Витоша 100 на кон – от изгрев до залез

0
3447

Денят е 24.06.2018 – неделя, часът е 5:30 сутринта. Намираме се на конна база „Нова звезда“ в Княжево, а собственикът Николай Иванов ни е подготвил прекрасни коне. Слънцето се опитва да пробие през облаците и да озари пътеката на маратонците – участници в традиционната „Обиколка на Витоша“. Колегите ни с маратонки са стартирали точно в полунощ, а ние ще „тичаме“ с коне. Започваме същинската подготовка за първата по рода си обиколка на Витоша с кон. Аз – Миряна Цветанова, блондинка по съдба и приключенец по душа, подкупвам своя кон Джипси с няколко ябълки и грижливо го почиствам. Джипси е 5-годишен кастрат с арабска кръв, спокоен характер, бляскав поглед и държи да бъде сресван с меката четка. Успоредно с мен е

Изгрев на конна база „Нова Звезда“

Антон Гетов – главен координатор на дейностите в базата, който трескаво приготвя потници, седла и каски за ездачите. Янко Силянов – човекът, който обгрижва конете денонощно в „Нова Звезда“, извежда Дор Гасир, който ще бъде язден от сестра ми – Русана Цветанова. Мощният глас на жребеца събужда всички ни и ни зарежда с енергия за предстоящата езда.

Времето напредва, часовникът показва 6:00, Антон и Янко ни помагат да оседлаем конете, а Иван Пандъков, който ще бъде нашата „асистенция“ -мобилен подкрепителен пункт, преглежда за последно необходимия багаж. В колата има овес, ябълки, каменна сол, вода, четки, пудра и охлаждащи гелове – всичко необходим за конете. За нас – сандвичи, сладко от ягоди, свежи зеленчуци, вода, аптечка, батерии…!

Аз и Джипси

Заредени с енергия в 6:20 ч. си взимаме довиждане с Янко и Антон, разбираме се с Иван, че ще се видим отново на 30-я километър в Боснек. Там е първата ни спирка за отмора. Потегляме. Пътеките са празни, като по тях си личат следите на хилядите маратонци отъпкали трасето.

Времето е хладно, идеално за езда, конете поддържат равен тръс и за нула време се озоваваме на „Тихия кът“. С равномерно темпо слизаме по надолнището към Владая и следвайки оранжевата маркировка на Витоша 100, достигаме Кладница. Няколко по-упорити клона се опитаха да ни свалят от конете, но не успяха. Оставиха само леки следи по лицата ни – за спомен.

На места пътеката беше по-широка и пришпорвахме конете в галоп. Само ние и гората. Яздехме здраво. Цялата картина около нас бе на забързан кадър. По завоите дърветата се опитваха да ни хванат, но конете изчисляваха траекторията на всеки един завой, а ние летяхме.

Русана и Дор Гасир след борбата с клоните

Подминавайки язовир Студена запечатваме красотата в бърза снимка. Движим се по план. В 9:00 ч. пристигаме в Боснек, където Ванката е разположил първи базов лагер до „Живата вода“ – имаме всичко плюс река за бонус. Браво Ванка! Конете ближат сол, хапват ябълки, овес, трева. Интересно е колко бързо възстанови Джипси, който имаше стратегия – първо започва със солта, минава време преди да обърне внимание на фуража и завършва с пиене на вода. За разлика от него, Дор Гасир не подмина нито едно поточе и нямаше търпение да хапне овес. Разбира се, изчакахме конете да починат малко преди да им поднесем храната и не спряхме да ги разхождаме докато ядат, за да не се схванат. Малко преди да тръгнем ги намазваме с магнезий и охлаждащ гел за отпускане на мускулите и против мускулна треска.

Дор Гасир и Русана пред яз. Студена

50 минути отлитат неусетно, силите са възстановени, конете са като нови и поемаме към Чуйпетльово. По пътя засичаме приятели, които подкрепят маратонците и няколко скороходци, които са решили да извървят трасето, а не да го пробягат. Поздравяваме се, разменяме усмивки и пожелания и продължаваме в галоп. Трасето е приятно, движим по шосе – тук конете се чувстват много уверени. Изкачваме се до края на 7 – километровия баир без проблеми и продължаваме на тръс. Пейзажът се променя. Навлизаме в борова гора, пътеката ту се стеснява, ту се разширява и на места има кал. Преминаваме в ходом. Хубаво е ходът да е равномерен, но е много важно движението да не е едно и също, защото рискуваме конете да се схванат. Не бързаме, не гоним рекорди, целта ни е да финишираме обратно в базата живи и здрави.

Русана и Дор Гасир по пътя за Ярлово

След още 30 км достигаме Ярлово. Умората в конете вече почва да се усеща. Джипси и Дор Гасир спират все по-често на поточетата да пият вода. На 60-я километър сме, но подкрепителния ни пункт е предвиден за 66-тия. Усещаме, че въпреки умората, конете не губят желание да вървят, подаваме им команди изцяло с глас, без поводи, нагайки или пришпорване.

