Чистокръвен английски кон

0
7644

Създаден в Англия през втората половина на ХVII и началото на XVIII век чрез възпроизводително кръстосване на местни кобили с жребци от източни ездови породи – арабска, берберийска, турска и тюркменска, също от испанска и неаполитанска порода. Нарича се още чистокръвен ездови кон и е най-разпространената ездова порода в света, доведена до съвършенство в развъдно отношение. За развитието на коневъдството в Англия допринесли нуждата от бързи, силни и издръжливи коне за армията и развитието на конния спорт (първите конни състезания в Англия били проведени още в края на ХII век) и на лова. През 1794 г. бил издаден I том на племенната книга на породата, след което за чистокръвни се смятали конете, чиито родители и прародители били вписани в нея.

Въпреки че породта е създадена чрез кръстосване, създадените коне имат постоянен тип и производителност и понятието “чистокръвна порода” е основателно. Всички съвременни чистокръвни английски коне по мъжка линия произхождат от три ориентлски жребеца: Дарли Арабиан (роден 1702 г.), Байерли Търк (роден 1679 г.) и Годолфин Барб (роден 1724 г.). За родоначалници на породата се смятат жребците Еклипс (праправнук на Дарли Арабиан), Херод (праправнук на Байерли Търк) и Мечем (внук на Годолфин Барб). Техните линии дали началото на редица нови линии. Най-голям брой потомци, основтели на отделни линии, записани в първия том на племенната книга, произхождат от най-известния в световното коневъдство жребец Еклипс. Днес племенната работа с чистокръвния английски кон в света се води с около 20 линии. Най-широко разпространение имат линиите на Тагор, Фаларис, Генсборо, Ландграф, Сунинфорд, Теди, Брюлер и Дарк Роналд.

Чистокръвният английски кон бил създаван при много благоприятни климатични условия, добро хранене и гледане, системен тренинг и изпитвания на хиподрума. Обръщало се внимание върху подбора на конете по бързина, издръжливост, екстериор и телесно развитие. Изпитванията на различни разстояния в класическите призове е допринесло за открояването им в три основни групи: флаери, развиващи голяма скорост на къси разстояния; стаери, достигащи висока скорост на дълги разстояния, и среднодистанционни. Тези призове са въведени в почти всички страни и дават възможност за съпоставяне на данни от цял свят.

Чистокръвният английски кон е скорозрял. Има жив, енергичен темперамент. Особено на къси разстояния е най-бързият кон в сравнение с всички други породи. Това се дължи на здравата му костна и мускулна система, на съвършената му кръвоносна, дихателна и нервна система.

В България в миналото са внасяни чистокръвни английски жребци, използвани главно за създаването на източнобългарския кон. През 1953 г. в ДЗС “В. Коларов” (днес конезавода “Кабиюк”) е основана чистокръвна английска секция с внесени отвън коне.

Главата е суха, средно голяма, с прав профил, леко заострена в предната част, с големи и изразителни очи. Ушите са малки, подвижни. Ганашите са широки. Шията е дълга, права и високо поставена. Гръдният кош е средно широк и достатъчно дълбок. Холката е висока и дълга. Гърбът е къс и прав. Поясницата е здрава. Крупата е дълга, средно широка, слабо наклонена, което улеснява изтласкването на тялото напред. Коремът е прибран. Плешката е дълга, наклонена (дава възможност на крайниците леко да се изнасят напред). Подрамото е дълго, предното коляно е широко свирките са къси, бабките са дълги, копитата са средно големи със здрав рог. Кожата е нежна, с добре очертани кръвоносни съдове по главата и крайниците. Цвят на косъма: алест, кестеняв, черен, рядко сив. Височина при холката за жребците е 162 см, а за кобили 160 см.

Жребецът Дарлей Арабиан (роден в Арабия през 1702 г.) е от арабска порода. Той е най-ценният разплодник, станал родоначалник на най-хубавите чистокръвни бегови коне. Негов потомък е непобедимият в надбягванията жребец Еклипс.

 

 

Жребецът Байерлей Търк (роден през 1758 г.) е взет в плен при отстъпването на турците от Виена през 1683 г. Вероятно е от ахалтекинска порода. Дал е линията на жребеца Херод, който бил използван предимно като разплодник и 497 негови наследници са станали победители в състезания.

 

Берберийският жребец Годолфин Барб (роден през 1730 г.) е внесен във Франция през 1730г. Негов потомък е жребецът Метчем, родоначалник на третата известна линия. Метчем бил много бърз – изминал 1600 м за 1 мин 44 сек. Негови потомци са 354 победители на хиподрума.

Непобеденият в надбягванията жребец Еклипс е роден през 1764 г. в деня (1 април) на голямото слънчево затъмнение (Eclipse). Бил алест на цвят, с бяла проточина на лицето и с бял ботуш на десния заден крайник. Крупата му била висока, раменете – тежки и дълги, а когато скачал, така навеждал главата си към земята, че жокеите често падали от него. Участвал 23 години в състезания и винаги е печелил, поради което бил наречен „кон на века”. Неговата бързина (1000 м за 56,5 сек) не е надмината и до днес. След неговата смърт му била направена аутопсия и се установило, че имал феноменално сърце – с маса 6 кг 3000 г. Дал е 334 победители на хиподрума. Днес на надбягванията в „Дерби” на най-бързия кон се присъжда награда с неговото име. 

Във Великобритания още през 18 век са учредени награди (призове), за които и до днес се уреждат конни надбягвания. Най-известните са:

  • „Дерби” – провежда се в Епсом от 1780 г. Състезанието е за 3-годишни жребци и кобили. Разстоянието е 2440,67 м. Това е най-почетната награда при конните състезания.
  • „2000 гвинеи” – организира се в Нюмаркет от 1804 г. също за 3-годишни жребци и кобили. Разстоянието е 1 миля (1609,31 м).
  • „Сен Леджер” – в Донкастер и се провежда от 1776 г. Състезанието е за 3-годишни жребци и кобили. Дистанцията е 2940 м.
  •  „1000 гвинеи” – провежда се в Нюмаркет само за 3-годишни кобили. Разстоянието е 1 миля (1609,31 м).
  • „Окс” – състезанието е в Епсом, наградата е учредена през 1779 г. за 3-годишни кобили. Разстоянието е 2440,67 м.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име