Ездата е изкуство

0
271

Андреас Хаусбергер, първи главен ездач на Испанската ездова школа, разказва за своето пътешествие и любовта си към конете.

„Аз съм 49-ят „Първи главен ездач” на Испанската школа във Виена от XVI век насам. За мен е истинска чест да бъда част от тази велика школа, да съм брънка от веригата, така че да предам знанията си на следващото поколение ездачи”, споделя Хаусбергер.

Конете винаги са там

Когато за първи път се качва на кон е 7-годишно момче. Израства заобиколен от коне във фермата на родителите си, но първоначално му е забранено да язди, защото родителите му смятат, че е твърде опасно.

„Един ден аз и по-малкият ми брат, който също е професионален ездач, решихме да пояздим в падока. Избрахме една кобила от стадото, преместихме я до оградата и аз просто се хвърлих от горе й. Ритнах я леко за да тръгне напред и това беше чисто инстинктивно действие от моя страна, и тя тръгна – беше толкова добра. Конете ни познаваха и бяха свикнали с нас, защото ние растяхме около тях. Тогава родителите ми разбраха, че се интересуваме от конете и ни взеха личен инструктор. Той беше невероятен, достатъчно опитен за да ни научи на точните неща, които трябва да се знаят в началното обучение, без да се налагат корекции в техниката на по-късен етап. Този мой треньор не знаеше какво е „пиафе” и „пасаж”, но ме напътстваше и мотивираше да искам да уча повече. Той ме захрани с езда и ме научи на чувство към коня – този подход беше голям плюс, когато влязох в Испанската школа”, разказва в свое интервю първият главен ездач.

Езикът на тялото

Андреас споделя, че най-добрите качества, които един ездач трябва да притежава, са да може да разчита езика на тялото на конете и да мисли като тях. „Истината е, че са малко тези, които го умеят. Това е нещо, което расте с опита и идва когато си постоянно около конете. Много е важно даже да си непрекъснато заобиколен от коне. Ето затова нашите млади ездачи първо прекарват няколко години само в конюшните, изучават поведението и нуждите на конете и не им се позволява да яздят. В Испанската школа нямаме само ездачи, всеки един от тях знае как да се грижи за конете”.

Обучение на корда

Според Андреас и принципите на великата школа най-важното нещо е седежът на ездача. Ако седежът не е правилен, ездачите никога няма да се научат да яздят правилно. След като завършат обучението си в конюшните младите ездачи прекарват поне 2 години, понякога и повече, да се обучават на корда. Ако инструкторът прецени, че ездачът е достатъчно талантлив да тренира с напълно обучен кон, без и на корда, той го премества в пълната програма за обучение. Конете са тези, които обучават младите ездачи, под наблюдението на инструктора. С този подход се работи стотици години.

Дълготрайно обвързване

Младите ездачи трябва да се откажат от всякакъв вид езда извън школата. Това означава, че цялото му обучение е под наблюдението на главния ездач и по този начин се предотвратяват лошите навици. Когато ездачите са талантливи и отдадени на школата им се дава и отличителната униформа. Дотогава се носи сива униформа. Традиционната униформа се състои от фрак, високи ботуши, панталони от еленова кожа и изключително специалната триъгълната шапка. Понякога са нужни пет години на ездачите, за да достигнат до това ниво. „Моментът на получаване на униформата се помни цял живот. Много е трудно да вземеш униформата, но още по-трудно е да останеш в школата. Времето до момента с униформата отнема от две до пет години упорит труд. Около 80% от ездачите, които влизат в школата я напускат. Някои доброволно, други са освободени.

След като се сдобият с униформата младите ездачи получават напълно обучен жребец, който да яздят. Ако са достатъчно успешни стават асистент-ездачи. И като такива получават млад жребец, който да обяздват под наблюдението на инструктор и чак след това получават млад жребец, който да тренират за школата.

