Руски рисак

0
71

Конете за надбягвания с двуколки са били развъждани с голям ентусиазъм в Русия откакто в развъдника Орлов започнали да развъждат Орловския Рисак през ХVІІІ век. Оттогава надпрепусканията са едни от най-популярните събития в конния спорт за бившия Съветски съюз. Руският Рисак е значително по-нова порода и не е бил признат като такава до 1949 г. На външност е по-обикновен от Орловския, но е достатъчно бърз, за да се състезава на международно ниво. Той е създаден чрез кръстосване на Орловски и Американски Рисак.

До втората половина на ХІХ в. Американският Рисак вече е бил затвърдил превъзходството си над всички останали рисисти породи. За да могат да участват в международни състезания с шанс за успех, е било необходимо за руските развъдчици да подобрят качеството на Орловския Рисак, като същевременно запазват някои от най-добрите му характеристики.

Очевидно решението е било да използват най-добрите Орловски Рисаци като основа и ги кръстосвали с внесени Американски Рисаци. Впоследствие 156 жребци и 220 кобили са внесени в Русия между 1890 г. и началото на Първата световна война. От тях най-добрите коне са: Генерал Форест, който изминава 1,6 км за 2 мин и 8 сек, Боб Дъглас, който изминава същото разстояние за 2 мин и 4 сек и световният рекордьор за всички времена Кресеус с време 2 мин и 2 сек. Кръстосването между подбрани Орловски Рисаци и някои от тези коне създало по-бързо, по-дребно и по-грубо поколение. Тези коне не са били подходящи за подобряване на селскостопански коне, при което Орловският Рисак е бил особено успешен. Затова е била стартирана програма, която имала за цел не само да се увеличи скоростта, но и да се подобри ръста и конструкцията на конете.

Първата Световна война попречила на внасянето на още коне от Америка, но докато наличните вносни коне още се използвали, стартирала програма за повторно кръстосване между съществуващите кръстоски, като се използвала добрата генетична практика на кръстосване със стария Орловски рисак. През 1928 г. средният ръст на кобилите от порода Руски рисак не бил повече от 1,55 м с дължина 1,75 м. До началото на 30-те години на ХХ в. се увеличил ръста, мерките на тялото и цялостната конструкция се подобрили.

Както при всички официално признати породи от бившия СССР, са били въведени строги стандарти на породата. Изключително много се наблягало на мерките на тялото. Съвременният стандарт изисква ръст 1,63 м за жребците и 1,60 м за кобилите. Дължината на тялото е фиксирана на 1.63 м за жребците и малко по-малко за кобилите.

Няколко години след началото на развъдната програма усилията били съсредоточени върху създаването на три отделни типа: „дебел”, „среден” и „спортен”, практика, която се отклонява от основната цел – усъвършенстването на беговия кон. „Дебелият” тип имал пропорциите на тежковозен кон. Той бил с голямо тяло, с издължен гръб и стоял на къси и силни крака, които имали здрави кости. Обаче кръстоските с тежки селскостопански коне, които са имали за цел да създадат такъв тип кон са дали на животното по-здрава конструкция от „спортния” тип, който известно време е бил по-слаб от старата Орловска порода. Този тежък Рисак е бил еквивалентът на Европейския впрегатен кон от ХІХ в. „Средният” тип е бил по-лек, активен кон за земеделска работа.

Конструкцията на „спортния” тип, съвременния руски рисак, е лека, но мускулите са по-развити и краката са здрави и изчистени. Копитата са здрави и силни и подбедриците са къси с по-здрави сухожилия от преди.

Недостатъците в конструкцията могат да бъдат: свирки с неправилна форма, прекалено голям наклон на крупата и понякога скъсяване на тялото, което се отразява на скоростта на коня.

Преобладаващия цвят е алест, въпреки че се срещат черен, кестеняв и сив. Породата съзрява бързо, достигайки максималния си ръст на 4-годишна възраст. И все пак максималната скорост рядко се достига от коне по-млади от 5-6 години. Походката е ниска и изненадващо дълга, но поради силното влияние на Американския Рисак някои коне са по-склонни да вървят в раван, отколкото да използват диагоналния ход. Време на изминаване на 1600 м за по-малко от 2 минути днес не е непознато и Руският Рисак е значително по-бърз от средностатистическия Орловски Рисак.

Породата се поддържа чиста, въпреки че понякога са били допускани изключения и са се правели кръстоски с други Рисаци. В края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ в. популярността на Руския Рисак и последвалите от това възможности за износ засилили нуждата от внасяне на Американски Рисаци, за да се подобри скоростта на Руските Рисаци. Сред рисистите породи Руският е бил оценяван като кон с умерени способности, но подходящ за надбягвания с двуколки в собствената си страна.

  • Височина при холката: 1,60-1,63 м
  • Главата е изчистена, с прав профил и широко чело
  • Раменете са добре развити
  • Краката са мускулести. Подбедриците са значително дълги, а глезените са прави
  • Копитата са здрави и устойчиви на сътресения

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име