Последните 6 километра го раздаваме по-леко. Редуваме тръс и ходом, докато стигнем вилна зона „Ярема“. Отново виждаме Ванката. Конете добре разбират какво означава това – почивка. Втори базов лагер е разположен встрани от трасето на поляна със сено, точно до една къща за гости, където и ние -ездачите можем да се освежим. Джипси и Дор Гасир пируват с прясна вода, сол, ябълки и фураж. Едночасовата почивка включва масажи с охлаждащ гел и магнезий и разходка на повод. Температурата е около 18 градуса, конете не са потни. Всичко върви по план. Най-тежкия етап от трасето е вече зад гърба ни, а ние и конете сме отново възстановени.

Следват Железница, Брезите, Бистрица и ето че проблемите започват. Маршрутът от Железница до Бояна в средите на бегачите е познат като „Философската пътека“ – безкрайно равен път, по който се редуват дървени мостчета, които сякаш са копирани многократно и никога не свършват. Тук повечето маратонци “удрят стената” и от бягане преминават в скороходстване. За нас равния терен е добре дошъл, но срещаме проблеми с клонираните дървени мостчета, тъй като едно от тях поддава, докато минаваме по него и решаваме, че за преминаването на всяко следващо ще слизаме от конете. Мостчетата са много и на често. Принудени сме следващите близо 2 км да водим конете. Разбира се, след като забавихме ход, конете навлязоха в своята философска фаза и удариха своята стена някъде на 75-ти км. Интересен факт е, че първият маратонец беше вече отдавна завършил с рекордно за състезанието време от 8 часа и 12 минути, докато нашия 11-ти час от прехода изтичаше.

Симеоново – трети подкрепителен пункт 80-ти км.

Продължаваме да водим конете, защото теренът е стръмен и решаваме, че няма нужда да ги напрягаме със своето тегло. Добре че поне няма повече мостчета, едно от които успя да свали предната подкова на Джипси. Стигаме 80-ти километър по маршрута към Симеоново. Ванката ни посреща с усмивка и хранителни запаси. Трети базов лагер е разположен под Симеоновски езера, леко в страни от пътеката. И изненада-а-а !!! Група близки и приятели ни посрещат с ядки и шоколад. В Симеоново се задържаме около 40-50 минути – всички сме изморени, но имаме още 20 км до Княжево. Храна, масаж, вода, разходка и поемаме към конната база. Разделяме се с нашата „фен-група“ и с намерението да вдигнем тръс, но нашите герои са все още във философската си фаза и решаваме, че ще ги оставим да си разсъждават за живота. Джипси и Дор Гасир се разходиха достатъчно, усещаме, че имат още сили, но че краката им са изморени, а Джипси вече е с една подкова по-малко. В крайна сметка, изминахме разстоянието на ходом, което си беше едно дълго и протяжно преживяване.

В 21:00 ч. слънцето се увери, че ни е съпроводило до нашия финал в „Нова Звезда“ и се оттегли за почивка. В този момент не знаех кой е по-уморен – ние или конете. Аз и Русана слизаме от гърба им и осъзнаваме, че краката ни са застинали в стойка езда. Ванката, Янко и Антон ни поздравяват, разседлават бързо Джипси и Дор Гасир и ги прибират в боксовете за заслужена почивка.

Нямаме много време преди да се стъмни окончателно, разказваме преживяването си набързо, поздравяваме се още веднъж за взаимния успех и всеки се отправя към дома си за почивка. На следващия ден конете са като нови – никой не куца, никой не е схванат – чудесно! Аз и сестра ми сме с леки мускулни трески и решаваме, че ще спретнем една разходка на повод на Джипси и Дор Гасир, за да раздвижат млечната киселина в мускулите, а и ние да се поразходим. По пътя им даваме да пасат и просто да се насладят на живота.

А ето и статистика за самото трасе: 15 часа преход, от които 12 часа езда и 3 часа почивка.

От сърце искам да изразя нашата голяма благодарност към Николай Иванов – собственик на конна база „Нова Звезда“ за предоставената ни възможност да реализираме „ Витоша 100 на кон“. Благодарим на Янко, Антон и Ванката за подкрепата, на всички приятели, които ни следяха и мислено бяха с нас.

Надяваме се обиколката на Витоша с коне да вдъхнови повече ездачи. Ще бъда истински щастлива начинанието да намери сподвижници и да се превърне в ежегодно изпитание за човешката издръжливост, воля, дух и тяло, както и в предизвикателство за добрата подготовка на конете. Това е едно изцяло ново усещане, което съчетава любимия спорт с невероятна разходка сред природата. Сменят се изключително разнообразни и спиращи дъха пейзажи. Укрепва връзката кон-ездач. Разбира се, има я и сложната част, трудностите по терена, адреналина, силната емоция, но когато всичко е добре премерено, конете са подготвени и се натоварват равномерно и с почивки, удоволствието от ездата е взаимно. А преживяното и споделеното остават за цял живот.

текст и снимки: Миряна Цветанова

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име