Мистерията на Мадарския конник

0
6430

Земята между десния бряг на Дунава и дългата планинска верига, наричана в древността Хем – днес Стара планина, или за по-кратко Балканът, е меко нагъната равнина. На хоризонта рядко се очертават възвишения като Мадарското плато. Затова и приближаването към това място създава очакването за нещо необикновено, като Мадарския конник например.

Мадарският конник е открит през 1872 г. от Феликс Каниц. Оттогава в науката се водят постоянни спорове за това какво е изобразено на прочутия релеф. Времето и природата са нанесли поражения върху изображението. Повод за разногласие е и фактът, че липсват подобни паметници, които затрудняват сравненията по аналогия. Някои изследователи смятат Мадарския конник за тракийско божество – конника Херос, Дарзалас или Артемида-Бендида. Има дори хипотеза, че това е изображение на персийския цар Дарий. Други учени са убедени, че на скалата са увековечени някои от българските ханове – Аспарух, Тервел, Крум или Омуртаг.

Според други предположения релефът изобразява героя-конник от митологията на степните народи, сред които са и прабългарите. Предполага се също, че на скалите може би е изсечен техният небесен бог Тангра. Има изследователи, които приемат, че пронизването на лъва от ездача символизира триумфа на някой от първите български ханове над Византия.

Безспорно е обаче, че релефът от Мадара е изсечен след VІІ в. и ако съдим по надписите той е дело на някой от хановете на Дунавска България.

Мадарският конник задава множество въпроси, на които учените все още нямат еднозначен отговор. Например защо в първия от надписите до името на хан Тервел липсва титла – “кан” или “архидонт”, докато при имената на Кормисош и Омуртаг стои “архонт” (така гръкоезичните византийци са назовавали българските владетели). И още – защо Конникът – победител на лъва, остава единствен по рода си паметник в продължение на близо два века езичество? Защо в земите, които българите владеят през средните векове, изобщо не са намерени паметници със сюжет “конник, придружен от куче, убива лъв”? Ако релефът е паметник на езическия култ, защо не е бил унищожен след покръстването, когато всички светилища на старите божества били съборени?

Най-авангардните хипотези за предназначението на релефа са няколко.

Според една от тях, Мадарският конник е астрологична карта на създаването на България в Европа. В подкрепа на тази хипотеза нейните защитници прилагат следните твърдения:

В опита си да разгадаят древните археологически паметници учените по света стигат до извода, че те са в пълна хармония и съответствие със съзвездията и с планетите. Мегалитните съоръжения в Стоунхендж представляват прецизни астрономически обсерватории, египетските пирамиди са построени така, че да отговарят на звездите от съзвездието Орион, т.е ключът към загадките на Земята се намира на небето.

Изводът от дългото астрологично тълкувание е, че първата българска държава е била създадена в подножието на Кавказ от кан Авитохол след преселението на българите от районите на Памир и Хиндокуш през 165 г. Подобно скално изображение на конник съществува в Кавказ. Идвайки на територията на днешна България нашите прадеди увековечават това събитие чрез релефната композиция край Мадара, за да подчертаят древността и приемствеността на българската държавност, а също и да покажат благословията, дадена от звездите в лицето на могъщия съвпад на Юпитер и Марс в знака на Коня (Лъва), подкрепен от лъчите на Регул (звездата на царете).

За привържениците на езотериката теорията на Мариана Везнева е примамлива, защото отговаря на голяма част от въпросите. Тя твърди, че Мадарският конник е направен от Аспарух по времето, когато тъкмо е била създадена българската държава. Изобразява бог Тангра и цели да възвеличае българите и да благославя техните победи. Според Везнева всички ханове е трябвало да се “отчитат” пред изобразения бог (тоест това е значението на надписите) за своите победи. Още по-смело тя твърди, че релефът е бил обграден от златни листа, които блестели отдалеч, но след покръстването били свалени, а конникът полуразрушен от чукове. Каквато и да е истината, Мадарският конник си остава един изключителен паметник на културното ни наследство и заслужава да бъде видян.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име