Съфолкски кон

0
732

Най-старата тежковозна порода на Великобритания е описана в един речник като „вид английски кон, късокрак, с бъчвообразно тяло, нисък и дебел“, което го характеризира много точно. Съфолкският кон не може да бъде объркан с друг.

Ранният му произход е неясен, но Уилям Камдън в своя труд „Британия“ (публикуван през 1586 г.) пише, че  Съфолкската порода съществува от 80 години. Икономична, адаптивна, съзряваща рано и с дълъг живот, породата е повлияла много европейски и руски тежковозни породи. Тези коне също така са били изнасяни в САЩ и Пакистан, където били използвани за развъждане и селекциониране на коне за армията.

   

Произходът на всеки Съфолкски кон може да бъде проследен до един единствен жребец – конят от Уфорд, собственост на Томас Крисп, номер 404 в племенната книга, който е роден през 1768 г. („Уфорд“ вероятно е било грешка, тъй като семейство Крисп са живели в Орфорд). Този жребец бил използван на територията около Уудбридж, Саксмъндам и Фрамлингам, който продължава да бъде център за развъждане на Съфолкския кон. Той бил описван като късокрак, с едро тяло, светло кестеняв, с височина при холката 1.57 м, с по-добра глава от повечето му съвременници. Крисп го рекламирал като „способен да създава добри животни за карети или пътуване“ – напомняне за произхода на рисистия кон, който е бил традиционен в тази част на Обединеното кралство.

Всички Съфолкски коне са кестеняви. Дружеството на Съфолкския кон, формирано през 1877 г., признава седем нюанса, вариращи от блед, почти брашнен цвят, до тъмен, почти кафяв нюанс. Най-обичайният е ярък червеникав цвят. Издръжливостта и теглителната сила на Съфолкския кон не подлежат на съмнение, но при цялата му сила и размер той живее с по-малки дажби храна от повечето други породи. В миналото селскостопанските коне обикновено работели по осем часа на ден, между 6:30 и 14:30 и трябвало да бъдат хранени два пъти. Съфолкският кон имал нужда само от едно хранене.

Ако той дължи съществуването си на един превъзходен кон, то от друга страна заслуга за развитието му има и един забележителен коневъд – Хърман Бидел, първият секретар на Дружеството на Съфолкският кон. Той съставил първата племенна книга – „История и племенна книга на Съфолкския кон”, в продължение на период от почти 20 години. Публикуваната през 1880 г. книга е прекрасен подробен труд, който съдържа история на породата и селскостопанските практики в областта, регистър от 1230 жребеца и 1120 кобили, списъци с носители на награди от 1840 г. и това, което продължава да се счита за отличен „стандарт на породата“.

Изключително интересни са тестовете за демонстрация на сила при Съфолксия кон. Разработен специфично, за да отговори на местните условия, този тежковоз е изключително силен и селектиран с изчистени крака, за да може да работи върху тежката глинеста почва на родната му Източна Англия. Силата му е символ за мощ. В  миналото той бил търсен и за тежка работа в градовете. На панаирите в графство Съфолк тази сила била тествана като конят е бил завързван за паднало дърво. Дори конят да не успеел да премести дървото, само при условие, че свивал колене, се смятало, че е издържал успешно теста. Тази позиция за теглене станала типична за породата. Друг тест бил да се накара конят да опъне поводите, което е било съществено умение за работа по градските улици, въпреки че било ненужно при оран. Изключителната теглителна сила на Съфолкския кон е подпомогната значително от ниските рамене – характеристика, която е умело развита от ранните коневъди и идеална за тежковпрегатна работа. Модерният Съфолкски кон е по-едър от предшествениците си и е с ръст около 1.63-1.70 м. Походката му е характерна, при ходом е рязка с изразен размах. Тръсът е със скромна степен на действие на повдигане на коленете и има особен каданс, който не се среща при други тежковозни породи. Заради мощния гръден кош, има значително разстояние между предните крака, което понякога може да доведе до леко кръгообразна, плавна походка.

  • Височина при холката: 1.63-1.70 м;
  • Челото е забележително широко;
  • Ушите са наострени и сравнително малки за тежка порода;
  • За изложби гривата се сплита и се украсява, за да се подчертае силният врат;
  • Предница: мускулести предмишници и здрави кости характеризират породата. Теглителната сила се подпомага от ниско разположените рамене;
  • Поясницата може да бъде с размер до 2,03 м, което е повече от Шайър и Клайдесдел;
  • Краката са къси и много силни;
  • Задните крака трябва да бъдат близо един до друг, за да може коня да върви в 23-сантиметрова бразда;
  • Свирките са ниско поставени и правилно разположени.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име