Изграждане на характер

Нужни са шест години тренировки на един кон, за да може от необязден да постигне ниво Гран при обездка. Тренировъчният процес винаги е под наблюдение на по-висшестоящ, но асистент-ездачът работи самостоятелно. Дават се насоки на ездача, но като работи сам ездачът изгражда характера си. Само при необходимост понякога молят за помощ. Ездачът не трябва да мисли, че е най-добрия. Той трябва да си мисли, че е талантлив, но все още не е завършил обучението си. Той не само трябва да обучава своя жребец, но и трябва да представи наученото пред главните ездачи. Има много случаи, в които тренирани жребци са приведени в изява без тяхното ниво да е достатъчно добро за школата и тогава ездачите са освобождавани, дори и след 10-годишно обвързване.

Кръв, пот и сълзи

„Пътят от „новобранец” до ездач в Испанската школа е изпълнен с много изпитания.

Кръв, защото когато започват обучението си по езда на корда, ездачите яздят без юзди и стремена. А, за да направят нарастващ тръс, това изисква силно притискане с коленете. От натиска, коленете се претъркват до кръв, която избива видимо по панталоните. На следващия ден, не е позволено да се появиш с петна и никой не се интересува, колко време завехват раните. „На мен лично ми се е случвало, но не си позволих да кажа никога на никого” си спомени първият главен ездач в Испанската школа.

Потта е от тежката работа в конюшнята и упражненията по волтижировка, които се изпълняват с пълна екипировка и да не забравяме, че няма стремена, на които да разчиташ и по които да се качваш на коня. „Плакал съм. Мислех, че не съм достатъчно добър. Виждах прекрасните ездачи до мен и си казвах, че никога няма да успея”, припомня си трудните моменти Хаусбергер.

450-годишна традиция

Традициите са основата на Испанската школа. Тази школа е най-старата в света, с доказана вековна философия. Породата Липицанер е най-старата порода в света. Конете за обездка са селектирани стотици години. Това е най-добрият кон за обездка, казват специалистите от школата и допълват, че са произведени от най-добрите интелигентни и талантливи бащи и майки.

Тренировъчният метод включва три стъпки при обучението на конете. Първата фаза е т.нар. предговорна езда, която се практикува около година. След това конете влизат в кампанията на училището, където се запознават с работата на трасето като прости промени в движенията в „летежна” фаза, както и промени в темпото. Работата от ръка и двойната юзда се представя на коня след като е усвоил „летежните” промени. „Летежът” и двойната юзда са критерият в Испанската школа.

Последната стъпка е „гимназията“ – тук конете се докарват до перфектност, научават се на най-усъвършенстваното леко галопиране, пируети, пиафе, пасаже и еднократно сменяне на темпото. Тази последна фаза отнема поне година. Всичко на всичко процесът на обучение на конете отнема до 6 години.

Конте са тези, които диктуват темпото на тренировките. Отнема време, но то не се пилее. „Конете са центърът на нашата философия. Ние смятаме всеки един кон за индивидуалност. Притежаваме своите традиционни насоки, които работят от стотици години, но най-важна е индивидуалността на коня, а не догмата, която стои зад обучението. Ние обучаваме ездачите за конете – всеки ездач трябва да се нагласи и приспособи към коня, а не обратното”, пояснява Хаусбергер.

Класически подход

И допълва: „Нашият подход е изпитан и тестван стотици години. Ние използваме оглавник за водене на корда – това е необходимост за Испанската школа. Докато конят се води, ездачът няма право да спира с юздите, прави го само с оглавника. Транзела в устата на конят няма. За нас устата на коня е свещена. Нея трябва да я запазим колкото е възможно по-мека и чувствителна.“

Конно майсторство

„Много от посетителите на Испанската школа не са ездачи и не яздят. Те посещават представленията ни остават очаровани. Може да се почувства атмосферата, традицията и философията на школата по време на всеки спектакъл. Доста от зрителите плачат по време на представленията. Това е многовековно изкуство на най-високо ниво. Като класически балет или опера – ездачите и конете са артистите, които представят едно изкуство. Да излезеш пред пълна зала с хора, които очакват със затаен дъх е просто неописуемо чувство. Уханието – смесица от парфюм, почва, пот, кожа – придава специфична атмосфера.

Дори след толкова години на упорит труд и отдаденост любовта ми към конете остана непроменена. Конете винаги са честни. Как да не обичаш създание, което през цялото време е лоялно към теб. Надявам се да продължавам да яздя и тренирам още дълги години”, завършва своя разказ Андреас Хаусбергер.

Архив сп. ЕЗДА

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име