Холандски топлокръвен кон

0
326

В историята на европейските състезателни коне Холандския топлокръвен кон, днес е със завидна международна репутация. Породата е ярък пример за това как съществуващи и преди много години, обявени за излишни коне, могат да бъдат адаптирани и подобрени чрез селективно развъждане, за да изпълнят нови изисквания. Разковничето в успеха на тази порода се крие в резултатите постигнати след  дългосрочна позитивна реклама и естествено маркетингова политика.

Развъдна програма за съвършенство

Използвайки породите Гелдерландер и Гронинген, като единия има добра предница като цяло, а другият е особено мощен в задната си част, холандските коневъди съчетали тези качество в едно. Полученото потомство било усъвършенствано в съответствие с идеите на развъдчиците на класическите топлокръвни като използвали чистокръвни коне.

Включването на този елемент дало като резултат коне с по-наклонени рамене, впоследствие по-удължена и по-гладка походка. Това добавило и дължина на късия и дебел врат, наследен от местните холандски породи, скъсило дългия гръб, типичен за впрегатните коне, направило крупата по-изявена и създало по-компактни очертания. Освен това влиянието на чистокръвния кон подобрило скоростта на Холандските коне, като освен това им дало повече умствена издръжливост и смелост. В този момент продуктът е бил допълнен с връщане към свързаните с него топлокръвни коне като Олденбург, Тракенер и Хановерски кон. Това бил начин за настройване на второстепенни точки от детайлите в конструкцията и най-вече било средство за противодействие от характерния спокоен темперамент, който може да се дължи на чистокръвния елемент.

Холандския топлокръвен кон е изключително атлетичен с добра конструкция за езда с права, еластична походка, правилни крайници и здрави копита – последното не винаги е отличителна черта на топлокръвните коне. Този атлет е с ръст около 1.63 м и обикновено е алест или кафяв на цвят. Темпераментът му е спокоен и рядко възникват проблеми в поведението.

Породата е с отлични резултати в прескачането на препятствия. Интересно, че някои коне от световна класа, като Милтън, син на известния жребец Мариус, са или Холандски коне, или кръстоски с тях. Холандските коне са оставили своя отпечатък и в обездката, главно като резултат от успехите, дължащи се на английската състезателка Джени Лористън-Кларк, която е носител на бронзов медал от световен шампионат с жребеца Холандска смелост. Като повечето топлокръвни коне холандските коне не се представят толкова добре в дисциплината крос-кънтри, но тези неуспехи могат да бъдат преодолени частично чрез кръстоски с чистокръвни коне.

Процесът на селектиране разкрива, че коневъдството в Нидерландия, където конете са класифицирани като селскостопански животни и техните собственици ползват съответните помощи, е строго контролиран от Родословната книга на топлокръвните коне на страната. Организацията която държи книгата преследва сериозна политика на подбор, основана на физическо оценяване и тестиране. Жребците, всички от които са частна собственост, не могат да се използват за разплод преди да са преминали през тестиране. Тестът включва прескачане на препятствия, изпитания по крос-кънтри и понякога работа във впряг (холандците също така развъждат и топлокръвен впрегатен кон в допълнение на Гелдерландер). Специално внимание се обръща на темперамента на всеки отделен кон. Повече от 14 000 кобили могат да бъдат покрити всяка година, те също подлежат на тестиране и се набляга сериозно на конструкцията и движенията, както и на темперамента. Накрая разплодните качества на жребците и на кобилите се установява чрез наблюдаване на изпълнението на потомството – съществена характеристика на европейското развъждане на топлокръвни коне, която все повече се възприема по целия свят.

  • Височина при холката: 1.63 м;
  • Предмишниците са много добре замускулени;
  • Раменете са силни, с адекватен наклон;
  • Вратът е лек, със средна дължина; въпреки че не е толкова дълъг и мускулест като при чистокръвните коне, той е в пропорция с раменете;
  • Холката е умерено изявена;
  • Тялото е дълбоко;
  • Гърбът е дълъг, което е наследство от Гелдерландер;
  • Задницата е силно замускулена;
  • Свирките са добре оформени;
  • Идеалните копита са отличителна черта на породата, те са отворени и кръгли.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име