Обездката през вековете / част 2

0
461

Въздействието на мундщуците

И така през ХІV век в Западна Европа започнали да се появяват специални школи за висша езда. Световен център на ездачите по това време става Неапол със забележителните майстори на обездката – Фиаски, Карачиоло, Гризо, Пинятели.

Преходната фигура от средновековието до висшата езда в наши дни е бил италианецът Фредерико Гризоне (Гризо), който живеел и имал школа по езда в Неапол. След Ксенофонт той пръв написал учебник през 1550 г., който се наричал „Правила на висшата езда“. Тази книга не е имала особена методическа стойност и не е оставила много правила в литературата, тъй като Гризоне използвал всякакви средства за измъчване и наказване, докато постигнел нещо в работата си с коня. За нас Гризо е интересен с това, че първи заговорил за „необходимостта от комбинирано въздействие на шпорите и повода”. По-нататъшното развитие на обездката е свързано с появяването на най-различни видове мундщуци, като целта е била да се въздейства върху устата на коня. Достатъчно е да се каже, че през 1588 г. ученикът на Гризоне Георг Енгелхард фон Лайнезен издава книгата „Ползването на мундщука при работата с коня“, в която описва 126 вида мундщуци. Последователите на Гризо много скоро изменили на неговото учение, но именно те са внесли възраждащото се изкуство на висшата езда във всички други страни на Западна Европа.

В Англия през 1665 г. херцог Нюкясъл издал книгата „Нов вид обездка на коня“,  в която апелирал за съкращаване на конските алюри. Той считал за свое изобретение галоп назад и галоп на място. Не е изключено това да е изиграло отрицателна роля за обездката в Англия. Против тази школа се обявили редица майстори на ездата, сред които особено се откроили французите Гаспар де Солние и Франсоа Робишон де ла Гериниер. През ХVІІ век Франция все повече завоювала авторитет в областта на висшата езда. Голям принос за това имал Антоан де Плувинел. Завършил висшето училище по езда в Неапол при големия майстор Пинятели, той творчески възприел наследството от старите специалисти в обездката и създал школа за езда. И преди всичко се обявил против жестоката работа с животните, за сърдечно отношение към коня: „Трябва да внимаваме да не нарушим движенията на коня и да не потъпкваме неговата естествена живост и привлекателност”. Така той разбирал търпеливия, хуманен труд, изискващ последователност в работата и внимателно отношение към коня. Антоан де Плувинел е бил учител по езда на Людовик ХІІІ, а после посланик в Дания. Той е първият майстор на висшата езда след Ксенофонт, който проявява сърдечно отношение към конете. През 1623 г. (три години след смъртта му) било издадено неговото „Ръководство по висша езда“, което било написано в разговорна форма и придружено с илюстрации. Той измислил работата на „пиларите“ и движенията „балотада“ и „крупада“ като вариант на „каприола“.

През ХVІІІ век в изкуството на висшата езда се натрупал доста голям опит. Разнообразните изобретения, трикове и методи пораждали потребност от критически анализи и създаване на единна система в ездата. Основата на такава система – така наречената класическа школа на висшата езда – изложил в своите книги „Школа за висшата езда“ и „Школа за кавалерията“ (1744 г. Париж) Франсоа Робишон де ла Гериниер (1688-1751 г.). За него казвали, че е представител на Версайската школа, но той никога не е работил там, а е държал частно училище в Париж от 1715 до 1730 г. След това е оглавил стария Кралски манеж при двореца Тюйлери, но още от 1715 г. е носел званието „преподавател по висша езда на краля“. Стилът в обездката, развит след Плувинел – на версайските майстори Де ла Вале, Дю Плеси и учителят на Гериниере – Де Вандайл, става основа на неговото учение. Това направление в ездата той обявява като „златна езда“ между ускорената, повече изкуствена дресура на Нюкясъл и отказът от сложната обездка, която се е разпространила в Англия.

Ивайло Цанев, треньор, състезател и многократен шампион по обездка

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име