Ушатите Катхявари

0
97

Конете от породата Катхявари се развъждат предимно на полуостров Катхявар, територия заобиколена от заливите Куч и Кхамбат на северозападното крайбрежие на Индия. Те се срещат и в Махаращра, Гуджерат и Южен Раджастан. Заедно с Марвари, техните северни съседи в Раджастан, те са считани за произлезли от този регион.

Няма писмени сведения за произхода на породата, но много преди времето на Могулската империя (1526-1857) – основана от потомци на Тимуридите, династия от тюрко-монголски произход, в провинциите по западното крайбрежие на Индия, до Махаращра, съществували стада коне от смесен тип. Тези стада произхождали от породи като Кабули и Балучи, които дошли от север и били свързани със степните и пустинни коне, които живеели на запад и северозапад. Тези породи често имат извити уши и „суха” глава подобно на Катхявари, като някои от тях споделят походката му. Във времената на Могулите, а по късно по време на британското господство са били внасяни арабски коне от Арабския Залив и носа на Южна Африка. Те били кръстосвани с местните коне, самите те от източен произход и допринесли значително за еволюцията на Катхявари.

По традиция тези коне са били развъждани селективно, всеки от тях попадащ в някой от родовете, които обикновено носели името на кобилата, дала началото му. Съществуват 28 такива рода. На тези коне се гледало като на предпочитани любимци и те придобили репутацията на интелигентни, кротки и любвеобилни животни. Породата се цени високо в региона, от който произхожда. В ранния ХІХ в. Катхявари е бил обявен за по-добър от всички останали коне като кавалерийски кон и е бил използван от Махрата и Британската кавалерия. Днес той се използва от полицията в цяла Индия. Асоциацията на развъдчиците на Катхявари поддържа регистър и провежда ежегодни изложения на породата. В Джунагад правителсвото на Гуджерат поддържа развъдник и малко стадо от разплодни кобили, а услугите на подбрани жребци се предоставят на местните срещу символични такси.

В общи линии Катхявари наподобява Арабския кон. Той е с отличителна външност и забележителните черти включват силно подвижните уши, които са извити навътре и връхчетата им се допират, като могат лесно да се движат на 360°. Извитите уши са много ценени, в миналото те често са били култивирани от коневъдите за сметка на по-важни характеристики.

Най-добрите образци на Катхявари са много атрактивни, особено тези по-ниски от 1.52 м. Над този ръст се наблюдава загрубяване и се губи същността на породата. Тези животни са с добри пропорции, крайниците са с леки кости според западните стандарти, но породата е изключително здрава.

Като всички конни породи с пустинен произход, Катхявари е издръжлив на топлина и може да живее с минимални дажби храна и вода. Срещат се всички цветове, освен черно. Най-интересният цвят е изабела, често с ивица на гърба и отличително райе тип „зебра” на краката. Това е примитивна окраска и може да говори за връзка с Тарпана.

Характерен ход за породата е реваал, която е много бърза и лека странична походка. Това сочи за връзка с коне от области по северозападната граница на Пакистан, а именно Туркестан, Афганистан и пустинните региони на Северен Иран.

Съществуват многобройни писмени указания за Катхявари и неговите характеристики. Почти всички обаче могат да се считат за недостоверни. Например, подобно на арабските племена, индийците отдават голямо значение на спирали по козината, както и петната. Книгата от ХІV в. „Асва Састра“ описва темата в детайли, като дава съвет да не се купуват коне, при които се забелязват някои от 117-те признака, които включват „рога на главата, сини зъби, петнисти тестиси и др.”, както и множество космени образувания. Селските коневъди все още считат окраската за важна, но тя е черта, която почти няма практическо отношение към подобряването на породата.

  • Уши. Извитите навътре уши, допиращи се във връхчетата могат да се завъртят на пълни 360°;
  • Рамене. Раменете са силни и наклонени, като холката е добре оформена. Шията видимо изтънява към главата.
  • Крупа. Крупата е наклонена надолу към основата на опашката. Опашката е ниско поставена.
  • Свирките са здрави.
  • Копита. Копитата понякога са тесни, но твърди и окуцяването е рядко явление при Катхявари.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име