Българите на Световните номадски игри

0
1789

С българска следа в историята на Световните номадски игри се разписаха знаменитите ездачи от школа Бага Тур и борецът Иван Благоев. България регистрира успешно участие чрез приза „Най-атрактивен състезател в стрелбата с лък от кон“ в лицето на Горан Гънчев и бронза който грабна Благоев.

Иван Благоев с бронз

Така на финалите на Световните номадски игри България развя родния трибагреник не само на почетната стълбица, но даде заявка за достоен конкурент в игрите, които имат световна слава.

За своето трето място в генералното касиране, Иван Благоев се бори в дисциплината Иранска борба и спечели цели 17 500 киргизстански сома, които се равняват на около 500 лева. Не случайно мускулестият спортист бе знаменосец на българската група по време на откриването. И докато Иван лееше пот на тепиха, други наши сънародници бяха въртени на шиш в дисциплините с коне, където успяха да покажат че отколе сме конен народ. Изявите на момчетата от прабългарската школа Бага Тур предизвикаха нестихващи аплодисменти, а България напомни на света, че конят ни е побратим.

За да стигнат до финалите на тазгодишните номадските игри, които се проведоха от 2 до 8 септември в местността Чуполон Ата до най-голямото езеро в Киргизстан – Исак Кул, съвременните прабългари от известната школа се налага по етапно да участват в редица международни състезания. Едно от които е точно преди година, когато Горан Гънчев, Христо Христов и Стоян Кутийски защитават емблемата на БагаТур в етнофестивал в Казахстан. Именно там, техните умения са забелязани от представител на Световните номадски игри. Виждайки техните похвати в джигитовката, каскадите с коне, ездата и умения по стрелбата с лък от кон, нашите момчета са поканени за участие в игрите на номадите. Следват няколко състезания в Турция и Унгария и печеленето на квота за тазгодишните Световни игри в Киргизстан.

Горан Гънчев

Часове след своето завръщане, ето какво сподели специално за Еzdapress Горан Гънчев:

С какво настроение се прибирате у дома? Доволни сме от представянето си. И тримата сме в топ 10 от 2 200 участника в 48 дисциплини, което е голямо постижение.

Домакините как се представиха, като организатори на подобно мащабно събитие? Впечатляваща организация. Самият факт, че на официалното откриване присъстваха държавните глави на Турция, Казахстан, Киргизстан, Азърбайджан и Монголия, говори за престижа и нивото на игрите, които са еквивалента на Олимпийски игри на територията на Азия. Беше помислено за всичко от транспорт и настаняване, до отлични условия за тренировки и терени за състезания. Перфектна логистика от страна на домакините в името на това всички участници да се чувстват добре, а зрителите и туристите да съпреживеят силата на традицията в Киргизстан

Кои бяха най-интересните дисциплини? Тези с коне, разбира се. Общо бяха 12 на брой. Гвоздеят в програма бе играта Кок Бору – в превод „хвани синия вълк“. Играе се от два отбора от по 4-ма души, които се борят да вземат трупа на овца. Битката е за торса на животното, който трябва да се вдигне от земята, да се метне на коня и да се хвърли в специално съоръжение като казан и всичко това на галоп. Разбирате, че се изисква голяма физическа подготовка, сила и равновесие, за да може участниците да вдигат тежащото 30 кг тяло и да се преборят с другите ездачи за него. Действително играта е доста груба и не би се приела от много хора в Европа или от редица природозащитни организации, но това все пак са номадски игри с леко див характер. Пък и да не заравяме, че игрите пресъздават историята, бита, издръжливостта, силата, уменията на номадските народи. 12 държави участваха в Кок Бору, а победител стана отборът на република Киргизстан. Друга много атрактивна игра беше надбягване на дистанция 22 км на хиподрум с обиколка от 2 км. Участваха 10 коня яздени без седла от деца на възраст между 8 и 12 години. През цялото време конете галопират. Голямо изпитание и за ездачи и за коне. Победителят завърши състезанието с резултата от 32 минути. От стартиралите коне само един не завърши изпитанието. Беше много вдъхновяващо.

