Арабска Шагия

0
569

Арабският кон е една от най-старите ездови породи. Родината му е полуостров Арабия. В Европа е пренесен през 15–16-ти век. Изиграл е изключително голяма роля при създаването на много от съвременните породи коне. Поради ценните си качества се използва за подобряване на коневъдството в много страни по света.

Началото на арабската породата тип Шагия се отнася към 1789 г. със създаването на Австроунгарския конезавод „Баболна”. Основоположнички са молдавски кобили и други жребци и кобили, внесени от арабските страни. Решаваща роля в създаването на породата и нейното име се пада на внесения от Арабския полуостров жребец на име Шагия. Той оставил многочислено и качествено потомство. Той е имал едър ръст (160 см) и масивно телосложение. Потомците му са били кръстосвани с чистокръвни и полукръвни арабски кобили, в резултат на което бил създаден по-тежък тип арабски кон с по-масивни телесни форми. Във формирането на този тип коне, влияние оказват и жребците Гозан-Газол и О`Баян.

Арабската Шагия е най-продължително развъжданата в България културна порода. Най-голямо влияние за развитието на племенното стадо у нас са оказали 16 жребеца внесени от Турция. Най-трайни следи са оставили жребците Памук, Бебе, Хамдани и др. През 1933 г. от Унгария са внесени жребците О`Баян 10, Шагия и Рекорд. Влиянието им върху арабското стадо у нас било голямо.

Всички кобили, от племенното стадо в България, принадлежат към пет първоначално заложени фамилии. Най-голяма и правилно развиващата се е фамилията на кобилата Целина. Добре развити са и фамилиите на Надежда ІІ и Мацкур І. Съществуващите кобили са с изравнени и добри екстериорни качества.

Конят от порода Арабска Шагия има жив темперамент, енергичен ход и добър нрав. Невзискателен към климатичните условия, притежава добра работоспособност, издръжливост и висока плодовитост. Височина при холката на жребците започва от 153 и стига до 173,5 см, а при кобилите  от 151 до 171 см.

Притежават красиво, хармонично телосложение. Главата им е малка, суха с големи лъскави и изразителни очи. Профилът е прав или слабо вдаден. Шията е средно дълга, понякога лебедова (извита нагоре). Гърбът е прав, къс, здрав, с развита мускулатура.  Поясницата е  къса и здрава, с развита мускулатура. Крупата е дълга, хоризонтална, и здрава. Опашката е високо поставена и красиво се издига и развява при движение. Гръдният кош е добре засводен и не много дълбок. Коремът е прибран. Крайници са здрави, с добре очертани стави и сухожилия. Копитата са малки, с правилна форма и здрав копитен рог. Цвета на косъма бива сив, алест, кестеняв, чилест и в редки случаи черен.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име