Дунавският кон е създаден в конезавода „Клементина” край Плевен. Като основа за създаването на породата е послужило стадо нониуси.
Първоначалната развъдна посока в конезавода не била ясно определена. Внесени били жребци и кобили от различни породи: арабски, англо-арабски, липицанери, гидрани, нониуси, орловски рисаци и др. Имало и местни делиормански кобили, приведени от конезавод ‘Кабиюк”. През първите две-три десетилетия били използвани жребците нониуси Хиксан, Дурцаш, Нониус и др. От тези жребци известни следи е оставил само Хиксан – били използвани неговите синове, без обаче да се заложи линия. Истинското създаване на породата започва едва след 1924 г., когато конференцията по коневъдство решава в конезавода „Клементина” да се обособят две секции – от нониуси и от гидрани. Тогава от конезавода „Мезохегеш” били закупени четири кобили и два жребеца – Нониус XXXI-13-Новак и Нониус XXIX-6- Здравко от малкия нониус. Жребецът Новак изиграл роля главно чрез дъщерите си, а Здравко станал родоначалник на една от основните линии, която продължава и до днес. За 
разширяване на работата към стадото били включени и известен брой англо-арабски кобили от Унгария и Югославия. От Унгария жребците Ниш, Вит, Дурцаш, Калиф, Фактор, Рекорд, Торпедо и др. и от Югославия жребците Искър и Храбър. От внесените от Унгария жребци по-голямо значение имат последните пет, а от Югославия Искър и Храбър.
Дунавският кон е със спокоен темперамент, лесно се поддава на впряг и е превъзходен селскостопански кон.
Шията е средно дълга и сравнително добре замускулена при кобилите и малко по-добре замускулена при жребците. Холката е добре очертана и сравнително широка. Гърбът и поясницата са средни до дълги, обикновено прави. Крупата е добре развита и замускулена. Общо тялото е удължено и много добре замускулено. Гръдният кош е дълбок, широк и дълъг.Крайниците са по-къси, със солидни кости. Общото тяло е по-удължено и много добре замускулено. Цветът на косъма е кестеняв или черен. Крайниците са относително къси и със солидни кости. Дунавската порода достига до 165 см.
Фенотипни показатели на пълно възрастни животни:
височина при холката
- жребци 160 – 163 см.
- кобили 158-161 см.
дължина на тялото
- жребци 167 – 170 см
- кобили 161 – 168 см.
обхват на гърдите
- жребци 200- 205 см.
- кобили 195 – 201см.
обхват на свирката
- жребци 20,5 – 22,5 см.
- кобили 19,7 – 21,00 см.
Основен ареал на разпространение – Северозападна и част то Южна България. Застрашен от изчезване. Перспектива за индивидите има при увеличаване и разширяване на вътрешно-породната структура. През 2006 г. С цел подобряване генетичната структура на породата и за предотвратяване високата степен на „инбрийдинг” НАК чрез МЗГ и държавен фонд Земеделие закупи 2 млади разплодника от породата – Нониус. Те бяха включени в разплод 2007.
При създаването на породата били използвани и чистопородно развъждане на нониуса, поглъщателно кръстосване с жребци нониуси и частично възпроизводително кръстосване. Създаването и консолидирането на породата са свързани със залагането на известен брой линии и фамилии. Тези линии били заложени с жребци, които били представители и продължители на известните линии в Унгария.
От линия Нониус XXIX у нас са използвани жребците Здравко, Ниш, Дурцаш, Титан, Фактор, Вит и Лидер. Линията на Дурцаш към днешна дата е прекъсната. От линия Нониус XXXI у нас са използвани жребци на Новак, Храбър и Искър. От Новак са оставени предимно кобили – майки и жребци–стационери. Останалите два жребеца са родоначалници на важни линии. От тях е прекъсната линията на Искър. От линията на Нониус XXXVI у нас са използвани Рудник, Рекорд и Торпедо, като последните два са родоначалници на линии. Линията на Рекорд е прекъсната към днешна дата.
