Урок по езда

0
4202

Дори и погледнато в проценти, ездачът да въздейства върху коня най-вече чрез теглото си, всички са единодушни, че без управлението с бедра не може да се напредне в никоя дисциплина! На следващите страници ще разгледаме ефикасното направляване на коня с три упражнения, с които конят ви отново ще реагира с чувствителност на движенията на бедрата и на управлението с бедра на терен. Ще се опитаме да дадем и отговор и на още един деликатен въпрос – дали с къси крака се язди по-зле.

Пълен напред

Макар че ездачите се нуждаят най-вече от мускули, за да могат да яздят коня си, много малко от тях имат типичните “прасци на футболисти”. Това е така защото тайната на правилната езда се крие не в силата, а в оптималното напрягане. Всички ездачи искат да напреднат – докато един мисли за старт в някой турнир от по-висша класа, друг се радва, дори ако конят му (в прекия смисъл на думата) успее да се придвижи няколко метра напред. И двете неща се случват обаче само ако конят реагира на бедрата. А който се готви за състезание по обездка трябва да знае и една подробност: дори и да се казва управление с бедра или “притисни бедрата”, язденето зависи винаги от прасеца. Управлението с бедра е важно за всяка дисциплина, за всяка класа и за всяко отделно упражнение. Но как всъщност се управлява конят правилно с прасците?

Съвсем отпуснато

Ако се позамислите язденето на кон с помощта на бедрата изобщо няма да ви се види толкова трудно: когато ездачът постави бедрото си върху коня, той го подкарва автоматично, тъй като тялото на коня се изтласква последователно надясно и наляво. Щом той се задвижи конят се нагажда към натиска на прасците, сякаш той е част от тялото му. При условие, разбира се, че конят е достатъчно чувствителен и ездачът е поставил бедрото си правилно място върху тялото на коня.

Язденето на коня не трябва да се бърка с притискането на бедрата. То няма нищо общо със силата, а с усещането. В кожата на коня има нерви, които реагират на бедрото, а също и мускулите под тях. Затова всеки ездач трябва да установи специално за своя кон колко чувствителен може да бъде той.

Първоначално ездачът трябва да седне удобно и да провеси краката си с отпуснати хълбоци. Дължината на стремето е различна при всеки ездач. По принцип се изхожда от предположението, че ездачът може да повдигне стремето с леко движение на пръстите на крака. Ако трябва да притиска надолу пръстите на крака, за да намери опора в стремето, значи то определено е прекалено дълго за него. Късото стреме напротив, притиска силно подбедреницата, коляното се вдига високо и ездачът се измества много назад в седлото.

Правилната позиция на направляващата подбедреница не започва от коляното и не свършва точно до глезена. Хълбокът и положението на стъпалото също оказват влияние върху натиска на крака върху коня. Когато основното напрежение е правилно бедрото лежи меко върху тялото на коня, глезенната става пружинира надолу заедно с движенията на коня, при което мускулатурата на прасеца непрекъснато се стяга и отпуска. Така ездачът язди коня. Ако се опита да седне правилно със сила, той се напряга, мускулите и ставите вече не са гъвкави, защото бедрото се стяга, така че и конят също ще се стегне и с времето ще стане безчувствен към сигналите на ездача.

Ако, напротив, ездачът остави бедрата си да се люлеят прекалено свободно, конят ще се обърка и ездачът отново няма да може да му повлияе. За да придобиете усещане за пружинирането на глезенната става се препоръчва да застанете на върха на пръстите си на ръба на тротоара и да балансирате с петите надолу. При това упражнение може да се усети как при разтягането надолу мускулът на прасеца става по-здрав. Тъй като най-вече бедрените мускули, поради погрешно натоварване на ходилото или грешна стойка, често са скъсени или твърди, те от време на време трябва да се протягат.

Работа могат да ви свършат типичните упражнения, които могат да се намерят във всяка книга за гимнастика. Например едното бедро се изнася напред, тежестта се прехвърля напред, като се прегъва предното коляно, петата на задния крак трябва да остане на земята.

Вашето участие

За да подкарате коня напред бедрото трябва да е плътно зад опаса на седлото. Ако ездачът напрегне за кратко мускулите на прасеца си, това кара коня да пристъпи многократно напред със задния си крак. При това бедрото въздейства винаги върху задния крак на коня, който е от същата страна, тъй като там то предизвиква един вид рефлекс. При яздене ходом ездачът въздейства последователно отляво и отдясно, при езда в тръс – едновременно. При тръс ездачът въздейства в момента, в който седне. По този начин многократно се активира вътрешният заден крак, който има нужда от много подбутване, особено в тесни завои. Иначе конят се накланя прекалено в завоя, а не се навежда.

При галоп бедрата, освен за управление на коня, имат и предпазваща функция. Докато вътрешното бедро е плътно зад опаса на седлото и има водеща роля, външното бедро остава една педя по-назад при началото на галопа, където остава и по време на галопирането. Предпазващото бедро изпълнява по принцип две функции: то следи задната ръка да не се отклони навън и бедрото да бъде зад центъра на тежестта. Освен това то отговаря за движението напред.

Положението на предпазващото бедро е същото, както положението на направляващото напред-настрани бедро, само дето последното въздейства по-активно върху задния крак. Тази помощна роля на бедрата е необходима, например при урока “Отдръпване на бедрата”. За да може предпазващото и направляващото напред-настрани бедро да оказват правилно въздействие, то не бива да се отдръпва от коляното, а от хълбока. В противен случай ездачът издърпва тока си нагоре, мускулите на прасеца вече не са напрегнати, а някои ездачи допълнително издърпват и коляното си нагоре.

За да върви един кон толкова енергично напред ездачът не трябва да притиска краката си със сила.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име