

Какво означава пътешествието за вас в духовен смисъл?

Да обогатя не само моя собствен дух. Обръщението ми е към всички, които се занимават с коне и носят в себе си подобен копнеж. Моето задължение е да изпълня това, което съм обещал пред себе си и другите. Много хора биха искали да направят това, което върша в момента, но не могат. Аз просто имах повече късмет, тъй като много хора ми помогнаха и ми помагат да продължа това пътуване. Непрестанно получавам възторжени отзиви и подкрепа по интернет или по телефона, усещам всичко това като импулс, който ме подтиква да продължа пътуването.

При влизането ви в България как страната ни научи, че е дошъл един ездач с три коня, който обикаля света? Посрещна ли ви някой и как избрахте към кой град да тръгнете?

Посланикът на Аржентина бе влязъл във връзка с фирма “Аркантурс”, откъдето ме посрещнаха. С помощта на съобщения по вестниците и телевизията, българите узнаваха за пътуването, запознаваха се с мен и ми предлагат най-различни места, където да отседна. В Асеновград ме посрещна един поп Данчо и ми даде благословията си, сетне различни хора свързани с конете – ездачи, любители, собственици на коне и бази ми предложиха подслон, посрещане, гостувания. Искам да изкажа голямата си благодарност към всички. Не мога да ги изредя поименно – много са! Но това са хора които споделят моята любов по конете и това бе водещото да се запознаят с мен, да нахранят мен и конете ми. Журналистите ми оказват неоценима помощ по целия свят. Така е и в България. Тук освен сърцато гостоприемство получих ветеринарна помощ и храна на конете ми, получих като подарък самар за товара ми, подариха ми нови обувки… гостувах в над 10-ина български семейства, а за един месец изпих толкова българско червено вино, че само Чавдар от конната база в Пловдив знае колко му струва това.

Нещо лично за вас. Какъв беше живота ви в Аржентина, преди да решите да обиколите света?

Аз съм на 57 години, разведен, с две деца. Имам много добра връзка със семейството ми, в което съм роден, с братята и сестрите ми се поддържаме много. Двамата ми сина посрещнаха вестта за пътуването с думите: “Баща ми, ти си луд”. Но сега се чувстват много горди и казват: “Това е баща ми!” Изпращат ми снимки, общуваме по интернет.

Как обезпечавате финансово пътешествието си?

Когато започна моето пътуване, продадох къща, кола и свинеферма. Щом влязох в Боливия през 2001 г., в Аржентина започна огромна икономическа криза и банките глътнаха всички спестявания на хората. На мен ми върнаха само 20% от цялото състояние. В която и точка на света да съм, хората ми помагат. Например в моя чест се организира празник, аз свиря на китара… разказвам с часове моменти от пътешествията ми. Обикновено всеки си плаща за удоволствието да ме слуша, така събирам по едно или две евро, малко по малко и така мога да продължа пътуването си.

Благодарен съм на Колумбия, която като една доста добре в икономическо отношение държава, реши да субсидира по-голямата част от пътуването ми през Южна Америка. За да преминеш някоя от границите в Южна Америка на кон, се плаща около 3-4 хил. долара. Така че непрекъснато трябваше да имам парични постъпления, за да получавам специалните разрешения за преминаване транзит – да “внасям” и “изнасям” конете си.

Разчитате на благородството и милосърдието на хора, които искат да се погрижат за вас и конете. Но какво правите, когато не срещнете подобно разбиране? Или ако се случи да бъдете ограбен?

Искам да отбележа, че не обикалям света, за да ме изхранват други хора. Не искам и не търся пари. Добрината на хората ме застига. Светът е пълен с добро. И ве пак първата кражба се случи още в Аржентина. Взеха ми един много скъп часовник. В полицейския участък в Перу ми откраднаха различни видове технически средства за конете. В Аквадор пък два пъти ми крадяха конете, но полицията ги намираше и ми ги връщаше обратно. Когато пристигнах в Америка, местните власти с телевизията и вестниците ме очакваха на един огромен площад край един парк. Всички хора се скупчваха около мен, но през това време се намериха и такива, които да поокрадaт товара върху конете, вървящи на метри зад мен.

В цялата европейска общност имах голям късмет и общо взето нямах инциденти в това отношение. Но в България ме окрадоха и биха в гр. Сливница.

Ограбиха ме бедни и гладни хора. Не взеха нищо по конете. Взеха ми дрехите и храната. Така на Бъдни вечер се оказах с една скилидка чесън, която бе останала в джоба ми. Вечерта го начуках във вряла вода и си направих супа. Все пак отбелязах и аз Бъдната вечер. Бях сигурен, че на този ден Господ ме е пратил за да облека и нахраня тези хора.

