Муракьози

0
402

Златният век на коневъдството в Унгария е продължил от 1870 г. до избухването на Първата световна война през 1914 г. През този период са се развивали много от най-добрите унгарски леки породи коне, обикновено чрез използването на арабска кръв. Въпреки това студенокръвните селскостопански коне, от които зависи селското стопанско на Унгария, дори и през ХХІ в. не са пренебрегнати. Коне от порода Норикер прекосявали западната граница от Австрия в края на ХІХ в., а кобилите Норикер били заплождани от арабски жребци. Като резултат от това кръстосване е била създадена породата Муракьози.

Развъждане

Центърът на развъдната дейност е бил в Муракьоз, разположен на река Мура в южна Унгария. Арабската кръв, която е била широко използвана в унгарското коневъдство създала по-леко поколение с много по-голяма свобода на движенията. След това са използвани унгарски жребци, а Першерон, както и Арденски тежковози са били внасяни от Белгия. По този начин е бил създаден по-бързо подвижен и буден кон. Тези коне са били идеални за селскостопанска работа и са били достатъчно силни, за да могат да вършат работата, която изисквала интензивната земеделска работа, дори и на трудни за обработка почви.

   

След Първата световна война се наблюдавало драстично увеличение на земеделската работа в Централна и Източна Европа. В резултат на това конете Муракьози са били много търсени и породата процъфтяла. До средата на 20-те години на ХХ в. 20% от популацията на коне в Унгария била съставена от коне Муракьози.

Породата продължила да процъфтява до Втората световна война. До края на войната запасът от коне за разплод на породата Муракьози е бил силно изчерпан, както и при много от вече утвърдените породи в Европа. Бързо била въведена практиката да се използват коне отвън, което имало желания ефект, т.е. възстановяването на породата, като по този начин окуражило повторния растеж на земеделската работа. Между 1947 и 1949 г. са внесени 17 жребци от Арденска порода (вече значителен елемент от генетичния състав на Муракьози) от Франция, както и около 59 от Белгия. Тези коне възстановили породата за относително кратък период от време.

Характеристики

Сред тежките, студенокръвни породи в Европа Муракьози е толкова характерен, колкото Булонския или Бретонския кон, може би поради арабското влияние на предците му. Породата все още се класифицира като студенокръвна и продължава да се използва за впрягане и земеделска работа, но е особено подобрена, което може би е съобразено с унгарската традиция на външно кръстосване с източни породи с цел подобряване на походката.

Има два типа Муракьози: масивен кон с височина 1.63 м или повече и по-лек, по-активен кон с общо предназначение. Тези коне са предимно кестеняви на цвят, често със светлорусата грива и опашка на своите далечни предшественици Норикерите, но се срещат и алести, черни и сиви коне. Главата често е грубовата и с честен вид и се отличава с големи и добродушни очи. Конструкцията на Муракьози е компактна и много мощна, с дълбока поясница. Краката не са много окосмени. Те са къси и силни, въпреки че в някои случаи костите изглеждат доста леки спрямо теглото на тялото и работата, която се изисква от коня. Опашката обикновено е ниско поставена, крупата е наклонена, но задницата обикновено е мускулеста и приятно закръглена.

Тези коне съзряват рано и могат да се използват за работа от двегодишна възраст. Темпераментът им е спокоен и уравновесен, а физическото им състояние е също толкова надеждно. Забележителна характеристика на породата е репутацията, която идва от това, че тези коне са най-известните и ефективни „преобразуватели” на храната в енергия. Добре отглеждани, тези коне са най-добрите работници. Тази характеристика прави породата евтина за отглеждане и я издига като важен фактор в земеделското стопанство, което на места е слабо механизирано и зависи от конете.

Допълнително предимството е масивната структура на породата, което прави конете Муракьози привлекателни за пазара на месо.

Конете Муракьози се развъждат в Полша и в страните от бивша Югославия, както и в Унгария.

  

  • Височина при холката – 1.63 м
  • Главата е с будно изражение и добър вид, поради присъствието на арабска кръв
  • Светлорусата грива и опашка допълват кестенявата на цвят козина. Други цветове на козината са алест, кафяв, черен и сив
  • Задницата е наклонена. Произходът на коня от по-леки породи е видим в дължината на мускулната структура
  • Бедрата са с добра мускулатура спрямо тялото
  • Копитата са средни по размер
  • Тялото не е нито масивно, нито широко, но поясницата е дълбока
  • Муракьозите нямат висока холка, но тя е характерна с това, че е по-ясно изявена, отколкото при повечето тежки породи коне, а раменете са с по-голям наклон.
  • Свирките са добре разположени
  • Бързо-подвижният Муракьози е идеален за лек впряг и едновременно с това за оран

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име