Живот и дейност в мирно време
“Твърде много съм зарадвана от възторга, с който полкът посреща моето шефство. Не по-малка е моята радост да бъда шеф на един от най-славните конни полкове на българската войска”, споделя царица Йоанна по случай избирането й за шеф на 10-ти конен полк през ноември 1930 г. “Твърдо уверена във все така отличната и в бъдеще служба на полка, изпращам на всички чинове моите искрени пожелания за здраве, бодрост и неуморимост при свещеното изпълнение на войнишкия дълг към България”, продължава българската царица.
Действието се е развива в онези далечни начални десетилетия на миналия век, когато чест и слава за всяка военна част е било да бъде под патрона на своя цар, на неговия син или, както в случая, дори на неговата съпруга – царицата. Когато подобно покровителство от най-висш ранг е вдъхвало мощ и сила на армията. Това са и годините, в които конната кавалерия у нас е заемала своето достойно място и тропотът от копитата й в битки и мирно време се е чувал надалеч.
Свидетелство за големия ентусиазъм и въодушевление, белязали събитието по производството на царица Йоанна в шеф и патрон на 10-ти конен полк, редакцията откри в една находка – уникален екземпляр от списание “Нашата Конница” – издание на сдружение Българско конско войнство, година XII, книжка 10 от 1930 г. Екземпляр от униката, лично в редакцията донесе развълнуван от събитията по онова време наш читател.
Изборът 10-ти конен полк да бъде подведен под шефството на Нейно величество е на съпруга й Цар Борис III. “Изказвайки на всички офицери, подофицери и войници Моята най-гореща благодарност и за да дам израз на чувствата, които храня към скъпата на всинца ни Родна Армия, с която ме свързват неразривни връзки, създадени и укрепнали в спокойни и бурни времена , реших да възложа шефството на 11 пехотна Сливенска дружина, 10 конен полк и 2 артилерийско отделение на Нейно Величество Царица Йоанна”, пише в решението си царят.
За полковник на конната част е избран Куюмджиев. “Господа офицери, подофицери, чиновници и войници!”, пише в Заповедта си от 10 ноември 1930 г. в Шумен командирът на полка, полковник Куюмджиев. “Мечтата на полка, да има за Шеф многоочакваната избраница на Негово Величество, наново блеснала след удостояването му да вземе участие в тържеството по случай Височайшото бракосъчетание в столицата София, днес е вече факт.
За отличния вид и представяне през тържествата, за заслугите на полка във войните по народното обединение, Н. В. ЦАРЯТ благоволи да назначи за Шеф на полка Августейшата си съпруга Н. В. Царица Йоанна.”
Принцеса Джована (името Йоанна на италиански) е отрасла между горите на Лацио, във вила Савоя и между боровете на Сан-Росоре. Познавачка на много езици, както всички принцеси на Савойския дом, обичаща изкуството и музиката.
Мила по нрав, Царица Йоанна обичала и предпочитала движенията, особено на открит въздух. Тези движения, от своя страна, са допринесли за нейната подчертана хубост, предизвикваща голямо възхищение у всички.
1901 г. е годината на истинското създаване на българската конница.. Командири на 10-ти конен полк последователно са подполковниците Т. Кабакчиев, Ив. Димитров, Ив. Табаков, М. Тошков, Вл. Даскалов, С. Гешев, М. Христов, П. Христов, Г. Кисьов, Ал. Стоянов, Ст. Даскалов, Н. Куюмджиев.
Състоялите се на 2 август 1906 г. конни състезания, могат да се считат като един празник на закрепналия кавалерийски дух в новоподрастващата конна част. В състезанията са били застъпени двата важни отдела на конния спорт: надбягване през препятствия и надскачане.
“Назрелите нужди на момента, а може би и дадените от всички дивизиони доказателства за напълно завършено оформяне, предизвикват едно от най-значителните събития в живота на конницата сформират се седем нови конни полка, по един от дивизион. Командването на полка поема майор Иван Табаков.” Свидетелства списанието-уникат “Нашата конница”.