Имате изключителна философия за случилото се…

Едни цигани много искаха да ми купят конете, със знаци им показвах, че нямам намарение да ги продавам. Лошото е, че с тези хора няма никаква комуникация. Не разбират. После минаха на варианта направо да си ги вземат без да ме питат. Много ме тормозиха. Накрая ме замеряха с камъни. Имаше момент на преследване с каруца от тяхна страна. Избягах. Една канавка ме спаси.

В България се е наложило да влизате и излизате за броени часове ? Каква е историята на тези прехвърляния на границата в двойно посещение?

В България влязох през Видин-Калафат и се насочих към Монтана. Но на 15 ноември 2007 г. получих обаждане, че трябва да изляза от ЕС преди да са изтекли 2 години от влизането ми в него (Пристигнах в Европа на 17 декември 2005 г.). Така че трябваше да замина за Сърбия, която е извън границата на съюза и отново да вляза в България. На 4 декември тръгнах с двата си коня за Сърбия. Още при първото си влизане в ЕС бях депозирал 2 хил. долара, които съюзът трябва да ми върне. Сега те не знаят какво да правят – казват ми ту да, ту не (смее се).

На мен никой предварително не ми каза, че периодът, в който мога да посетя ЕС и да изляза от него е две години. Ако знаех това, може би щях да избера друг път – през Украйна.

Как върви желанието ви да се регистрирате в рекордите на Гинес. Изпратили ли сте необходимите документи за това?

Много хора от Green Peace са се оплакали, защото конете ми били гладни, жадни и студували. Така че за момента трябва да се изчака с книгата на рекордите. Когато пристигна в Аржентина и завърша своите 45 хил. км. поход, смятам, че там целият спор ще завърши успешно за мен и пътешествието ще бъде вписано в списъка на рекордите на Гинес. Има една друга организация, Long Riders, която ден по ден следи всичките ми записки по пътуването, както и всичко публикувано и излъчено по тази тема в медиите. Ако се напише името ми в търсачките google или в yahoo, излиза цялата информация от всички публикации във вестниците по време на пътуването. В уеб сайта има всякакви видео материали за всички места, където съм минал. Сайтът е поддържан от моето семейство, а мой приятел качва материалите.

Каква порода са конете, с които тръгнахте от Аржентина, колко бяха те и това същите коне ли са, с които вече сте в България?

Не съм сменял коне изобщо, те общо са седем. Но в България в момента съм само с един кон, който идва от Аржентина с мен. Вторият ми кон, който по порода е също креолски от моята родина, пристигна от Аржентина във Франция, когато стигнах там. Третият е северноамерикански мустанг, който ми дадоха в Щатите, когато минавах оттам. От другите четири коня два останаха на границата между Мексико и Щатите и други два в самите Щати, защото предприятието Coca Cola плати само за два коня и за “магарето” отгоре.

През тези 6 години разболяваха ли се от нещо конете и как се справяхте с това?

Проблемът е само за гърбовете им, които се изморяват от продължителните преходи. Има едно търкане между седлото и гърба на коня и най-вече през лятото на всяка спирка трябва да свалям седлото и да ги поливам с вода.

Д-р Людов специално пристигна и се зае със задачата да прегледа конете на странстващия аржентинец. Първите му наблюдения отсякоха категорична изрядност на документите. След няколко бързи огледа, без задълбочени изследвания д-р Дойчин установи, че външният вид на конете е сравнително добър, предвид на натоварванията и тежките преходи изминати досега. Различните, резки и контрастиращи климатични условия и периметърът на географските ширини все пак са оставили отпечатък върху животните, които на пръв поглед естествено, че изглеждат уморени. По отношение на храната компетентното мнение на специалиста бе, че за конете са били полагани необходимите грижи, четириногите са експлоатирани със завиден опит и познания, не са били занемарявани и именно поради това издържат на подобни преходи.

Конете останаха в България 20-25 дена, за тях бяха положени специални грижи, като им бяха осигурени храна и почивка. На въпроса дали това ще им се отрази добре, д-р Людов отговори, че престоят ще им е от полза и обезателно ще завишат килограмите си.

С каква скорост се движите. Правите ли си почивки – престои на едно място?

През горещите дни тръгвам много рано сутринта и когато слънцето започва да залязва следобед, продължавам още два или три часа. Не оставам нито един ден без да пътувам. Зиме дните са къси и е много трудно, тъй като има мъгла, лед и сняг. Така че пътуването се съкращава до три-четири часа дневно. Скоростта ми на придвижване е около 5-6 км. в час, в зависимост от това дали вървя по планински пътеки, по асфалтиран или друг път.

Как се ориентирате при пътуванията?

Имам често последователи, които ме придружават от една до друга точка. Най-често съм сам и питам. Разчитам на испанския си, знам английски, малко италиански още хиляда думи от най-различни други езици. Движа се по карта.

Архив сп. ЕЗДА

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име