Кавказката породата е развъждана 17 години и в България
Кабардин е планински кон от северен Кавказ. Той е местна порода от монголоиден тип, кон от степите с примитивен произход. Заради географското положение – между Черно и Каспийско море – той е бил подложен на влияние от източни породи от съседни страни като Турция, Ирак и Иран. Характерните му черти са повлияни както от средата, в която живее, така и от влиянието на южните кръстоски.
Кабардин е бил разглеждан като порода от XVI век, която едно столетие по-късно става изключително популярна в държавите по граница на Кавказ и дори по-далеч. Конете от породата имат забележителни способности – преминават по стръмни планински склонове, прекосяват реки и вървят през дълбок сняг. Те са едни от най-добрите планински коне на територията на бившата СССР. Кабардин имат безпогрешно чувство за посока, което им позволява да намерят пътя в тъмното или когато падне гъста мъгла. По природа са много издръжливи и като повечето азиатски коне са способни на големи подвизи в дисциплината ендюранс.
По време на различни организирани експерименти, правени в продължение на дванадесет месеца по билото на Кавказката планина, конете Кабардин, съпътствани от лошо време, извървели 3000 км за 37 дни. Това постижение не е било постигнато от никоя друга порода.
Кабардин имат силно и набито тяло и мощни крайници. И както повечето планински коне, задните крака са характерни със сърповидната си форма. Дългата глава обикновено е придружена от изпъкнал, римски тип профил на носа; напомня на Азиатски див кон. Движенията са енергични и доста високи, както подобава на планински кон, който трябва да преминава по неравен терен. В резултат на това Кабардин не са бързо препускащи коне. Въпреки това походката им е ритмична, лекият галоп и тръс са леки и гладки. Като много други азиатски коне Кабардин имат вродено темпо при ходенето. Казват, че това чувство за ритъм и крачеща походка е предадена на всички коне с монголоидна кръв от любимата планина на Чингис хан. Предните крака са стройни и чисти, изключително здрави и затова конят може да извършва работа и без да е подкован. Задните им крайници, като повечето планински коне, са със сърповидна форма. Породата е високо ценена заради спокойния и послушен характер. На височината достигат до 1.57 м и обикновено са черни на цвят.
По време на руската революция през 1917 г. много от конете Кабардин изчезнали. През 20-те години на миналия век обаче в двата големи конезавода по онова време – Кабардин-Балкар и Карачаев-Черкес – започнали работа за възстановяване и по-нататъшно подобряване на породата. В резултат от тази работа бил произведен по-силен вид порода, с големи възможности за селскостопанска работа и подходящ за армията.
Конете Кабардин били подобрени благодарение на вливане на арабска, персийска и туркменска кръв, също така има и кръстосване с породата Карабак, която се намирала в съседство. Някои кобили били кръстосани с коне от Чистокръвна Английска порода, за да бъде създаден по-голям и бърз Англо-Кабардин.
Днес най-добрите Кабардин се отглеждат в „Малокарачаев“ и „Малкин“ конезаводи, където лятно време се отглеждат на свободни пасища високо в планината, а през зимата – в подножието й. Използват се за конен туризъм както оседлани, така и във впрягове. Възможностите им са тествани на писта за конни надбягвания с две годишни жребчета и се оказва, че не са бързи като други специализирани състезателни породи. За сметка на това обаче са изключително подходящи за различни местни спортни дейности и стопанска дейност в труднодостъпни райони и усойни планински местности.
- Врат: къс и изправен
- Глава: атрактивно дълга
- Тяло: набито
- Предни крака: стройни и чисти, изключително здрави
- Задни крайници: със сърповидна форма
- Тяло: достатъчно силно, макар и не красиво
- Височина при холката: от 1.52 до 1.57 м
- Цвят: обикновено черен
Историята на Кабардин в България
Иван Наков, днес е собственик на две конни бази в село Бачево, а преди повече от 45 години е един от работещите треньори в станцията, където пристигат първите и единствени Кабардини в България.
„Това е моята любима порода. На Кабардина трябва да спечелиш доверието. През 1966 г. Кабардин внасоха у нас от Казахстан. По това време Иван Йоров бе старши научен сътрудник в отдел „Коневъдство” в института в Костинброд и директор на Централния хиподрум. Лично той бе в експедицията, която отива на 3000 м надморска височина, за да ги избират. И от него съм чул, че отиват до някакво плато с хеликоптер, когато кацат в далечината виждат препускащ конник, който стремглаво се приближавал. След минути до тях приближава човече с брадичка, запознават се и Йоров задава въпрос: „На колко години сте?“ А той отговорил: „На 110 г.“ При което му предлагат вода, но той им отговаря, че предпочита водка. Така с протекциите на проф. Владо Попов и Иван Йоров, през 1966 година в село Бачево, своя нов дом намират 30 кобили и един жребец от породата Кабардин. Първоначално ги настаняват в една от сградите на АПК, а две години по-късно за тях се построява специална конюшня. „Имаше 60 места – коневръз, 10 бокса и 10 полубокса.
Това беше една уникална конюшня, която да задоволява нуждите на планинските райони, защото Кабардин е много жилав, силен, здрав кон. Вероятно, защото идва от дивите степи на Кавказ, винаги се държеше на разстояние от 20 м от човека”, спомня си Иван Наков. Първоначално идеята била стадото да си остане изцяло кабардинска линия, но впоследствие българските коневъди решили, че този кон би бил чудесен и за прескачане на препятствия и за всестранна езда и така започнало съешаване на кабардинските кобили с Чистокръвен английски кон.
Нищо не се получило. Имала пари тогава държавата, давала за опити. Впоследствие проф. Йоров и проф. Попов установили, че тази порода не може да се приспособи в България и предложили в България да се внесат екземпляри от порода Хафлингер. За 5 дни се разпродало всичко кабардинско. И така само за 17 години в България просъществува породата Кабардин, от която нищо не е останало.
Първите жребци, които работят в стадото са Бедуин и две години по-късно Диамант. Но впоследствие работи Магичен и Олимп. Това са четирите жребеца, които имат заслуга за кабардинската линия в България. Адлер е последният чистопороден жребец Кабардин, работил в стадото.
