Уелският принц – Уелския ездитен кон

0
38

Още на пръв поглед той пленява с изящността си. Конструкцията му е компактна, добре балансирана и здрава. Истинско ездитно и впрегатно животно, то има силата за лека земеделска работа, бързината и издръжливостта за превоз на товари и активността и желанието за езда. Дълга, подскачаща походка, като предните крака се протягат напред със значително, но не прекалено движение от коленете; задните крака са гъвкави, а задните копита се прибират под тялото и изтласкат животното напред.

Историята на породата разказва, че тя е еволюирала от кръстосване на Уелското планинско пони с конете, докарани от римляните, когато те са се заселили в Уелс, а по-късно с испански коне. През ХІІ в. Гиралдус Камбренсис, архидякон на Брекон, написал, че в централен Уелс имало „превъзходни жребци, произлезли от доста добри испански коне“. Съвременните представители на породата на практика са големи копия на Планинското пони, въпреки че има и голямо влияние от Норфолкски рисак, Йоркширски кон и ранния Хакне.

За приложението на породата в спорта може да се каже, че от векове уелските ездитни коне са били неотделима част от живота в Уелс и са били използвани за земеделска и впрегатна работа. Във войската те са използвани за пренос на оръжия и техника и са били яздени от конната пехота. Били търсени и верни помощници на млекари, пекари и др.

Преди въвеждането на лицензирането на жребци през 1918 г. е практикувана форма на тестване, в която жребците за разплод са подбирани на базата на състезания по надпрепускане. Предпочитан маршрут е било разстоянието от 56 км от Кардиф до Долейс, което най-добрите изминавали за по-малко от 3 часа.

Съвременните представители на породата са смели впрегатни, уверени ловни коне и отлични скачачи. Те са икономични за отглеждане, лесно контролирани и много здрави.

  • Глава: профилът е прав, а ноздрите са широки. Челюстта е отворена и силна.
  • Очи: големи и дълбоки, с будно изражение.
  • Уши: трябва да са раздалечени, къси и наострени.
  • Гръб и хълбоци: гърбът е къс и здрав, а хълбоците са дълги и мускулести.
  • Цвят: всички цветове, освен петнист. Бели петна по главата и долната част на краката.
  • Задница и опашка: задницата е добре закръглена и издължена, а опашката е високо поставена.
  • Крака: краката са много силни и мускулести в горната им част.
  • Шия и рамене: шията е дълга и мускулеста, поставена високо. Раменете са с добър наклон.
  • Копита и глезени: допуска се малко щръкнала козина около глезените, а копитата са закръглени и твърди.
  • Холка: относително добре изявена.
  • Тяло и гръден кош: тялото е дълбоко при поясницата. Гръдният кош е широк.
  • Височина при холката: няма ограничение за максималната височина, но най-добрите коне са високи около 1,50 м.

  

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име