Шайър – Великият кон, Английският вран

0
1520

Английският тежковоз шайър е потомък на средновековния  военен кон, известен под названието “велик кон” (Great Horse), по-късно наречен “английски вран” (English Black). Получен е при кръстосването на внесените фландърски и фризийски жребци с кобили от местни породи.

В коментарите към първото издание на племенната книга на породата Шайър е записано, че е най-древната порода, споменавана от средновековни автори като “големият кон”. Той е потомък на конете, направили голямо впечатление на Гай Юлий Цезар, когато бил на британска земя и видял колко голяма помощ оказват на местните воини при водене на бой.

Съдбата на Шайър е неразривно свързана с историята на Англия. В периода между управлението на Хенри ІІ (от 1133 г.) и Елизабет І Тюдор (1533–1603) правителствата постоянно се стремели да увеличават поголовието на конете. По времето на крал Джон Безземни (1167–1216)  в Англия били внесени стотици коне с масивно телосложение от Фландрия и Холандия. Един автор от това време ги описва като врани, с бели петна на муцуните и крайниците. Били едри, мускулести, със здрави крака, обхванати от дълги, гъсти четки, със силни, едри стави. При царуването на Хенри VІІІ особено внимание се обръщало на силата и ръста на конете, като специално за това били издадени няколко закона. Например забранявало се да се развъждат коне с височина при холката под 154 см, също да се изнасят, даже и в Шотландия.

Основните области на разпространението на “английския вран” били областта Фенс, също и графствата Лесесершир, Дербшир и Стафордшир. Оттам конете получили името “шайър” (графство англ.). Индивидите от отделните области се различавали по външност. Например конете от Фенс били по-масивни, тежки и груби от Шайър. Представителите от Лесесершир и Дербшир били врани (черни), а от Стафордшир – дорести (кестеняви).

С изчезването на турнирите и тежковъоръжените рицари предците на шайърския кон станали впрегатни. Те теглели каруци по изровени или каменисти пътища и плугове по фермерските земи. С усъвършенстването на пътищата и широкото разпространение на дилижансите (появили се за пръв път през 16-и в. в Англия) тежковозите се търсели много.

През 19-и век конете станали главната работна сила в земеделието и промишлеността на Англия, особено в доковете и железниците. Нуждите на кралството и нравите на тогавашното време изисквали коне с извънредно масивно телосложение, огромна мускулна сила и послушание. Животновъдите и фермерите селекционирали животните по тези показатели. През 1878 г. било създадено Староанглийско общество на впрегатните коне, което през 1884 г. променило името си на Общество на шайърските коне и оттогава породата започнала да се нарича Шайър. Била издадена и първата племенна книга на шайърския кон.

След създаването на Обществото на шайърския кон, той бил представян на големи селскостопански изложби и започнали да го изнасят в Северна и Южна Америка, Русия и Австралия. Освен това бил неизменна част от живота на Британия.

И до днес конете  от тази порода се използват от пивоварите в градовете на Западна Европа за теглене на стилизирани впрягове с бъчви с бира, също в състезания по сила на тягата и по есенна оран. Отглеждат се и в много частни конеферми от ценители на прекрасните качества на породата.

Демонстрация на силата на тази порода е направена през 1924 г. в Англия. Два осемгодишни жребеца, Везувий и Умбер, успели да издърпат товар тежащ 18,7 тона, който бил поставен върху хлъзгава повърхност. Същата година, посредством силомер, закрепен за неподвижен обект, е регистрирана сила на теглене от 50 тона.

Действащи асоциации за развъждане на породата има в Германия, Франция, Холандия, Канада и САЩ.

Жребецът Пакингтън Блайнд Хорс, живял в местността Пакингтън от 1755 до 1770 г. дал началото на линия, оказала голямо влияние на развитието на породата.

През 1846 г. в Англия се родило необикновено едро жребче. Нарекли го Самсон, но когато пораснало и достигнало ръст  219 см, го преименували на Мамонт. С това прозвище влязъл в историята на коневъдството като най-едрия кон, който някога се е раждал.

Главата е груба с широко чело. Очите са сравнително големи, изразителни и широко поставени.  Ушите са средно големи, с остри краища. Шията е мускулеста, добре поставена. Гръдният кош е дълбок. Тялото е бъчвообразно. Раменете са мускулести и широки. Гърбът е къс и здрав. Крупата е дълга и широка. Опашката е високо поставена. Краката са мощни, с много дълги косми, започващи от китковите и от скакателните стави. Копитата са големи, плоски, здрави. Цветът на косъма е черен, тъмнокафяв, рядко сив. Шайърът тежи 800–1230 кг. Някои от най-добрите представители достигат до 2 м височина при холката и тежат до 1600 кг.

Височина при холката 165–185 см

Обхват на гърдите 210–250 см

Обхват на свирката 28–30 см

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име