В кои състезания БагаТур взе участие? Ние тримата с Христо и Стоян имахме квота за традиционните стрелби с лък от кон. В тази дисциплина участниците трябва да си облечени с одежди на етноса, който представляват. Пъстрата картина от дрехи, типични за различните народности е много вълнуваща, автентична и интересна. Състезанието се провежда на 120-метрово трасе, в което са разположени 3 мишени. Преминава се за по-малко от 12 секунди и се произвеждат 3 изстрела с лък под различни ъгли. Първата мишена се намира на 20 м от старта, между първа и втора има 30 м и межди втора и трета още 30 м разстояние. Точки носят точността и времето. През първия ден в конкуренция с други 40 държави успяхме да продължим напред и стигнахме полуфиналите, а на финала бяхме само 10 души.

Какво се случи? Състезателите бяха подредени по азбучен ред на държавите и ние бяхме първи. Всеки трябваше да направи по три дължини. В последния момент, преди старта да бъде даден, бе направена промяна в регламента и се оказа, че след всяка дължина трябва да сменяш коня си, а това беше удар под кръста за нас и резултатите ни рязко се понижиха. При качването на друг кон трябва да прогониш амуницията, но време за това нямаше, дори в последната отсечка не бях стъпил в стремената. И все пак съм доволен от нашето представяне, така или иначе се наредихме в първите 10.

Успяхте ли да участвате и в други изпитания? Бяхме се записали в дисциплината борба от кон, но класирайки се за полуфиналите по стрелба с лък, изпуснахме предварителните състезания по борба, които бяха на друг полигон, на около 40 км от мястото в което се намирахме и пропуснахме участие.

Как ви се сториха конете в Киргизстан ? Това бе друг интересен момент и поредното предизвикателство. Знаехме предварително, че ще яздим коне предоставени от организаторите, но не подозирахме, че трябва огромна доза късмет, за да ти се падне добър кон. Седлата също не са такива, на каквито сме свикнали. Бяха различни. Стремената бяха вързани с въжета на възли, което допълнително затрудняваше пригаждането им към всеки ездач. Справяхме се в движение, но това е част от очарованието на Номадските игри.

Каква равносметка си направихте? В големия спорт винаги има два момента, като единия се намира в съдийското решение, а другия в късмета. Забелязвам, че в световен мащаб стрелбата с лък от кон придобива все по-голяма популярност, а в школа БагаТур се опитаме да въведем и борбата от кон в България. Има много силни момчета и са налице първите наченки за развитие на тази дисциплина. През следващите две години ще надграждаме, така че да я развием до съвършенство. Самите Номадски игри също са млади, но дават поле за натрупване на опит. Дават шанс за обмяна на опит, за нови приятелства и нови идеи.

Ще вземете ли участие в следващото издание на игрите? Първо трябва да минем през две – три състезания, за да спечелим квота. Приключението беше уникално. То ни дава почва за развитието на номадските спортове в България, така че след две години да сме повече и по-силни. На официалното закриване ключът и знамето на номадските игри бе предаден на Турция и след две години, отново през септември, събитието ще се проведе там. Ще бъдем горди отново да имаме причини да развеем българския трикольор и народите да говорят за България.

*За тези, които все още не са виждали БагаТур в действие или за тези, които искат да ги гледат отново, на 22.09 по случай Празника на независимостта във Варна ще бъде представена българската армия от Хан Аспарух до съвремието. Бага Тур ще демонстрира уменията на Аспаруховите българи, а на 29.09 ще се развихрят на събора край Калофер в чест на празниците посветени на Калифер войвода.

За повече информация относно школата БагаТур, следете на страницата им във facebook

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име