Американски Рисак

0
311

Американският Рисак е най-бързият кон за надбягвания и надпрепускания. Той е бил развъждан изключително внимателно с една единствена цел, а именно да тегли свръхлеки двуколки на разстояние 1,6 км за най-кратко време. Така е била създадена порода кон с отлични физически качества и уравновесен темперамент.

Стандартното време, определено през 1879 г., изисквало от коня да измине разстоянието от 1,6 км за 2 мин и 30 сек. Това е било изискването за регистрация, въпреки че в наши дни родословието само по себе си обикновено е единственият нужен критерий. Днес стандартите за време са съответно: двегодишен кон да измине разстоянието за 2 мин и 20 сек, и 2 мин и 15 сек за коне на 3 години и по-възрастни. Конете бягат много по-бързо в наши дни, отчасти заради продължителния подбор за скорост, но също така и заради подобрената повърхност на трасето и дизайна на двуколката и амуницията. Нятрос дал началото на нова ера в този спорт през 1980 г., когато завършил изпитание за време от 1 мин 49 сек и 5 стотни.

Разликата между тръс и раван е, че при тръса конят се движи с диагонална походка, задният край на една страна, а предният на другата, като стъпват на земята едновременно. Раванлиите са малко по-бързи от рисаците, защото въздушната фаза на походката им (периодът, през който конят няма нито един стъпил на земята крак) е малко по-дълга отколкото при тръса, така че земята не им действа като спирачка всеки път, когато кракът на коня стъпи върху нея.

Повечето коне се състезават или в тръс, или в ходом, но малко коне са постигали успехи и при двата вида ход. Макар да е общоприето, че тръсът е естествен за коня, докато раванът не е, много коне са раванлии по рождение и това се развива чрез трениране с хамут, който се закрепва около горната част на краката за поддържане на походката.

Състезанията по надпрепускане се зародили през ХVІІ век, когато хората използвали коне и леки колесници, за да се придвижват по непавираните пътища. По-късно, когато пътищата се подобрили и конете и превозните средства били използвани повече, хората се гордеели със своите коне за път и провеждали импровизирани приятелски надбягвания. Състезанията по надпрепускане са били логичното развитие на естествената конкуренция между хората.

В ранния ХІХ в. се обръщало повече внимание на развъждането за скорост и на 11 юни 1806 г. трасето в Харлем от 1,60 м било изминато за 2 мин и 59 сек от кон на име Янки от Ню Хейвън, скорост, която никога не е постигана в САЩ и е равна на всичко, отбелязано в спортните календари на Англия.

Рекордът на Янки е първия път, когато кон е изминал 1,60 м за по-малко от три минути и надбягванията с впрягове продължили да трупат популярност, като състезателите използвали високи и тежки двуколки. За да се отличават надбягванията с двуколки от гладките надбягвания, през 1879 г. били въведени стандартите за състезания с двуколки и било утвърдено наименованието Рисак, което го отличавало от по-бързия чистокръвен, който бил предпочитан за гладки надбягвания. През 1892 г. за първи път са били използвани двуколки с пневматични гуми, което довело до намаление във времето за изминаване на трасето с почти 4 сек.

Рисакът може да се проследи до чистокръвния английски жребец Месинджър, който е бил внесен във Филаделфия. Интересното е, че той може да се проследи до два забележителни жребци: първият е Норфолк роудстър – Блейз, който е баща на известния Олд Шейлс, основател на породите Норфолк роудстър и Хакне, а вторият е бил Сампсън, който предал беговите си способности на цялото си поколение. В създаването на породата се е използвала и кръв от Морган.

Характер и грижи. Рисакът е силен и издръжлив кон и макар да изисква грижи, не се нуждае от излишно глезене. Той е послушен, ентусиазиран енергичен и има естествено желание да се състезава.

Муцуна и ноздри. Ноздрите са големи и подвижни за максимално ефективно дишане на бърз ход. Косъмчетата около муцуната на коня са важни, защото подпомагат осезанието на коня. Много собственици подрязват косъмчетата, за да придадат спретнат вид на коня.

  • Глава: Тя трябва да стои под същия ъгъл прямо врата като този спрямо раменете за симетрия и баланс.
  • Шия и рамене: Шията е средна до дълга, мускулеста и добре положена върху силни, широки, дълбоки и мускулести рамене.
  • Гръден кош и гръб: Гръдният кош е дълбок, гърбът е прав и дълъг.
  • Слабини и крупа: Силни, здрави слабини и мощна крупа с лек наклон към опашката.
  • Стави и подбедрица: Ставите са големи и силни с добре изразени сухожилия и къси подбедрица.
  • Крака: Краката са по-къси от тези на чистокръвния и горната част, особено бедрата, са много добре развити.
  • Копита: Копитата са здрави и добре оформени. Здравите копита са от съществено значение за тежката работа на коня.
  • Височина при холката: 1,41 м до 1,61 м, като средният им ръст е около 1,52 м.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име