„Да помним и да се гордеем, иначе нямаме бъдеще”

0
160

„Няма друго животно, оказало такова влияние в живота на човека”, с тези думи ме посреща проф. Илия Димитров, който е моят гид в Музея на коня и конния спорт, изграден на територията на Тракийски университет в Стара Загора, където съм студентка. Това е най-усмихнатият професор, когото познавам. Лично той сам се заема с идеята за възстановяването и аранжирането на музея. Успява да реставрира стари и да набави нови експонати и най-важното – да вдъхне живот на експозициите, така че те да говорят. Илия Димитров е професор по животновъдство, изучавал и отглеждал две породи коне – Орловски и Руски рисак. Уредник на музея и благодарение на познанията му и вложената от него енергия, музейната атмосфера носи духа на миналото, напоено с много горди факти в полза на българщината и националното самосъзнание. Възхищавам се на този човек, цялата колекция каляски са като нови, все едно излезли от някой скъп каталог, но носейки историята в колелата си.

Впечатлена съм от фотографиите, картините, документите и дори от старите юздечки, окачени по стените. Седла и изтънчени карети от времето на първия княз Александър Батемберг, на цар Фердинанд, на цар Борис III и Симеон II. Замечтах се по миналото. Представях си сцени, коне, герои, препускане, галопи… Проф. Димитров ме връща в действителността с разказа си за създаването на музея.

На 20 май 2010 г., по повод 15-годишнината от основаването на Тракийския университет в гр. Стара Загора, бе възстановен „Музеят на коня и конния спорт“. Същият е открит на 6 май, Тодоровден, през далечната 1971 г. в тогавашния Висш институт по зоотехника и ветеринарна медицина в гр. София. Основател на музея бе проф.д-р Рангел Караиванов, дългогодишен ръководител на катедра „Коневъдство“. На него дължим експозицията от каляски, свързани с Третото българско царство. По-късно, през 1974 год. колекцията бе пренесена в Стара Загора, но за жалост през последните 7 години музеят не функционираше. Наложи се възстановяване на експонатите, което ми отне 62 денонощия на усилен труд и търпение.

Проф. Димитров, с какви други експонати разполага музеят?

В музея е отделена специална зала с експонати от археологически обекти, малък но съществен набор литература, както и развъжданите породи коне по нашите земи – снимкови материали (снимки на Чистокръвна арабска порода – жребец Момент, Чистокръвна английска порода – жребец Макар, Източнобългарска порода – жребец Гръм и кобила Золейка и мн. др.), както и материали за спортната дейност в България.

Защо точно музей на коня?

Едва ли съвременният човек, който се движи с високи скорости, си дава сметка каква роля е изиграло това домашно животно – конят, за развитието на хомо сапиенс. Няма друго животно, оказало такова влияние в живота на човека. С него той е обработвал земята си, придвижвал се е, завладявал е нови територии на гърба му. Конят е хранел децата му – при много племенни народи е така и до днес, да вземем пример някои племена в Монголия, които използват кобилешкото мляко.

Чрез коня човек си е доставял естетическа наслада, демонстрирал е мощ, бързина и ловкост. Неслучайно конят е най-обожествяваното животно. То присъства в митологията (конят на Херкулес – Пегас, получовекът-полукон кентавърът и др.). Невероятни са и символите на преклонение към това животно. В миналото при траките конят е бил погребван със своя господар, за да го преведе и да му помага в отвъдния живот, както му е служил вярно приживе. Самият Омир описва великия тракийски цар-жрец Рес, който в битка бил с позлатена каляска и предизвиквал завист у всичките си съперници.

За прабългарите конят е бил символ на тяхната вяра – копието със завързана за него конска опашка е било тяхно знаме, с което са се гордеели. Конят е бил неоспорима част от нашето минало и това трябва да се знае.

Архив сп. Езда 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име