Що е то навикуларен синдром?

0
101

Навикуларният синдром е познат още като навикулит или дистален сезамоидит. Това заболяване засяга копитото и е една от най-честите причини за куцота при спортните коне. Куцотата има транзиторен (преходен) характер в ранен стадий, прогресивна е и в напреднал стадий на заболяването става перманентна (постоянна). Това е едно от най-сложните заболявания, засягащи конското копито. Използването на термини като синдром в наименованието на това заболяване показва, че са на лице множество различни причини за появата му, а това влияе върху клиничните признаци, диагнозата и лечението.

Навикуларният синдром е съвкупността от всички клинични признаци, свързани с възпаление и/или дегенерация на навикуларната кост и околните на нея тъкани. Навикуларната кост (наречена още дистална сезамоидна кост) е разположена зад трета фаланга и под втората фаланга. Дълбокият флексор минава по задната част на втората фаланга и под навикуларната кост преди да се захване за задната част на третата фаланга. Това сухожилие сгъва ставата, разположена между втората и третата фаланга, а навикуларната кост му служи като опорна точка, по която преминава сухожилието. Навикуларната кост е захваната с много връзки (лигаменти), намиращи се над, под и встрани от тази кост. Един от тези лигаменти свързва навикуларната кост и третата фаланга. Един слой хрущялна тъкан е разположен между третата фаланга и навикуларната кост, както и между тази кост и дълбокия флексор. Навикуларната бурза е една малка кухина, която предпазва от абразия (износване) костта и сухожилието при приплъзването му в тази област.

Основните фактори, причиняващи навикулит

Притискането (компресията) на навикуларната кост между дълбокия флексор и задната част на третата фаланга. Продължителното и системно притискане в тази област с времето води до дегенерация и изтъняване на хрущялната тъкан, която постепенно губи еластичността и способността си да поема напрежението. Хрущялната тъкан може да започне да ерозира. Този процес може да напредне до такава степен, при която хрущялната тъкан в тази област да изчезне и костната тъкан да влезе в пряк контакт с околните структури. Триенето между навикуларната кост, бурзата и сухожилето води до поражения на последните две структури.
Напрежението, на което са подложени легаментите, захващащи навикуларната кост. Някои специалисти считат, че дегенеративният процес е предизвикан от прекомерното разтежение на тези лигаменти. Това може да предизвика стрес и възпаление. Възпалението на лигамента, свързващ навикуларната кост и третата фаланга може да доведе до понижено кръвообращение към и от навикуларната кост, тъй като основните кръвоносни съдове са разположени в тази област. Ако лигаментите продължават да бъдат подложени на стрес, това води до тяхното удебеляване, което от своя страна предизвиква перманентно (постоянно) понижение на кръвообращението в областта на навикуларната кост. Като следствие от това се наблюдава реабсорбиране на минерали от централната част на костта (остеопороза).

Предполага се наличието на генетично предразположение към развитието на навикулит, което може да се избегне чрез изключване от възпроизводство на конете с диагностициран навикуларен синдром:

  • дефекти във формата на копитото, преждевременното и/или неправилно подковаване на подрастващите кончета, както и нередовното подрязване води до неправилно развитие на копитата, което от своя страна е предпоставка за развитието на навикулит.
  • интензивна работа на неравни и твърди терени, което води до стрес на дисталната интерфалангова става. Вибрациите с висока честота, зараждащи се при приземяване на копитото върху твърд терен, се придават по останалата част на предния крак и водят до исхемия (временна и локализирана липса на приток на кръв), болка и анатомични изменения в петката.

Диагноза: Клиничните признаци на навикулита са честа куцота, която с напредване на заболяването става постоянна. Тази куцота обхваща единия или двата предни крака, като болката е локализирана в петката. Крачките и галопните махове са по-къси, а конят се стреми да стъпва на зацепа на копитото. Наблюдава се засилване на куцотата в завоите, а при скокове е налице тенденция към намален интензитет във фазата на оттласкване с предните крака, като се наблюдава така нареченото „сбиване“ непосредствено преди скока. Поради характера на куцотата, признаците на навикулит, особено в началните стадии на заболяването, могат лесно да бъдат сбъркани с куцота, предизвикана от болки в раменната област или с ламинит. Освен това животното прекарва голяма част от времето в легнало положение и/или заема позиция на покой.

За правилното диагностициране на това заболяване е необходим обстоен и задълбочен преглед, включващ тест за чувствителност на копитото, тест за сгъване и разтежение на засегнатата област, диагностична блокада на нервите, инервиращи задната част на копитото и рентгенови снимки на тази област. Невинаги степента на изменяне на навикуларната кост, наблюдавана на рентгеновите снимки, отговаря на степента на куцота на коня.

  • Превенция. Важно е правилното поддържане на тренировачните и състезателни терени. Правилното подрязване на копитата, съчетано с доброто и своевременно подковаване, съобразено с особеностите на коня.
  • Терапия. Медикаментозното лечение има за цел намаляване и отстраняване на болката в тази област, стимулиране и увеличаване на притока на кръв към навикуларната кост. Основно значение при лечението има ортопедичната ковка, която е съобразена с най-силно засегнатите структури от копитото. Ако по-силно засегната е дисталната междуфалангова става, част от която е навикуларната кост, се предпочита използването на мултидирекционни подкови, които улесняват отделянето на копитото от земята във всички посоки и по този начин намаляват стреса на въпросната става. При флексорните форми на навикулит се предпочита по-честото подковаване, като се използват подкови с яйцевидна форма, обърнати подкови и/или се поставят подложки между копитото и подковата в задната част, имащи за цел повдигането му в тази област. Научни изследвания са показали, че увеличение с 6 градуса на ъгъла между копитото и терена намалява с 25% натиска върху бурзата на навикуларната кост. Лечението на навикулита е обект на научни изследвания. Наблюдавани са добри резултати при използването на хомеопатична терапия.

Съществуват и някои хирургични техники за лечение на това заболяване. Ранната диагностика увеличава значително шансовете за успех на лечението, което от своя страна изисква тясно сътрудничество между ветеринарни лекари и подковачи, тъй като е продължително, трудно и не винаги дава задоволителни резултати.

д-р Злати Шекеров

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име